Стефан Абаджиев–Теко бе легендата, за която трябваше да се говори повече

Мартин ВЛАДИМИРОВ

В сряда вечер от този свят си отиде един свободен човек, който се опълчи на мракобесния комунистически режим. На 89 години почина легендата на Левски – Стефан Абаджиев–Теко. През последните години много лесно и свободно се използва думата „легенда“ за различни играчи, преминали през големите ни клубове, но за атакуващия халф на сините от 50-те и 60-те години тя може да се споменава с главни букви. Той остава верен на родния си клуб цели 16 сезона, в които изиграва 303 двубоя във всички турнири и отбелязва 43 попадения. Теко, както е наричан от всички, печели три титли и завоюва четири Купи на България. Влиза в първия отбор в

най-трудния

период от

историята

на сините през 50-те години на миналия век. Но с изключително интелигентната си игра той се явява мозъчния тръст на тима, който майсторски дирижира действията на своите съотборници. Перфектната му техника и дрибъл, както и елегантното боравене с топката по-късно го преквалифицират като играч от средната линия, където напълно изявява конструкторските си умения. Явява се като единственото свързващо звено между поколението, спечелило шампионата през 1953 г., и това през 1965-а – най-голямата пауза без титла в историята на сините. Абаджиев, заедно с рекордьора по мачове за Левски Стефан Аладжов, са играчите, които са участвали в най-много дербита срещу ЦСКА – 24. Той има 27 мача и 1 гол в националния отбор, като е в състава, победил Белгия с 2:1 във „Флорентинската епопея“ през 1965 г., когато България се класира за Световното първенство в Англия година по-късно. Но не попада в селекцията на Витлачил по преценка на треньора и от по-висше стоящите.

“Някъде по средата на 50-те бях нарочен за пръв път като

потенциален беглец

По това време България и Югославия бяха в доста обтегнати отношения. Футболът обаче е бил винаги над всичко. От Цървена звезда ме харесаха. Заминах с влак и стоях в Белград осем месеца, без да играя футбол. Спах в един хотел, но не ме пускаха в официални срещи,  защото беше сложно. Даваха ми само да тренирам. Запознах се лично с Беара, Шекуларац, Митич и Милянич. От София постоянно ме кандърдисваха – “Нужен си на българския футбол. Върни се“. Така и направих. Оттам насетне обаче се почна милиционерското преследване. Всеки път, когато трябваше да излиза Левски или националният тим на България в чужбина, първото име, което бе задрасквано, бе моето. Трябваше да се обаждат, за да ме връщат пак в отбора. На всичко отгоре докрай си останах безпартиен, а в ония години това дразнеше много – особено когато си публична личност“, разказва Теко.

През 1968-а емигрира във ФРГ преди събитията в Чехословакия, където играе във Висбаден, завършва треньорската школа в Кьолн и висшето училище в Саарбрюкен. По-късно е треньор на Хамбург, Саарбрюкен, Нойкирхен и Валдхоф Манхайм.

„Извън Левски имах два футболни идеала – Пеле и Германия. За мен бразилецът ще остане ненадминат завинаги. Бях щастлив, когато играх срещу него в двата мача на Сантос в София с националния тим. Увлечението ми към германския футбол дойде от един приятелски мач през 1960 година между двата национални отбора в София. Те дойдоха като световни шампиони от 1954 и четвърти в света от 1958 година. На стадион “Васил Левски” ги победихме с 2:1. Техен треньор бе бащата на немските треньори Сеп Хербергер. Бях очарован от грамотността и лекотата, с която играеха неговите възпитаници. И още тогава ми се загнезди мисълта, че искам да дам на Левски това, което съм получил. Да стана добър треньор. За тази цел желанието ми беше да уча в Кьолнската школа. От България обаче ми казаха, че като толкова искам да стана треньор, ще ме пратят в треньорската школа в СССР. Аз

държах на

думата си

за Германия“,

заявява Абаджиев. Една от спънките е невзимането му на Световното първенство в Англия през 1966 година, за което споменахме.

„Вече окончателно бях решил, че трябва да се отдам на обучението си като треньор. До тогава имах вече няколко образования. В края на 50-те играех футбол, а вечер поправях телевизори. И реших да стана електроинженер. После завърших икономическия университет, специалност „Статистика“ и също така външна търговия. Но тръпката ми беше топката. Отидох при големия левскар Борис Велчев в Партийния дом и той ми показа досието: “Виж какви грамадни папки с доноси има срещу теб. Как да заминеш да учиш на Запад, Стефане, как?!” Но в крайна сметка през пролетта на 1968 година с легален задграничен паспорт заминах за Германия. Отначало попаднах във Висбаден. Бях дошъл обаче с контузия от София. Ходех с патерици. Там имах много приятели, които ми помогнаха да стъпя на крака. Живях една година много тежък живот. Започнах да уча немски език усилено, защото не знаех една дума. И после дойде големият миг да бъда ученик в Кьолнската школа при великолепния Хенес Вайсвайлер, който бе наследил като преподавател Сеп Хербергер. После и при Хелмут Шьон. Когато ме видя през 1969-а Хенес, още първия път ми каза: “Аз теб те знам. Имаш още какво да дадеш като футболист. Звънни сега на Георги Аспарухов, защото ми трябвате двамата заедно. Ще сте страховита двойка. Ти ще центрираш, а той с глава ще къса мрежите”. Послушах го. Гунди бе притеснен. Знаех, че тайните

ченгета

подслушват

телефона

И той ми говореше объркано. Това обаче бе поредното признание за великолепния нападател. Явно това мое обаждане накара властите в България съвсем да освирепеят въпреки индулгенцията, която получих с легалния паспорт. След седем месеца ми се обади един чиновник с метален глас и отсече: “Прекъсваме ти валидността на паспорта, трябва да се върнеш в България. Бъди спокоен, няма да ти направим нищо”. Знаех, че това е краят на легалните ми взаимоотношения с този режим. Трябваше да бъда луд, за да се върна. Така започна моята одисея на беглец и истинския живот в Германия…”, разказва още Теко. Живот като роман. След падането на комунистическия режим Абаджиев често се връщаше в България и говореше за любимия Левски.

Той е откривателят на Феликс Магат

Стефан Абаджиев изиграва важна роля за един от големите германски футболисти и треньори – Феликс Магат. Теко е откривателят на европейския шампион през 1980-а и носителят на КЕШ за 1983 година. По-късно в ролята на наставник германецът работи с Красимир Балъков в Щутгарт.

„Бях треньор на Висбаден. Феликс беше 11-годишно дете, личеше си, че имаше талант, техника, но… беше с леко шкембенце, пълничко дете…Играеше в ТВ 60 Ашафенбург. Обаче видях потенциала в него. Стана ми ясно, че този футболист използва главата си. Страхотен! Много умен, в играта – икономичен, можеше да прави всичко на терена. И аз тогава го взех под  крилото си. Имаше един треньор – Слободан Цендич. Навсякъде, където отиваше, ме взимаше със себе си. Той пое Саарбрюкен и му казах: „Запиши си едно име – Магат“.  И Цендич изпрати шефовете на клуба да гледат момчето. Те го одобриха и го убедиха да подпише с тима. Когато го видя за първи път, Цендич се шокира. Обърна се недоволен към мен: „Щефан, ама той е дебел…“. Отвърнах му: „Абе, Слобо, ти шкембето ли му гледаш или таланта?“. Взе и ме послуша. Оттам тръгна нагоре кариерата на бъдещия европейски шампион Феликс Магат. Гордея се, че е мое откритие“, разказва Абаджиев.

Бе ценител на изкуството

Модерният футболист не се увлича по книгите, театъра и изкуството, но в предишните години нещата не стоят така. Стефан Абаджиев е един от най-ерудираните футболисти. Той харесва класическа музика, италиански художници и вечните романи.

„Четирите стени на малката ни стаичка бяха претъпкани от рафтове с книги. Виктор Юго, Емил Зола, приключенските романи на Жул Верн и Емилио Салгари… Тези всичките писатели ни бяха любими. Любовта си към четенето дължим на бате Сашо (б.а. най-големия му брат). Той беше най-интелектуалният тип от нашето семейство“, казва Абаджиев.

Теко не може да се оплаче и от вниманието на нежния пол. Може да бъде описан с една дума – бохем, но не увличащ се по алкохола, а обичащ живота. Има два брака – един с примабалерината Искра Матеева, от която има дъщеря Ирина, и след това от втората си жена германката Бригите му се разжда син – Том, който е бил и младежки национал на България.