Гордостта и славата на Украйна

Скорострелно паднаха 364 дни от календара на времето и отново настъпи моментът за поредната ми новогодишна история. След дълга, прецизна и дори приятно мъчителна селекция, защото конкуренцията беше достойна, съм се спрял на съдбата на едно украинско момиче, което преди 35 години риташе топка по селските герани, а сега е най-добрата футболна съдийка в света.

Украинката Катерина Монзул не е толкова популярна, колкото знамето на феминизма Стефани Фрапар, но кариерите им удивително съвпадат. Едната е

родена през 1981 година

зад прословутата Желязна завеса в украинския град Харков, другата през 1983-та в красивото френско селце Плесис-Бушар, с уточнението, че не е много далече от Париж. Но тази история е само за гордостта и славата на Украйна. Това определение изобщо не е пресилено, защото 42-годишната Екатерина Монзул постигна вече всичко, за което дори не беше мечтала. И продължава напред, защото светът на футбола очаква да я види много скоро и на олимпиадата в Париж.

Следва любимият ми драматичен обрат на събитията. На 24 февруари 2022 година Катя е в родния си град Харков, който е най-жестоко бомбардираният и атакуван от руските нашественици при вероломното нахлуване в суверенната съседна страна. Подобно на всички, в нападнатия от всички страни град дни и нощи наред Монзул се крие в мазетата, или както в Украйна ги наричат падвалите. И след това поема по познатия на милиони украинки път към неизвестното. В края на март 2022 г. Монзул, заедно с няколко свои роднини и техните деца, напуска Украйна през Молдова, обикаля няколко европейски държави, преди да се установи в Италия. Но носи със себе си съдийската свирка и няколко месеца по-късно италианската федерация й възлага да ръководи мача от женската Серия А между Сампдория и Рома.

И правя голям скок напред във времето. Датата е 8 декември 2023-та, войната в родната й Украйна продължава вече почти две години. Стадионът е „Арена Лвов“, който кънти на кухо, защото мачовете от Вебет лигата се провеждат на празни трибуни поради съображения за сигурност. А за да не се забравя никога опасността, се грижат сирените за противовъздушна отбрана. През ноември една от срещите за първенство между Днипро-1 и Олександрия се игра цели 271 минути с пет посещения до споменатите падвали, където футболистите и официалните лица изчакват преди да се поднови отново мача. На 8 декември Катя Монзун не чу сирените нито веднъж и не й се наложи да праща футболистите на Шахтьор Донецк и Верес Ровно в подземията. Но както винаги, беше на топниво и взе трудни, но правилни решения, които футболистите приеха безропотно, без да ги оспорват. От години тя е неизменна част от съдийския корпус в Украйна, а местната федерация дори я обяви за Номер 1 в страната. И няма как да е иначе, след като принадлежи към елитната група на УЕФА и ФИФА, а там няма женска и мъжка част. Катя Монзул

вече

има и доста мачове в

европейските турнири

През есента опитната украинка получи наряди в Лигата на конференциите, а в първенството на Украйна проведе цели 9 мача, в които раздаде 31 жълти и 1 червен картон. И не се поколеба три пъти да посочи бялата точка. Сега нетърпеливо чака назначения в предстоящите през пролетта елиминационни кръгове в трите европейски клубни турнира. Шансовете й да свири полуфинали или дори финал в някой от тях изобщо не са за подценяване.

Някога, преди 12 години, когато Монзул получава първото си назначение за мач от украинската втора лига между ФК Одеса и ФК Крим, дори в нейната собствена федерация приемат това като инцидент. Дори се разгаря огромна дискусия тя да не бъде допускана с вечните доводи „против“, че не е играла професионален футбол и не усеща и разбира играта. Гледайте за обща футболна култура репортажите от украинското първенство, за да се убедите по какъв начин Катя разбира и усеща играта. Със сигурност в България нямаме такъв рефер като нея нито при мъжете, нито при жените! И като споменах нашата мила родина, в богатата кариера на Монзул

има и българска следа

Първият международен мач, който украинката свири, е между Лудогорец и молдовския Нистру. Срещата се играе в Турция и е от зимната подготовка на разградския тим срещу молдовски шампион. Излизайки за загрявката, футболистите и щабовете са силно учудени от картината с четирите жени, които се готвят заедно с тях за мача. А това е водената от Монзул украинска бригада. Лудогорец печели със 7:0, а след двубоя съдийката е засипана от комплименти и похвали. Това събитие е от далечната зима на 2012 година и може дори да се каже, че Монзул е била на кадем за последвалите 12 поредни титли на Лудогорец. Има нещо символично в цялата работа, определено!

Катя Монзул вече постигна своите върхове в женския футбол. През 2015 година бе определена за главен съдия на финала между САЩ и Япония на световното първенство в Канада. Мачът завърши 5:2 за непобедимите американки, водени от Меган Рапино, Алекс Морган и невероятната в този ден Карли Лойд. Съдийството на Монзул е определено като безупречно и Джани Инфантино с удоволствие й връчва почетния медал за участие в една култова, незабравима битка за трофея. Седем години по-късно Монзул е на линия и за финала на „Уембли“ между Англия и Германия на европейското първенство за жени. Епичен мач, завършил 2:1 за домакините с гол в 110-а минута на Хлои Кели. И Монзул не се притеснява да й вдигне жълт картон за прекалената радост. Правилата са си правила, дори когато 90 хиляди на „Уембли“ са в делириум. Преди вече почти 10 години съдийката записа в биографията си и финал в женската ШЛ между шведския Тиресю и немския Волфсбург. Той е считан за еквивалент на великите зрелища Манчестър Юнайтед – Байерн и Ливърпул – Милан. Финалът завършва 4:3 за германките, които правят обрати – 0:2 до 2:2, и от 2:3 до 4:3. Монзул показва само един жълт картон на легендарната шведка Каролине Зегер.

Постиженията на украинката говорят сами за себе си, но най-важното послание е, че благодарение на такива като нея вече нито един мъж не се подсмихва, когато чуе, че мача го свири жена. Вече няма снизхождение и мачовщина, защото Катя завинаги изпрати тези аргументи в миналото. Тя просто си върши работа по възможно най-добрия начин. И прославя своята многострадална родина по целия свят. Украйна не може и да мечтае за по-добра реклама. Катя Монзул, която е завършила архитектура в харковския университет, следва неотклонно амбициите си, като остава вярна на своята родина. И прави това, което момчетата вършат всеки ден на фронта – защитава несъкрушимостта на една нация, която заслужи с героизма си уважението на целия свят.

Само велика игра като футбола може да създава хора като Катя Монзул, която дори не осъзнава докрай колко важно е присъствието в живота на другите. Пример за всяка жена по света, която следва най-неосъществимото си желание. Катя го осъществи  и се превърна в светлина и пример на хиляди малки момичета, които не искат да слушат и се съобразяват, че футболът е само мъжка игра.