Котдивоарският национал блести в защита със спокойствие на ветеран и пасове на плеймейкър

Мартин КОСТАДИНОВ

„Природна сила с крака на балерина!“. Така Ромен Декол, спортният координатор на френския Дюнкерк, описва новото попълнение на ЦСКА – Жан-Филип Гбамен. На 30 години котдивоарецът пристига в Борисовата градина след най-силния си сезон от дълго време, но и след път, белязан от тежки травми, сривове и многократни рестарти. В Метц той най-после затвори кръга – отново стана титуляр на най-високо ниво, изигра 31 мача в Лига 1 и се утвърди не като халфа, когото Европа познаваше, а като централен защитник със спокойствието на ветеран и пас на плеймейкър.

Началото е бляскаво. Продукт на школата на Ланс, Гбамен бързо стига до мъжкия футбол, а после и до Бундеслигата с Майнц, където се превръща в един от най-интересните млади дефанзивни полузащитници. През 2019 г. Евертън плаща 25 милиона евро за него. Тогава идват кошмарите – скъсване на сухожилие на четириглавия бедрен мускул, травма на ахилеса и близо две години и половина почти без футбол. „Имах време да мисля за всичко това, защото още

тогава можеше

кариерата ми

да приключи

признава Гбамен.

Тя обаче не приключва. Първото истинско възраждане идва в Дюнкерк през сезон 2023/24 – на по-малко от 20 километра от дома на родителите му. Отборът е предпоследен в Лига 2, а Гбамен, дошъл след два месеца без клуб, става ключов за спасението. „Той изигра решаваща роля за нашето оцеляване“, потвърждава Декол. Бившият футболист Франк Синьорино отива още по-далеч. Според него котдивоарецът е бил „много над нивото на първенството“. „Когато го видях да пристига, си казах: това е интелигентен трансфер. Може да играе отзад, може да играе като дефанзивен халф, може да се адаптира.“

Това отваря вратата към Нант, но там следва ново разочарование. Местен от пост на пост и използван спорадично, Гбамен записва едва 222 минути в 15 мача. „Миналата година бях в Нант, където почти нямах игрово време. Но този сезон е сезон на възраждане“, казва той по-късно. След раздялата идват пет месеца в швейцардския Цюрих, които отново му дават ритъм, а през лятото Метц залага на него – „избор на сърцето и разума“, както самият той го определя.

Там всичко се променя. Гбамен най-после получава поредица от мачове и доверието, което толкова дълго му е липсвало. „Последните години бяха трудни с контузиите и честите смени на клубове. Но сега, след един пълен сезон,

сe виждам

да играя още

доста време

Все още имам краката, за да се представям на това ниво“, обяснява той. И добавя: „Не се притеснявах. Наистина не се притеснявах. Знаех какво мога да направя. Работех от години, нополучавах възможността да играя. Когато Метц ми даде този шанс, веднага се възползвах от него“.

Най-голямата трансформация е позиционна. Гбамен дълго не иска да играе като централен защитник, но именно там се превръща в сигурна величина. „Отзад нямаш право да допускаш грешка, защото веднага можеш да получиш гол. А в средата си повече в ролята на човек, който определя темпото – дали да внесе скорост, или да действа като стабилизатор и да регулира играта“, обяснява Жан-Филип. В Метц тази роля му позволява да използва най-отличителното си оръжие – дългия пас. „Той има повече отговорности при изнасянето на топката, където изключителното му качество на паса на дълги разстояния се проявява напълно“, анализира Декол.

Тъкмо това кара феновете на Метц да видят в него „новия Жером Боатенг“. Сравнението не е само емоция от трибуните. През ноември 2025 г. Гбамен е

в Топ 5 на

централните

защитници

от петте големи първенства по успешни дълги подавания със средно 5,51 на 90 минути. Пред него са Нико Шлотербек от Борусия Дортмунд с 6,92 и Алесандро Бастони от Интер с 6,55. За целия сезон в Лига 1 Гбамен записва 116 точни дълги паса при 47,9% успеваемост.

Той носи и нещо, което не влиза в статистиките. „Лидер с примера си, страхотен човек, който говори малко, но точно“, казва Декол. Анализаторът Реми Алезин подчертава стойността на играч с над 300 мача на най-високо ниво, способен да внесе зрялост в неопитен състав. Котдивоарският футболист играе със спокойствието на ветеран, който няма за цел да се доказва и може само да носи позитиви на Метц. И все пак историята не трябва да бъде романтизирана без граници. Гбамен се представя силно индивидуално и възвръща статута си на основен футболист от елитно първенство, но тимът завършва последен, при това с най-много допуснати голове в Лига 1 – цели 76 в 34 мача!

След изпадането Метц му предлага нов договор, но котдивоарецът избира да продължи напред. Логиката е ясна – вместо още един сезон в по-долна дивизия, в ЦСКА той получава шанс да играе в Европа и да се бори за шампионската титла. Може ли Гбамен да се превърне в новият лидер на червената отбрана и на 31 години да вдигне първия трофей в бурната си кариера?