Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Те са Франция, а другите са България

Те са Франция, а другите са България

10-06-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

Опит, развитие, полза – всичко това са думи без никакво реално съдържание

Триумфалното българско футболно турне завърши с достойна загуба от световния шампион Франция, само с 0:3. На терена ясно и отчетливо се видя, че те са Франция, а ние за тях сме някаква си България. Някакъв мижав отбор, от който не познават нито един футболист, със също толкова анонимен треньор. Дори

реклама няма как да се направи

на такъв противник. Примерно, ако отиде Армения, ще говорят и пишат за Мхитарян, ако играят с Босна - за Джеко и Пянич, със Словения - за Иличич, дори Косово си има Муричи, който играе за Рома. Ние сме като Молдова и Беларус – някакви световни анонимници. Пиша го и ми става тъжно на душата и сърцето. Но и се нервирам, защото знам много добре кой е виновен – 16-те години пагубно управление на една клика, която единствено се интересува от личния си комфорт. За която българският футбол не означава нищо. Те, убийците на българския футбол, са виновни да сме някаква си България, а не отборът, който бяхме преди в очите на света.
Сякаш в далечното минало са времената, в които България бе синоним да равностоен съперник. Отбор, който не излизаше за едното достойно представяне и играчите да трупат опит, а да побеждава. Ама ние допреди 20 години бяхме с положителен баланс срещу същата тази световна суперсила Франция. А сега загубите се трупат и сме страшно много доволни, че французите са решили да играят с нас. А приказки от сорта, че България прилича на Германия, могат да се приемат само като подигравка. Дори куртоазията си има някакви граници.
Франция няма какво да ги коментирам. Отбор, съставен само от играчи на ПСЖ, Байерн, Сити, Юнайтед, Реал, Барса, Челси и Тотнъм. И с резерви от Монако и Атлетико Мадрид. С две думи – тим мечта. Станаха световни, сега са фаворити и за европейското. Но ако Мбапе повтори няколко пъти показаното срещу България, могат и да останат с празни ръце! Често използвам притчата за Давид срещу Голиат. Изглежда подходящо сравнение и за този случай. Но е кощунство нашите да бъдат сравнявани дори с аутсайдера Давид. Той поне е имал прашка и камък. А ние нямаме абсолютно нищо в краката и главите.

Вижте само от каква сплав е
съставено нашето отборче

в противопоставянето му на световния шампион. От българското първенство имаме двама от шампиона, един от третия в класирането, двама от петия, един от седмия и дори един от десетия. Така наречените ни легионери са капитан, ветеран от Слован Братислава, дълбока резерва на Болоня с 230 игрови минути от 2500 възможни, не успял да се наложи пет години в Мидтиланд, и най-голямата ни перла – титуляр в третодивизионния италиански Про Верчели, аналог на Борислав Първомай или Загорец Нова Загора. Всъщност последното е най-показателно – отиваме на „Стад дьо Франс“ с играч от Серия Ц на Италия. Дано някой се порови и намери аналогичен пример срещу актуалния световния шампион да се е изправял друг футболист от трето ниво на което и да и първенство в света!
Естествено за визитките, които имат, нашите се представиха повече от достойно. Загубиха само с 0:3 и дори си оставиха съжалението за пропуска на Биската Карагарен. Прекрасно, удивително, вдъхновяващо, но за съжаление това ще е положението и след пет, и след десет години. Пак опитът ще е безценен, пак развитието ще е видимо, пак ползата ще е несъмнена и пак противникът ще е много силен за нас. А въпросът е кога противниците ще станат по-силни за нас!
В това толкова успешно турне България вкара 1 гол и след това 260 минути не само не успя да повтори упражнението, но въобще не успя да създаде реално голово положение. Срещу Франция например първото докосване на топката от български футболист в наказателното поле на домакините бе в 45-ата минута. Представяте ли са за какво безсилие става дума! По всички креативни показатели отстъпвахме в пъти.

Но се развиваме

и вървим напред, но опитът ще ни направи по-добри в бъдеще. А руската преса, която не си поплюва, ни нарече най-скучния отбор в света. Разсипаха и своите, защото допуснали да изиграят толкова сив и безинтересен мач. Тягостно е да гледаш България – това е общата оценка на доста по-компетентната и обективна руска преса. А ние тук вдигаме знамената и насърчаваме момчетата. Няма лошо, ама те наистина си вярват, че вървят напред и се развиват. Един от тях дори смята, че имаме шансове да се класираме за световното първенство. Същото като човек да стъпи на Марс до края на годината!
Ще завърша с нещо, което ще ви се стори нелепо. Големият, не… Великият Трифон Иванов пътувал за първия си мач с националния отбор на България с влак. И най-вероятно тренът ще е бил пътнически – от Горна Оряховица до Бургас. Спирайки на всяка керемида, както гласи лафът, Туньо се явява за дебюта си с националната фланелка. И вкарва гол на ГДР за равенството 1:1. В типичен негов стил отива при един корнер в пеналта и с глава нанизва топката в мрежата на немците. Много е лесно при такъв дебют да прогнозираш, че 22-годишният футболист го очаква голямо бъдеще. Няма опит, няма развитие, няма полза. Или ставаш за големия футбол, или обратното. Затова тогава имахме национален отбор, а сега имаме само мечти. Че дори и мечтите ни всъщност са илюзии.