Ключовите думи са глад, реноме и актуалност

Петър ЗДРАВКОВ

Дните на Александър Томаш начело на ЦСКА са преброени и това не е тайна за никого. Запътил се към осмия си месец като треньор на родния си клуб, постигнатото от бившия краен защитник са повече слаби като игра мачове, отколкото дори прилични. Прекалено много разочароващи резултати и позорното седмо място във временното класиране на Първа лига. Обикновено при такива кризи в най-титулувания български футболен клуб не се мисли за дългосрочно изстрелване и отдалечаване от посредствеността, а се робува на имена, които имат качествата само временно да потушат пожара, възникнал вследствие на несериозния начин, по който се управляваше славната четирибуквена институция години наред. И през миналото лято беше така, но с оглед финансовата мощ и вече много по-ясната клубна структура армейците продължават да имат исторически шанс да се върнат на обичайните места за тях – върха в България и сред европейския елит. На този етап от историята това може да се случи само с чуждестранен треньор, тъй като

българските са

много ниска топка

Новият стадион е безспорен фундамент, но футболът сам по себе си е най-важен. А за да ти е силен и успешен, преди всичко останало ти трябва много добър треньор със специфични характеристики. ЦСКА се нуждае от специалист, който е гладен за успехи и доказване, на възраст между 37 и 47 години, за да се избегне рискът от това у нас да дойде поредният именит чужденец в напреднала възраст, който е пренаситен от професията и би се наел с ангажимента само за да изкара едни добри пари. Като футболиста Лиъм Купър. Червените трябва да намерят в бъдещия си наставник точния баланс между младост и вече натрупан достатъчно и добър – с развит стил на игра и печелене на трофеи, и горчив опит, от който са взети поуки. На самите изпълнителни несъмнено влияе от кого получават ежедневни указания и конско – от успяващ субект или от не печелил нищо самонадеян футболен романтик. Категорично успехите на перфектния треньор за ЦСКА не трябва да принадлежат на миналото, съмнителен ще е и ако са отпреди 5 години. Необходимо е да е актуален във всеки аспект на този труден занаят. И, разбира се, от изключително важност е отговорните фактори да не бъдат заблудени от някой успех, който може да бъде определен като случаен. Например Нестор Ел Маестро акостира на „Българска армия“ като току-що станал шампион на Словакия със Спартак Търнава, възползвайки се от кризата при Слован Братислава и Жилина и без да впечатли с нищо. В духа на емблематичната фраза „ЦСКА не е училище“ добре е наставникът от лятото да има във визитката си

опит в

евротурнирите

Защото червените вероятно все пак ще се домогнат до участие в Лига Европа или Лига на конференциите.

Едно от най-важните неща за бъдещето на ЦСКА, а в немалка степен и на българския футбол, и като част визията на спортния директор Пауло Нога, е старши треньорът на тима да може да развива и налага в мъжкия футбол млади футболисти. Именно в този компонент е една от най-големите разлики между българските и чуждестранните треньори. Масата родни „специалисти“ изпитват панически страх от очакването към тях да изградят млад футболист, естествено породен от тоталната им неспособност да го направят. Затова и в различните им изявления преди или след мач чуваме: „Всичко си зависи от тях“, „Всичко си зависи от него“. В напреднала Европа не е така и истината е, че треньорската работа е определяща за представянето на футболистите, и то далеч не само на младите такива. Сигурно е, че ако в хода на настоящата кампания армейците разполагаха с доказан,

разумен и гъвкав

европейски треньор

с наличния потенциал щяха да са добре играещ отбор, който диша във врата на най-слабия Лудогорец от началото на разградската хегемония. Новият предводител на червения отбор също така трябва да притежава безупречна етика, но не и афинитет към скандала и постоянното оправдаване със странични фактори, което е запазена марка на нашенци и традиционно за географските ни ширини. Със сигурност не трябва да се отива и в другата крайност – никога да не се коментира например съдийството, дори и когато то е трайно и крайно тенденциозно. Изключително важно е налаганата от Томаш практика „мачовете да се играят“ на пресконференциите преди двубоите, както и в изявленията след тях, да бъде преустановена. Защото с редки изключения ЦСКА „доминира“ единствено в безсмисленото пребиваване на терена, а реализмът е жизненоважно качество. И на последно място, но не по важност, хубаво е бъдещият старши треньор на отбора да е имал

известен допир

с тресавището

български футбол, за да не се чувства като в небрано лозе тук. Респективно на това и като още по-голям бонус ще е Радослав Златков и Пауло Нога да се спрат на човек, който е носил червената фланелка като футболист. Съвсем в близкото минало от клуба вече преговаряха с такива имена и би било много разумно и по-малко рисковано, ако заложат на такъв вариант, а не на тотално непознат и изтънчен чужденец, който ще превъзмогва културния шок месеци наред.