Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Блицкригът срещу ЦСКА продължава в пълна сила

Блицкригът срещу ЦСКА продължава в пълна сила

13-04-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

Три кръга остават до края на редовния сезон и този факт е меродавен дотолкова, доколкото поне лично за мен следващата втора част е напълно излишна. Спокойно с едно мирновременно решение БФС може да издаде вердикт да се спре на 26 април, да се подготви нов конгрес и евентуално нов формат на следващото първенство. Но това са бъдещи работи . А ние все още сме в настоящето и понеже се натрупаха много трудни за разгадаване ходове и процеси, ще се опитам да дам моето тълкувание. А то, както добре се знае, е доста точно. При на практика изчистено от интрига за първото място първенство все още се забелязват сериозни сеизмични процеси. И колкото и да е странно, епицентърът е в Делиормана. Естествено, у мен възниква въпросът защо го правят, след като още след мача за първенство срещу ЦСКА в Разград приключи всичко. И изводът е следният: ЦСКА

остава враг
номер едно

и за следващите няколко години. Във футболно отношение съперникът беше сразен, като за целта дори не се стигна до особено голям по-размери драматизъм. Поне като резултати ЦСКА се провали тотално в класацията на първата петица. Четири равенства у дома, придружени с три загуби и едно реми навън не са шампионски атестат и на „Армията“ затова си мълчат и правилно не участват в последната вакханлия. Сега имат на разположение Любо Пенев, който ще си меле неговите работи след всеки мач. Така да се каже - ще поддържа напрежението.
Футболно ЦСКА бяха унищожени за пета поредна година, без да се стига до полиграфи и съвсем безочливо съдийство в полза на каузата. Но това не е повод за пиршества и празненства поради една съвсем видима причина. Колкото ЦСКА са трагични и несъстоятелни, толкова и от Делиормана няма как да заличат от съзнанието ни 90-минутната мъка срещу „братчетата на Гаврош“ от Монтана. С просто око се вижда, че и Валдас Дамбраускас потъна в подвижните пясъци и не е никакво решение за огромните игрови проблеми на хегемона. Зад десетата титла няма как да се прикрие следващата стъпка, а тя, цитирам Божидар Краев, е нов реалити чек. Който вече е написан и след четири месеца ще пристигне по пощата в Разград. И след това ги чакат нови 19 незабравими голови мига от есента в Европа срещу такива като Антверп и ЛАСК. А онази величава епопея на „Парк дьо Пренс“ срещу ПСЖ вече се превръща във все по-далечен спомен.

Очертава се период
на кратко щастие

и литовецът, ако е прозорлив, вече трябва да си подсигури билет за завръщане във Вилнюс. Но това е работа за по-далечни времена. Връщам се обратно към събитията от последно време, които за мен са буря в чаша вода, тоест за отвличане на вниманието на лековерната аудитория. За пръв път от седем години насам Лудогорец проявява някакъв интерес към турнира за Купата на България и той е свързан с името на съперника в полуфинала. Трофеят е напълно безразличен на Краля Слънце, но името на съперника в полуфиналния мач съвсем не е. ЦСКА трябва да бъдат победени, за да се засили още повече чувството на мизерия от сезона. Това не е никак случайно – през есента ЦСКА фокусира цялото българско внимание в Европа и подобно натриване на носа няма как да се прости току-така. Затова сега ще им дръпнат купата, за да останат червените фенове само с едно блюдо след сезона, което ще се нарича разочарование. Което пък от своя страна ще засили броженията срещу собственика, който и без това е в оставка от два месеца. Ако Каули, Десподов или Елвис Ману могат да си позволят да пропуснат сами срещу вратаря, то техният благодетел никога не го прави. Затова е цялата тази вакханлия около поредния безхаберен председател на Съдийската комисия. Който

изведнъж се оказа
най-големият
проблем

на българския клубен футбол. И някакви дузпи и мними червени картони се възнасят до небесата. А най-важният фактор – класирането, категорично показва обективната действителност.
Но имаме далеч по интересен казус, който учудващо не предизвиква чак такова внимание, може би защото няма кой да го спонсорира. Прехвалената от мнозина формула на първенството отново оголи най-чувствителния нерв, а той се нарича смисъл да играеш за конкретно място в класирането. И този смисъл е дали да си шести, или седми. Което има отношение и към горните съждения. Смисълът да си шести вече е игнориран, защото между Лудогорец и ЦСКА има 11 точки разлика при оставащи 8 мача. И помагачите за втория етап са освободени от задължения. Образно казано, Лудогорец влиза в плейофната фаза с логистика в размер на 3:2 или 4:1, а ЦСКА с 0:5. Това също е интересна тема, която няма да я видите засегната никъде другаде освен в „Тема Спорт”.
Следващите 3 кръга, а и предишните няколко бяха интересни с непосилните за моето въображение сметки как точно да се стигне до заветното седмо място в крайното класиране. Но мачът Черно море срещу Левски ме убеди, че математиката е изведена до съвършенство. Първо, кандидатът, който е ясен, трябва да запази седмата си позиция след редовния сезон и второ, трябва да има колкото се може повече точки от следващите го. Но първото условие остава, случайно да не се набие на шестото място. И следващият мач между ЦСКА 1948 и Черно море е един от най-интересните в цялото първенство. Но пък софиянци дадоха убедително доказателство срещу Славия, че са готови да играят феърплей и да се пожертват за първата шестица.
Но това не е упрек към отборите, системата го позволява и съм убеден, че аргументите примерно на Черно море са много съществени и важни. От седмата позиция Черно море има почти равни шансове да спечели виза за Лига Европа, защото не отстъпва много на евентуалните си противници, които ще са Локо Пд, ЦСКА или Арда. Но полуфиналът между Славия и Арда може да отвори нова прелюбопитна страница от най-новата ни футболна история, която, както се знае, добре се пише със зелено мастило. Нали ви е ясно какво се случва, ако ЦСКА остане без титла, купа и отиде на бараж за Европа, който пък може и случайно да загуби!? Едно е сигурно, никой тогава няма да се сети да атакува Костадин Гергинов.