Ед МАККЕЙМБРИДЖ, FOUR FOUR TWO

Разбира се, че трябваше да е французин. Върнете часовника до април 2004 г. и именно головете на Виейра и Пирес потвърдиха Арсенал на Непобедимите като шампион срещу Тотнъм на „Уайт Харт Лейн“. Превъртаме 22 години напред и още един, дошъл от другата страна на Ламанша, реши всичко. Само че този път дори не бе играч на артилеристите!

Съставът на Арсенал от 2025/26 се е събрал около телевизорите в тренировъчната база „Лондон Колни“, когато Ели Жуниор Крупи от Борнемут открива резултата срещу Ман Сити в предпоследния мач на гражданите за сезона. Голът на родения в Лориен нападател означава, че тимът на Гуардиола (който изоставаше на 5 точки) се нуждае от две попадения, за да запази жива битката за титлата. Следват повече от 50 минути изпълнена с напрежение драма, докато черешките бранят крехката преднина.

Сърцата на хората в Арсенал спират, когато Холанд връща един гол в добавеното време, но той е твърде малко и твърде късно за Сити…

„Лудост, лудост, лудост! Трудно е да опиша какво почувствах, когато прозвуча последният сигнал”, разказва Еберечи Езе пред FFT за една от най-напрегнатите вечери в живота си. Микел Артета и златният му състав празнуват до ранните часове, а радостта е още по-сладка, защото трябваше да чакат толкова дълго, за да бъдат отново коронясани за шампиони. Бяха минали повече от две десетилетия – период, в който тимът пет пъти завършваше на второ място, включително три поредни пъти между 2023 и 2025 г. (изравнен рекорд за английския елит).

Винаги имаше надежда, че сега най-после е дошъл моментът за последната крачка. След 22 години чакане обаче срещу тях идва друга прокоба – да спечелят две поредни титли за първи път от… 30-те години на миналия век.

Вече не се пропукват

Шампионската кампания започна с похарчени над 250 млн. паунда за трансфери и победа с 1:0 срещу Манчестър Ю на „Олд Трафорд“. Голът на Калафиори с глава след корнер пък дава тона за сезон, в който Арсенал има рекордните 19 попадения след ъглови удари!

Отборът губи само веднъж (от действащия шампион Ливърпул) в първите си 14 мача и по този начин се превръща в ранен лидер. В тази серия влизат късно равенство у дома срещу Сити и разгром над Тотнъм в дербито на Сев. Лондон. Новото попълнение Езе е с ключова роля и в двата двубоя и прави впечатляващ хеттрик при 4:1 над шпорите.

Въпреки че е фен на Арсенал от дете, 28-годишният футболист е много близо до трансфер в Тотнъм през лятото. После обаче артилеристите се намесват и така Езе блести с 3 гола именно срещу тима, за който уж трябваше да играе. „Чувствам, че това е нещо много повече от футбол след всичко, което се случи – разказва Еберечи, след като стана първият футболист с хеттрик в това дерби след Алън Съндърланд през 1978-а. – Да, това е специален момент, на който трябва да се насладиш. Да знаеш какво означава за феновете и да успееш да направиш нещо подобно е изключително силно усещане. Благодарен съм, че успях.”

Артилеристите не смееха да отдават прекалено значение на първото място на Коледа, защото са били лидери и когато се сервираха празничните пуйки през 2007, 2022 и 2023 г., но не успяват да спечелят титлата в нито един от случаите.

През февруари започват да се засилват приказките, че Арсенал отново ще се “пропука”, докато конкурентите от Сити започват традиционния си пролетен възход с обичайната ярост.

Контузиите на Йодегор и Микел Мерино само увеличават изтощението този път, но младите таланти поемат отговорност. В средата на март Макс Дауман влиза от пейката и помага за победата над Евертън, превръщайки се в най-младия голмайстор на 16 г. и 73 дни. „Дауман е феномен. На пръв поглед е невъзможно! Кой може да е толкова добър само на 16? Нищо чудно да се превърне в талант като Газа или Рууни  – от онези, които се появяват веднъж на много години”, хвали го Пол Мърсън.

Другият ключов младок е Майлс Люис-Скели. Преди редовно използван в защита, в края на сезона Артета го мести в халфовата линия да си партнира с Райс.

Езе срещу гросмайстора

Когато битката влиза в напрегнатата си фаза, Езе намира убежище в шахмата, като дори се изправя срещу гросмайстора Магнус Карлсен в рамките на рекламна кампания. Победата на англичанина пред камерата е по сценарий, но двамата изиграват и истинска партия.

„Беше много яко да играя срещу него – усмихва се Езе, който е добър играч с ЕЛО рейтинг около 1150. – Изиграхме една истинска партия извън камера и тя приключи толкова бързо! Мислех, че ще окажа по-сериозна съпротива, но когато осъзнаеш на какво ниво играят тези хора, разбираш, че всъщност дори не си близо. Научих много. Даде ми няколко добри съвета, които сега използвам, за да унищожавам приятелите си!”

Далеч от шахматната дъска Сити получава възможност да нанесе потенциално фатален удар в средата на април. Приказките, че Арсенал отново ще се “пропука”, стават оглушителни.

След загубата с 1:2 в директния мач топчиите са рухнали на тревата след последния сигнал, преди Деклан Райс да изкрещи вече емблематичния си призив: “Още не е свършило!”

Бившата звезда Рей Парлър вярва, че именно лидерството на Райс е било решаващо през цялата кампания. „Той бе сензационен – казва Парлър. – Вдъхновяващ е, защото никога не се страхува да върши неприятната работа въпреки целия талант, който притежава. Понякога трябва наистина да стиснеш зъби и усещаш, че той го прави. По този начин служи като истинско вдъхновение за останалите.”

Райс е прав. Битката за титлата далеч не бе приключила…

Мартин Киоун описа надпреварата като „дърпане на въже”, а Парлър е бил на „седмото небе”: „Имаше огромно облекчение, защото ако преди 22 години ми бяхте казали, че клубът няма да стане шампион отново толкова дълго, щях да отговаря, че сте луди. Но това показва колко трудно е да спечелиш титлата. Собствениците и хората, които управляват, също заслужават похвала, защото всички виждаме как работи футболът. Когато нещата вървят зле, треньорът си тръгва. Но Арсенал наистина застана зад Артета в трудните моменти и го подкрепи докрай.”

Дни по-късно Арсенал най-после вдига шампионския трофей. И то точно на „Селхърст Парк“, бившия дом на Езе с Кристъл Палас.

„Ако трябва да съм честен, сякаш бе писано по сценарий. Имах усещането, че колкото повече неща се случваха по време на пътя, толкова по-очевидно ставаше, че действа някаква висша сила”, казва Езе. После отново думата взима Парлър…

„Казаха, че на парада са дошли около половин милион души, което само показва колко много означаваше тази титла. Ако попитате всеки играч, който бе там и чу феновете да скандират имената им, това е нещо, което искаш да преживееш отново”. Но има проблем. Арсенал не е защитавал успешно титлата си от 92 години. Или от сезон 1934/35 насам!

Портсмут и Уулвс по-скоро взимат по 2 поредни титли

Шест клуба са печелили 2 поредни титли по-скоро от Арсенал. Въпреки че са шампион без загуба през 2003/04, година по-късно топчиите остават далеч зад Челси на Моуриньо. Артилеристите са четвърти и в двата сезона след титлите на Джордж Греъм (1989, 1991), а вторият включва прословута загуба за ФА Къп от четвъртодивизионния Рексъм.

Най-мизерно е след успеха през 1953 г., когато Арсенал се срива чак до 12-о място!

Общо артилеристите имат 10 неуспешни защити на титлата, откакто за последно са шампиони три пъти поред (1933-1935) при трима различни мениджъри. Хърбърт Чапман е начело при първата, но внезапно умира от пневмония по средата на следващата кампания. Джо Шоу довършва сезона, след което Джордж Алисън извежда Арсенал до третата поредна.

Сити, Юнайтед и Челси са единствените, защитавали титлата си в ерата на ВЛ, а Ливърпул за последно го прави през 1984-а. Уулвърхемптън (1958, 1959) и Портсмут (1949, 1950) също имат две поредни титли по-скоро от Арсенал!