Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

11-06-2021 ЦСКА трябва да сложи край на текучеството

ЦСКА трябва да сложи край на текучеството

11-06-2021 Тема спорт

През лятото на 2016-а започна ново летоброене за ЦСКА. Тимът бе постигнал грандиозен успех със спечелването на Купата на България с отбор от В група, а клубът стартира участието си в елита, отърсвайки се от тежестите, натрупани от грешни, недалновидни и на моменти престъпни мениджърски и управленски решения. Надеждата в Борисовата градина бе да се върне старата слава на клуба и да се детронира Лудогорец. Пет години по-късно червените могат да се похвалят единствено със завоюването на още една купа на страната и едно запомнящо се участие в евротурнирите. Толкова. Някогашната емблема на българския футбол напомни за себе си през изминалия сезон и сега остава да направи следващата крачка. Но за да се случи това, в ЦСКА трябва да сложат край на безкрайното текучество на играчи и треньори.
Представянето на отбора през последните години бе белязано от непостоянство и много кадрови промени. За този период начело на армейците се изредиха над една дузина треньори, като Любослав Пенев бе назначаван два пъти само в рамките на 2 години. Всеки специалист идваше със своя специфичен начин на работа и комуникация. Схемата се сменяше буквално през няколко месеца, а на футболистите им се завиваше свят от ротациите и въртележките. Ситуацията в съблекалнята бе почти същата и самите играчи нямаха достатъчно време да се запознаят един с друг и да си научат имената. Докато това се случваше, и половината си тръгваха, а идваха други, като списъка на всички, носили червения екип от 2016-а насам, наподобява телефонен указател на малко село. Привържениците вече се отказаха да си нарочват любимец. Тъкмо си харесваха някой, и той беше продаван. При цялата тази динамика в трансферната политика и при положение че

треньорите се
задържаха
по-малко

от прелетните птици, то трудно би могло да се очаква тимът да се превърне в хегемон, който да диктува модата в родния футбол. Невъзможно е да се постигнат сериозни резултати, когато текучеството на играчи се конкурира с пътникопотока на оживена метростанция в час пик. Тази въртележка засяга и най-ключовите позиции, които са определящи за изграждането на гръбнака на даден отбор. За периода след завръщането на ЦСКА в елита под рамката на вратата се смениха Георги Китанов, Черниаускас, Бусато... Първите двама определено бяха грешен избор и развитието на кариерите им след това го доказва в пълна степен. А Бусато все още е приеман с едно наум от голяма част от привържениците.
Огромно бе текучеството при централните защитници. За 5 години една дузина играчи бяха пробвани в ядрото на ариергарда, половината от които без успех – Рафа Перес, Барт, Гълъбов, Чорбаджийски, Стивън Перейра, Нуно Томаш. По-сполучливо в тази зона се представиха Бодуров, Антов, Занев, Албентоса, Матей и Кох. Реално погледнато, армейците не са разполагали с титулярна двойка изпълнители в центъра на отбраната, които да са се задържали в стартовия състав в продължение

на повече от
един сезон

По фланговете положението е подобно. В ролята на бекове и крила се изредиха над една дузина футболисти, а някои от тях няма да бъдат разпознати на снимка. Селекционният подбор при фланговите нападатели можеше да бъде много по-прецизен. Те осигуряваха твърде малко голове и асистенции. Тичаха бързо, но мислеха бавно, а футболният интелект не бе сред силните им страни.
В полузащитата не е по-различно. И бялата лястовица в случая се казва Тиаго Родригес, който се превърна в константа, но португалецът сам не си спомня с колко различни свои колеги си е партнирал.
На върха на атаката най-дълго се задържа Али Соу. Първо се започна с Преслав Йорданов, мина се през 100-килограмовия Вилмар Джордан, за да се стигне до трансферния удар с Фернандо Каранга. За 6 месеца през „Армията” мина Мауридес. За да се появят в наши дни Кайседо и Чарлс. Тук дори може да не се споменава името на Томи Юрич, който получаваше ролята на статист на пейката. Като цяло Каранга и Соу бяха много силни попадения в селекцията. А сега заявка за такива дават Кайседо, който ще участва на Копа Америка, и Чарлс, донесъл на ЦСКА Купата на България.
Цялото това текучество на играчи и треньори доведе до един-единствен резултат, а именно, че ЦСКА оставаше в подножието, а през миналия сезон дори отстъпи второто място на отбор с поне 3 пъти по-нисък бюджет - Локомотив Пд. Но черно-белите налагат почти един и същ състав от 2-3 сезона. А ако от „Армията” не им бяха отмъкнали треньора, той още щеше да е на своя пост. Неговият наследник Тунчев обаче имаше същата визия и продължи започнатото от предшественика си. Така се случваше и при хегемона Лудогорец в първите му сезони, които безспорно са и най-силните на разградчани. По онова време те имаха ясно оформено ядро от играчи, които бяха заедно повече от три години и познаваха и сенките си. В Делиормана се сменяха треньори – Петев, Стоев, Дерменджиев… но стилът на игра оставаше почти същият. Абстрахирайки се от страничните фактори, то няма как да не се признае на Лудогорец, че по онова време демонстрираше наистина респектиращ футбол.
Последните два летни трансферни прозореца, през които в ЦСКА бяха привличани
поне по 10 нови състезатели, са нагледно доказателство за обърканост и лошо свършена работа преди това. Щом ти се налага да взимаш толкова много попълнения в един трансферен прозорец, значи нещо не е наред. Сега ситуацията изглежда по-различна, защото клубът направи крачка в правилната посока. И ще му трябват по-малко нови състезатели. Остава да видим дали ЦСКА ще надгради, стъпвайки на основата от миналия сезон…