Битката за пари е между акционерни дружества и с конфликт на интереси

Желю СТАНКОВ

Така нареченият бунт за телевизионни права на този етап не е никакъв бунт, по смисъла на думата. Отбелязваме липсата на клубовете от Втора лига, които също са заинтересовани от този проблем, защото някои мачове от долното ниво също са телевизионни. Но както каза всезнаещият, но ненамиращият решения Велислав Вуцов – на нас ни дават 1100 лева на мач, които не стигат да си покрием таксите и глобите. Това бе, когато Вили водеше Янтра, а клубът от Габрово сега се бори за бараж за влизане в Първа лига. И се пита в задачата – я Янтра защо не е в списъка на бунтовниците, независимо дали ще се класира за елита, или ще остане във Втора лига? А Дунав къде е, а другите?

Всичко това е, защото тук нямаме Професионална футболна лига, по смисъла на наименованието. А това е така, защото клубовете нямат достатъчно мотиви и нямат достатъчно воля да се съберат и веднъж да направят работеща структура.

За да се водят такива общи бунтове или войни, трябва да се направи нова ПФЛ или на тази да се промени устава, или пък да се формира някакво сдружение на професионалните клубове. Но се пита в задачата – а в самите клубове имат ли компетентност, разполагат ли те с подготвени хора, които да изложат становище?! А от там и да посочат механизми, по които един, а оттам и другите профи клубове, които са и акционерни дружества, да си търсят правата. Досега всички бунтовници трябваше да наемат човек отвън, с познания и с юридически идеи как да се проведе битката. То не става само – дайте ни пари. Леко да загатнем, при битката за власт в БФС, така наречената опозиция имаше такъв човек отвън, който бе готов с две папки стратегия как да се промени този евтин договор за телевизионните права. И може би там някъде статуквото спечели конгреса. Защото телевизията, фирмата посредник и ПФЛ, че и БФС, се ръководеха от един разградски команден пункт. Ако търсите класически пример за конфликт на интереси – ето ви го.

И никак не е случайно, че настоящият бунт се случва при нова политическа обстановка, а знаем, че старата монтира Георги Иванов в най-важния кабинет в БФС. Телевизионният договор с удължения вариант и неприемлива за клубовете финансова част бе подписан в така наречения диапазон „12 часа без 5 минути“. Подписвам договора и дим да ме няма. Атанас Фурнаджиев като преходна фигура тогава и сега, има какво да каже, но няма да го каже. Сега Гонзо не бие барабана, защото той не е защитник на правата на клубовете, които регулира и на които налага правила, но в спортната, а не в търговската част. Частните телевизии са регистрирани като търговски дружества и най-често оперират именно като акционерни дружества (АД) или еднолични акционерни дружества (ЕАД). Техният капитал е частна собственост и се притежава от съответните корпоративни медийни групи. И няма как, ей така, да седнат на една маса с партньори, които искат да късат живо месо от дружеството. Ами телевизията ще каже, че когато се подписваше договора за правата на футбола, в рекламните пакети, тоест в бюджетите, имаше заложени десетки милиони от хазартните оператори. Които държавата изведнъж спря. И с отсъствието си от първата среща, телевизията на практика каза – ай сиктир. Познато ви е, нали?!
Ситуацията не е никак лесна, някакви 200 хиляди евро повече на всеки от клубовете като индексация на договорите няма да решат генералния проблем. Но знае ли човек, този път бунтът може да не е буря в чаша вода.