Непоклатимата италианска стена
Фабио Канаваро е символ на футболната слава на Ботуша, която понастоящем е само минало
Теодор БОРИСОВ
Третото поредно отсъствие на Италия от световни финали означава, че единствените представители на Ботуша в САЩ, Мексико и Канада ще бъдат съдийската бригада начело с Маурицио Мариани, както и селекционерите Карло Анчелоти (Бразилия), Винченцо Монтела (Турция) и Фабио Канаваро (Узбекистан). И докато първите двама специалисти имат своите надежди за добро представяне, то тимът на Канаваро вероятно ще се задоволи само с участието. Елдор Шомуродов и компания обаче ще имат възможност да се докоснат до човека, който бе в основата на последната световна титла на скуадра адзура, спечелена преди цели 20 години.
Героят на следващите редове се ражда в Неапол в семейството на Джелсомина Костанцо и Паскуале Канаваро. Неговата майка е домашна помощница, а въпреки че работата му е свързана с банковия сектор, баща му е този, който повлиява върху избора на своя син да се занимава с футбол. Самият той е играл за нискоразредния Скафатезе и стимулира интереса на Фабио и брат му Паоло към най-великата игра. Впоследствие по-малкият представител на фамилията Канаваро ще направи сериозна кариера в Наполи, макар и неговите успехи да са далеч от тези на батко му. Единствено сестра им Рената остава встрани от футболната треска обхванала семейството.
Улиците на неаполитанския квартал Фуоригрота са първото място, където Фабио може да демонстрира своите умения. Впоследствие той е заведен в отбора на Италсидер и техният „Кампо Илва“ е първият истински терен, на който Канаваро играе. Постъпвайки в школата на Наполи, младокът става момче, гонещо топките, което му дава възможност да наблюдава отблизо играта на Марадона, Карека, Карневале, Алемао и компания. Самият Фабио първоначално играе като халф, но постепенно бива наложен като централен защитник. Дебютът му в елита е на 7 март 1993 г. при загубата с 3:4 от Ювентус в Торино. По това време тимът на Марчело Липи е далеч от успехите във втората половина на 80-те години и един от малкото позитиви е оформилото се партньорство в сърцето на защитата между Канаваро и Чиро Ферара. Дебютният гол на Фабио в елита идва на друг знаменит стадион – „Сан Сиро“, на 8 януари 1995 г. срещу Милан при равенството 1:1.
——————————————————————————-
ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА “ТЕМА СПОРТ”









