Николай Бодуров е един от най-стабилните защитници в българския футбол през последните двайсетина години. Бранителят остави име в родния елит още като футболист на Литекс, когато спечели две шампионски титли и една Суперкупа на България. Бодуров има е немалка следа в националния отбор – цели 50 мача. В момента е играч на родния си Пирин. Бившият капитан на ЦСКА говори пред “Блиц”.

-Здрасти, Ники. Как си?
-Здравей. Добре съм. Имам новина за вас. Ще

спирам с футбола.

Мисля, че изиграх последния си мач в моята никак некратка кариера. Имам предвид двубоя Пирин – Хебър, игран миналия четвъртък и завършил 2:2, в който подадох за първия гол.

-В края на май ще навършиш 40 години, вероятно това е причината.
-Не, не. Това, че ставам на 40,  не е водещият фактор. От физически гледна точка нямам проблем. Още имам хъс и желание. Просто в Пирин нещата не са същите. Амбициите не са високи. А знаете, че Пирин е люпилня на таланти, в Пирин винаги е имало големи цели. В младите футболисти я няма тази енергия и тази стръв, която те дърпа и те води напред. Ето аз съм почти на 40, но си работя по двора, кося си тревата, после отивам на тренировка. В мен още всичко ври и кипи. Младите не ги виждам да дойдат, да окосят двора и после да тренират на пълни обороти.

-Ти кого уведоми за намерението да спреш с футбола?
-Собственика уведомих. Вчера се видяхме и му казах.

-За смяна на отбора вероятно не мислиш…
-Еее, недей така. Кой ще ме вземе в България като съм на 40 години. В Европа може – тука у нас няма как да стане.

-А треньорската рокада в Пирин повлия ли на решението ти. Знаем, че Манол Занев беше уволнен и на неговото място дойде Ивайло Василев?
-Още през зимата мислех да спра с футбола. Заради Манол Занев обаче отложих решението си за след края на сезона. Целта беше Пирин да бъде спасен от изпадане във Втора лига. Пет кръга преди края отборът на 95% е спасен, но Занев го махнаха, защото бил изпуснал съблекалнята. Което категорично не е вярно. Какво значи изпуснал? Някой мрънкал, че не играе. Ами навсякъде играчите мрънкат, като са резерви. Какво си мислите, че в ЦСКА и Левски не е същото ли. Изпусната ще е съблекалнята, ако има големи скандали, физически саморазправи. Занев е млад треньор, който има бъдеще. Той иска да играе европейски футбол и жалко, че вече не е в Пирин. Така че вместо да спра след края на сезона, го правя пет кръга преди финала на Втора лига.

-Като спомена, че слагаш край на кариерата си – кой е твоят връх?
-Престоят ми във Фулъм. Можеше да постигна повече, но можеше и по-малко. Аз обаче съм си виновен за повечето неща, а човек първо трябва да търси вината в себе си. Благодарен съм на Господ, че бях в бели държави като Англия и Дания. Фулъм се намираше в Чемпиъншип, но според много специалисти второто ниво на английския футбол влиза в Топ 10 в света. Изключително равностойно, динамично, много се тича, много енергия се влага, но футболът категорично не е само борбен, а има и немалко технични състезатели. В Англия от ключово значение е комуникацията между треньор и играчи. Мениджърите поддържат връзка с футболистите, имат обратна връзка с тях. У нас треньорите са с голямо самочувствие и на принципа: „Какво да ги питам тия, аз си знам“. Бях съотборник с много добри футболисти. Скот Паркър ни беше основен капитан и лидер.  Веднъж ми каза: „Щом си тука, значи може да играеш във всяко едно първенство по света“. Ще ви разкрия нещо – на тренировките неведнъж пламваха искри, имаше псуване, блъскане. Но ставаш, продължаваш и после забравяш. Част от ежедневието е. В Англия това се тълкува като силен характер, а

у нас те сочат с пръст и ти
казват, че си скандалджия.

Помня един мач за Купата със Съндърланд, който тогава беше във Висшата лига. Аз изведох Фулъм с капитанската лента и завършихме 0:0 с много добри наши изяви в защита.
След това отидох в датския Мидтиланд, където също останах доволен, както и те – разбира се. Като стана въпрос за грешките, които съм допускал, ето ви една. Датчаните ми предлагаха тригодишен договор с много хубава заплата, но аз реших да се върна във Фулъм и сбърках. Взимал съм и други грешни решения, след като се разминах с Цървена звезда, Ференцварош и Чикаго Файър.

-А за престоя ти в ЦСКА. За какво съжаляваш?
-О, ЦСКА ми е много болна тема, защото не спечелих нищо, а го исках с цялото си сърце. Проклетия ли беше, какво беше, ама бяхме доста близо до титлата, но не се получи. Али Соу изпусна дузпа на „Армията“ срещу Лудогорец, което на практика ни лиши от шампионския трофей. А за Купата в полуфинала с Ботев получихме гол, след като бяхме с двама души повече. Наистина съжалявам и до днес…

– С Люпко Петрович си развалихте отношенията, докато той беше треньор на ЦСКА?
– Не го уважавам като човек. Това е истината. Той помогна за моето отстраняване от ЦСКА. Плетеше интриги и ме топеше пред Гриша Ганчев. Не е идвал да ми кажа в лицето, каквото мисли, а само зад гърба ми. Давам пример. Обявява, че ще тренираме в еди колко си часа. Аз отивам при Люпко заедно с Пинто, който ми беше заместник-капитан. И му казваме: Г-н Петрович, може ли да преместите тренировката с няколко часа. Отговаря ми – добре, а после звъннал на Ганчев и му казал, че съм се намесвал в работата му и съм променял плановете му. Как да го уважавам? Ами няма да го уважавам.

-Беше и в Иран, но там заради коронавируса май не успя…
-Да. Отидох, един месец тренирах, после изиграх 3 мача – един за първенство и два за азиатската Шампионска лига, но плъзна ужасът с COVID-19. Тръгнах си оттам, а след два дни точно затвориха цялата страна. Извадих голям късмет, иначе щях да стоя месеци наред там заради епидемията, а те бяха затворили прекратили всякакви обществени изяви в цял Иран. По време на краткия ми престой не можеше да се теглят пари, а аз нямах един лев в джоба. Наложи се да взема заем от един мой съотборник – хърватин. После му ги върнах, естествено.

-Какви пари спечели от краткия ти престоя в иранския Естеглал?
-Никакви. Не ми платиха. Наложи се

да заведа дело
и ги осъдих.

Успях след намесата на ФИФА и в крайна сметка ми се издължиха.

-Гледаш ли към постовете „спортен директор“ и „треньор“?
– Вероятно, ще видим. За треньор имам „А“ лиценз, тепърва ще мисля и за другите.

-Сега накъде?
-Малко почивка. Време е да отделя време на семейството си и на двете ни дъщери – голямата е на 9 години, а малката ще стане на 5. Ще отидем на море, когато хората ходят на море. Защото, като бях футболист, ходех на море с шубата през месец май, тъй като през баш летните месеци, знаете – подготовки, мачове… Идва денят, в който ще хвърля шубата и ще отида на море (смее се).