Sportcafe/BBC

Германия имаше сензационен футболист в лицето на Андреас Бреме.

Някога го считаха за най-съвършения ляв бек в световния футбол – а Мондиал 1990 в Италия беше абсолютният му връх.

На онова световно първенство ФРГ притежава фигури като Юрген Клинсман и Лотар Матеус, но Бреме има специално място в състава и статичните положения са му специалитет.

С помощта на рикошет Бреме вкарва от пряк свободен удар срещу Англия на полуфинала, а после отбелязва и решителната дузпа във финала срещу Аржентина.

След като вдига световната купа с Бундестима, той се насочва заедно с Клинсман и Матеус обратно към Италия – тъй като и тримата тогава играят в Интер и са звезди в най-престижното първенство в света, италианската Серия “А”.

Интер е платил много пари за германското трио и гради състав около тях, докато собственикът на градския противник Силвио Берлускони е купил свое собствено звездно трио, но от “лалета” – Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард.

Ювентус пък се сдобива с един от най-желаните футболисти в света – Роберто Баджо.

Интер с германците в състава си печели първите си две срещи през сезона и в третия кръг се изправя срещу новака Торино, който все още няма успех.

Торинци също са похарчили средства, за да отпразнуват промоцията за елита и са взели испанския халф Рафаел Мартин Васкес и обещаващия вратар Лука Маркеджани. Като изключим тях двамата обаче, съставът се състои предимно от играчи със скромен потенциал и момчета от школата.

Един от младоците е енергично крило от Карманьола – малко градче южно от Торино. Необработеният, но безспорен талант на 21-годишния Джанлуиджи “Джиджи” Лентини си е проличал още в Серия “Б”.

Юношата се раздава и се скъсва от тичане, умее да бележи, чувства се комфортно и по двата фланга и притежава страхотен десен и приемлив ляв крак.

Изглежда Лентини има цял арсенал от трикове, с които да преодолява съперниците. Може да ги премине с финт или с линейна скорост, може да ги надбягва по тъчлинията или да навлиза към центъра.

Физическото му развитие също е обещаващо, а може би най-важното от всичко е, че Джиджи Лентини е футболист, който радва естетите.

В онези години италианският футбол е подчертано тактически и дефанзивен, а атрактивността остава на заден план за сметка на прагматичността. Лентини обаче сякаш не е застигнат от тактическата строгост на италианската школа и се носи фриволно по терена, гарантирайки бляскави моменти и красиви изпълнения.

Само че да направиш впечатление в Серия “Б” е едно, а да преминеш в Серия “А”, най-богатата лига с най-добрите играчи, вече е съвсем друго предизвикателство. Или поне така си казват в Торино, преди да видят Лентини срещу Интер.

От първия съдийски сигнал в мача, Торино тръгва смело напред, а “нерадзурите” някак удържат 45 нулеви минути, но после преклоняват глави. Андреас Бреме пък е напълно безпомощен срещу младия жребец.

Лентини догонва една топка, пробягва 40 метра и я вкарва във вратата покрай Валтер Дзенга, а Бреме изглежда в ступор.

Големият германец, звездата от Световното първенство, е унизен от 21-годишен младок. Може би Джиджи Лентини наистина е специален?

Торино побеждава Интер с 2:0 и оттам нататък прави впечатляващ сезон с водеща роля на новата звезда по крилото. Скоро Лентини дебютира и за националния отбор, а с клубния си тим побеждава градския съперник Ювентус и се класира за Купата на УЕФА.

дългата и богата на трагедии и провали история на ФК Торино изведнъж се появява надежда за нещо голямо. Президентът на клуба Джанмауро Борсано съзира възможност чрез още успехи да реализира и политическите си амбиции и запретва ръкави.

Борсано тегли големи заеми и прави гръмка селекция, а тифозите започват да мечтаят за някой трофей.

През сезон 1991/92 Милан се оказва недостижим на върха, но прогресът на Торино продължава и тимът завършва на третата позиция. Вече няма как най-добрите играчи на торинци да бъдат игнорирани от големите акули в калчото.

Борсано е категоричен, че перлата Джиджи Лентини не се продава, но слуховете за финансовото състояние на боса са все по-притеснителни.

На терена Торино продължава да лети и в един легендарен мач от полуфиналите за Купата на УЕФА отстранява Реал Мадрид пред 69 000 на “Деле Алпи”.

Естествено, Джиджи Лентини не пропуска да се прояви и асистира за втория гол за победата с 2:0.

На финала съперник е Аякс с Денис Бергкамп и в шеметния първи мач Торино достига до равенство 2:2 у дома.

Реваншът в Нидерландия е сърцераздирателен за тифозите – любимците им удрят три греди и срещата завършва 0:0, а Аякс грабва трофея заради повече голове на чужд терен.

Това е още един тежък провал в историята на Торино и самият Лентини признава, че е най-горчивият момент в цялата му кариера.

Със загубения финал империята на Джанмауро Борсано започва да се срива и отварящите се финансови дупки трябва да бъдат запълвани. Най-ценният футболист на Торино трябва да бъде продаден, а Милан и Ювентус чакат с готовност да го привлекат.

Разбира се, трансфер в местния враг би бил твърде рисков и за двата тима, затова Силвио Берлускони се възползва от ситуацията. Босът на Милан докарва Джанлуиджи Лентини с хеликоптер на вилата си, убеждава го, че е негов приятел и му разяснява положението.

“Вече си продаден на Милан, независимо дали искаш или не”, казва Берлускони, като се позовава на принципно споразумение между него и Борсано от предходната година.

Сделката е сключена за 13 млн. паунда, а ако добавим тлъстия 4-годишен договор за футболиста, разходът за “росонерите” достига 22 млн. Лентини се превръща в най-скъпия футболист в историята, а Борсано взима над 3 млн. под масата за трансфера.

За да си измие ръцете, босът на Торино обвинява футболиста, че е предал феновете и че клубът е направил всичко, за да го задържи.

Пуританската част от италианското общество е възмутена: как така някакъв си млад футболист ще струва толкова пари? Нямат ли срам тези хора?

За три седмици Борсано разпродава още петима футболисти и гръбнакът на състава е разрушен, а ултрасите на Торино излизат да протестират по улиците.

Стотици обграждат клубния офис, защото знаят, че с подема на отбора е свършено. За нула време бизнесът на Борсано се срива и по-късно той е изправен пред съда за данъчни престъпления.

Торино пък започва да се лашка между елита и втора дивизия и отново феновете са тези, които страдат най-много.

Но какво се случва с Джиджи Лентини, след като върху него пада бремето да бъде най-скъпият футболист в света?

Всъщност той се справя добре в първия си сезон в Милан, макар че не прави нещо изумително.

Просто крилото попада в отбор, който съдържа четири или пет наистина големи играчи и си проличава, че той просто не е от техния калибър.

Лентини се губи по терена, когато Милан пада безславно във финала на Шампионската лига през 1993 г. срещу Марсилия.

Италианската преса си търси виновници за провала и се прицелва в рекордното попълнение – преди всичко заради цената му.

В Торино дългата му коса, обицата и любовта към почивките на Ибиса никога не са били проблем. Джиджи е семпло момче от провинцията, което играе футбол освободено и вдъхновено, но за Милан това не е достатъчно.

В Милано заключават, че неговият провинциализъм не отива на глобалната марка, каквато представлява клубът.

По-късно същото лято склонността на футболиста към лудории го отвежда до драматичен срив. Тогава Лентини е във връзка със съпругата на нападателя на Ювентус Тото Скилачи – Рита Бонакорсо, и романсът предвещава катаклизми.

Звездата на Скилачи е изгряла на Мондиал 1990, но три години по-късно кариерата и бракът му са пред разпад. Лентини пък няма проблем да му открадне жената и така се стига до лятото на 1993-та.

След предсезонен турнир в Дженоа, Джиджи Лентини няма търпение да се върне в Торино, където Рита Бонакорсо го очаква. Той се качва на жълтото си Порше 911 и го подкарва с бясна скорост.

Когато пука една от гумите, спира на бензиностанция и нетърпеливо чака да му сложат резервната. Футболистът не разбира, че резервната гума не е предвидена за скорости над 50 км/ч и скоро губи контрол над автомобила.

Шофьор на камион вижда с ужас как Поршето започва да се лашка на зиг-заг по магистралата и накрая катастрофира. Той се намесва и успява да извади Лентини от колата секунди преди тя да се запали.

Играчът е поставен в изкуствена кома и когато се възстановява, се оказва сянка на самия себе си във футболно отношение.

С изключение на един добър период от пет седмици през 1995-а, Лентини почти не играе в продължение на три сезона и отбелязва само 6 шампионатни гола.

Говори се, че комата се е отразила на футболната звезда и е нанесла трайни поражения на зрението и паметта му. От друга страна, може би просто силните му години са преминали.

Все още млад, богат и известен, Лентини се жени за красива шведска манекенка и избира да направи тиха сватба в родния град Карманьола без медии и почти без познати от футболните среди.

Когато физическата му форма съвсем запада, започва да се налага мнението, че крилото така и не успява да приеме футбола за истинска професия, в която трябва непрекъснато да спазваш режим и да се развиваш.

Суровият му талант може да е достатъчен за Торино, но не и за нивото на Милан.

Изглежда, че Джанлуиджи Лентини просто не е подходящ за модерната футболна ера с изискванията за все повече отдаденост и професионализъм.

Когато договорът му изтича, “росонерите” нямат търпение да се отърват от него. Той изкарва един обнадеждаващ сезон в Аталанта и за малко даже се връща в националния отбор, но после взима решение да се завърне в Торино, който по онова време е в Серия “Б”.

Последните му футболни години преминават в редица нискоразредни италиански тимове, но това не е проблем за него. Когато го питат как се чувства да играе на скромни стадиончета по-малко от десетилетие след като е станал най-скъпият играч в света, той е искрено объркан от въпроса.

“Футболът си е футбол, независимо къде играеш и кой е противникът ти”, отговаря простичко Джиджи Лентини.

В последните си години крилото играе заедно с Диего Фузер, друг възпитаник на школата на Торино и отдавнашен приятел.

Днес Джанлуиджи Лентини е на 54 години (б.р. вече 57) и все още живее в Карманьола, където се е отдал на голямата си страст – билярда.

Някогашната звезда обича да играе с хората, с които е израснал, а за известно време развива интерес и към отглеждането на пчели.

Последната история за него в местната преса включва 100 хил. евро подозрителен транш от Лентини към местен мафиотски бос. Бившият футболист не отрича, че е предал сумата, но твърди, че това е просто заем, а получателят не е признат за виновен за изнудване.

Очевидно Джиджи не е спрял да се забърква в подобни истории, но извън това, доста неща са се променили на Апенините. Серия “А” вече не е центърът на футболния свят и финансово изостава все повече от най-богатите клубове.

Някои определят възхода и падението на Джанлуиджи Лентини като перфектна метафора за целия италиански футбол, но може би това вкарва излишен драматизъм в историята.

Важното е, че някога, макар и за кратко, Лентини представлява изключителна атракция на терена, а за противниците е направо страховит.

Ако не вярвате, питайте Андреас Бреме.