Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Най-мрачният син Великден

Най-мрачният син Великден

03-05-2021 Тема спорт

Точно преди една година по Великден започна офанзивата по спасяването на футболен клуб Левски от Тити Папазов и Наско Сираков. Мисия във всяко едно отношение похвална, защото дотогава четири месеца синият клуб бе в пълна безтегловност след оттеглянето на Васил Божков. И никога не трябва да се забравят фактите спрямо май 2020 година. Собственик на ФК Левски бе напълно забравеният днес Георги Попов. Той можеше и въобще да не изпрати акциите от Дубай. И Левски да премине през съвсем други процедури.
Сравнявам плана на Тити и Наско с изтеглянето на британските войски от Дюнкерк през 1940 година. Тогава Уинстън Чърчил изрича знаменитата си фраза, започваща с най-мрачния ден. Пет години по-късно Обединеното Кралство е

сред победителите във войната

За огромно съжаление синя футболна победа не се задава на хоризонта. Най-мрачният син Великден може и ще се повтаря всяка една година, ако не настъпи някаква чудодейна промяна. Нищо обнадеждаващо не се задава на синия хоризонт. Сигналите, които идват от Подуяне, са кой от кой по-лоши. Затъването продължава в пълна сила, а пътят към небитието е открит. Да не си на мястото на Наско Сираков, който го играе и сам воинът е воин. Всичките там управителни и надзорни съвети с кой от кой по-велики икономисти не струват и пукнат грош. Естествено в основата на всичко са наследените проблеми с колосалните дългове на клуба. Не Наско Сираков, а дори магьосникът Мерлин не би се справил със ситуация на непрекъснат финансов недоимък, съчетан с дамоклевия меч на съдебните преследвания. Приказките за лиценза и за отиване в аматьорския футбол съвсем не са безпочвени и абсолютно може да се вярва, че са поставени на масата като алтернатива. Това е един нормален и закономерен ход на историята. Но не бива да се спестява и следващата новина – цялата тази работа ще се случи през обявяване на фалит, а това пък ще постави ребром въпроса с историческата наследственост. Футболен клуб Левски не може да носи дълговете до безкрайност. Не може и да се надява, че ще се появи нов Бащица, който ще се занимае точно с този проблем. Досегашните Бащици натрупаха сегашните дългове. Всичките проблеми в Левски са създадени от тях. От същите, които постоянно приказват колко много са дали и дори чакат благодарности от феновете. А истината е, че те закопаха Левски дълбоко под земята!
Състоянието на футболен клуб Левски не може да се тълкува по друг начин освен

като класическа агония

а на моменти тя достига своя апогей като в последния мач с ЦСКА. Трудно ще се намери дори един привърженик на отбора, който да не осъзнава реалната ситуация. И не случайно момчетата се опитаха да нахлуят и да прекратят мача. Това е последният стон на отчаянието и опит за съпротива. Вече няма синя крепост, която да не е превзета, не остана нищо за отбрана. И синята армия не може да стои безучастна.
Преди седмица постоянното оръдие за лъжи от „Герена” изстреля залп с нова идея за структурата на собствеността. Нищо ново под слънцето, от 30 години във въздуха витае идеята Левски да е с аналогична форма на собственост както Байерн, Реал и Барселона. С мажоритарен дял при социосите, преведено по нашенски - при феновете. И те на Общо събрание на клуба да избират президент за 4 или 5 години. Идеята безспорно е прекрасна и също толкова утопична. Само за протокола вметвам, че долу-горе това е бил моделът на управление до злокобната за клуба 1944 година. После в период от 45 години Левски е подхвърлян във всякакви ведомствени схеми, а от 1989 година е в плен на превзелите го „бяло-сини“ елементи от милиционерския Спартак. Един такъв елемент бе президент и собственик в първите години на демокрацията и лично осуети възможността Левски да бъде собственост на своите социоси. И накрая го продаде на следващия собственик, който пък го подари на своя адвокат. И той е основният виновник за днешното безпросветно дередже. Дотолкова самовлюбен в своята непогрешимост, той заличи единствения светъл лъч, наричан и до днес гальовно „Синя приказка“. Тогава, когато Левски печелеше реални футболни пари, можеше да се премине към смяната на модела. Но машинистът обичаше да си кара влака сам.
Но ще е твърде некоректно да се търси само персонална причина това да не случи досега. Самата цялостна трансформация на клубния футбол у нас бе насочена към задължителната фигура на едноличния собственик. И сега водещите отбори, които нямат финансовите проблеми на Левски, всъщност са зависими изцяло от своите собственици. И нищо не им гарантира, че днес цветущото здраве, утре може да се промени в пълна мизерия. За самата идея е добре Наско Сираков да предаде онези прословути тефтери на феновете и те да станат собственици с право на глас при избор на президент. Но това няма да реши екзистенца при синия клуб. Дълговете и спиралата от нови, непосилни тежести не се прекратява. Левски не тръгва на чисто само защото се е променила формата на собствеността. Ще е чудесно феновете да успеят да съберат 30 милиона лева и да изчистят дълговете, но не виждам как това ще се случи. А и защо феновете трябва да плащат за чужди грехове. Нима те са виновни за създалата се ситуация?
Но стои въпросът и с алтернатива на тази утопия, наречена Левски – клуб на феновете. Скептиците могат да отхвърлят този вариант като несъстоятелен, но другият, който те желаят, е още по-пагубен. А нещата някои си ги представят като поява на нов Васил Божков. Човек, който си плаща доброволно данък спокойствие и същевременно издържа футболен клуб - заложник на политически и икономически интереси. И дори това не е най-страшното. Най-фаталното е, че такива хора доказано не могат да създават добър футболен продукт. И от огромните пари, които дават, не произлиза нищо съществено. И след тях остават още по-големи дългове. Колкото и вопли да се чуват за модела Бащица, трябва да се знае, че той не работи в дългосрочен план. Моделът Бащица довежда една дузина скъпоплатени футболисти със съмнителни качества и осигурява добри заплати на администрацията, но не е способен да създаде работеща и печеливша структура. Парите просто се наливат в каца без дъно и накрая всичко завършва с познатото след мен и потоп.
Разсъжденията, коментарите и анализите няма да направят синия Великден щастлив. Изглежда, че вече нищо не може да го направи такъв. А феновете да се приготвят за неизбежното.