Петър Стойчев: Властта ми показа много котви в нашето общество
Можете ли да си представите какво означава да плуваш 9 часа в открити води? Петър Стойчев знае, тъй като досега е преплувал над 60 000 км в реки, езера, морета, океани и басейни. Преди дни той стана първият българин, преплувал протока Гибралтар по правилата на Международната федерация по маратонско плуване – с текстилен бански, без неопрен. Петър Стойчев е феномен. На 47 г., световният рекордьор в маратонското плуване продължава да следва своите мечти във водата. Макар с усмивка да твърди, че вече се чувства по-комфортно на дивана пред телевизора.
След 11 поредни световни купи по плувен маратон, Стойчев си е поставил повече от амбициозна програма за тази година, а именно – да преплува седемте най-трудни маратона в света – Оceans seven. Българинът вече е завършил успешно три от тях – протока Гибралтар, протока Кук в Нова Зеландия и Ла Манша, където държи световния рекорд. И докато хиляди спортисти очакват Олимпиадата в Париж, още преди да е заминал, Петър вече има своя първи личен успех там.
„Аз съм човек, който е посветил живота си на плуването, а във втория етап от живота си на маратонското плуване. Плуването в басейн беше това, с което започнах като малък и то беше основата, която ми помогна да започна с всички тези плувни маратони, по цялото земно кълбо, за да натрупам този обем от километри”, започва Петър Стойчев в “Събуди се” по NOVA.
– Водата е Вашата стихия. В нея ли се чувствате най-комфортно?
– Усещам, че дните, в които не плувам не са толкова пълноценни за мен. Има дни, в които влизам в басейна само за 10-20 минути. Това ме кара да се чувствам по-добре и да усещам деня много по-стойностен.
– Има ли ден, в който пропускате да влезете във водата?
– Има такива дни, но гледам да са по-малко. Хората казват, че когато човек е болен той няма сили, лежи и не може да тренира. Но е много важно точно в такива моменти човек да намери сили, да преодолее болестта, да преодолее дискомфорта. Не е тайна, че по време на тези дълги плувания отново се намираме в дискомфорт, не ни е приятно във водата – ситуациите са много сходни.
– Имате ли ситуация, в която сте се чувствали като „риба на сухо” в живота?
– Веднага се сещам за 2020 г., по това време бяха обявили пандемията от COVID, трябваше да изпразним басейните и да затворим. За първи път в моя живот усетих какво е да нямаш достъп до басейн, до вода. Тогава се почувствах като риба на сухо.
– Кой всъщност е най-дългият маратон, който сте преплували, като километри?
– Това бяха маратоните в Аржентина, по река Парана. Най-дългият беше 88 км, като времето за плуване на този маратон беше около 9 часа.
– Какви са тези неограничени възможности на човешкия организъм да плува 88 км, при различни метеорологични условия? За какво мислите, плувайки 9 часа?
– Това е плод на дългогодишни тренировки. Когато един организъм е подготвен – тези натоварвания не са чак толкова непосилни. Специално в тези плувания, основното нещо, за което мислиш е дали се намираш на най-доброто място в реката, защото течението постоянно се променя и трябва да сменяш позицията си. В другите плувания, в океани или езера, веднага излиза на дневен ред дали се намираш на най-правата линия от старта до финала. Къде се намират другите конкуренти, има ли възможност някой да се откъсне от групата без да го забележиш.
– Мислите ли например за жена си, за децата, за проблемите вкъщи?
– Не. Много странно звучи, но по време на такова състезание съм изцяло концентриран за това, което се случва във водата. Мисля колко време ми остава до следващата подсилваща напитка, която трябва да получа от лодката. Мисля за времето до финала, за да разпределя силите. Кога да направя атака, за да се откъсна от групата, но в никакъв случай не се разконцентрирам с битовизми.
Във водата Петър Стойчев не мисли за битовизми, защото извън нея има любовта и подкрепата на нежната водна стихия Ася. Красивата половинка на плувеца е бивш състезател по синхронно плуване и първата българска участничка на Олимпиада в този спорт. Двамата са родители на 16-годишната Стефания и на 12-годишния Петър, който тренира джудо. Семейство Стойчеви вярват, че децата имат свой път в живота и не прехвърлят родителските си амбиции от басейна върху тях.
“Важно е младите родители да разберат, че плуването е един от първите спортове, на които трябва да научат детето си. Защото в ранна детска възраст, едно дете трябва да се научи да плува, да кара ски и да кара колело. След това, като стане първи клас, може да избере друг спорт, който харесва. Но това са основни навици – ако се научи да плува, да кара ски и колело, то цял живот няма ги да забрави”, категоричен е Стойчев.
– Успявате ли да се ориентирате във времето, да знаете колко километра сте изминали?
– Графикът, който съм направил на хранителния си режим и на подаването на енергийните напитки от лодката, е на определени минути. На всеки кръгъл час имам различна напитка и по нейния вкус знам, че са минали час, два, три или пет от самото плуване. Това ми дава възможност да определя дистанцията от старта и грубо да изчисля колко ми остава до финала.
– Мисля, че няма да прозвучи нескромно ако кажа, че Вие си феномен. Кои са съставките на Вашата рецепта за успех?
– По-скоро вътрешното желание човек да се състезава, да постига нови цели. Всяка постигната вече не е цел и винаги има още и още, което да се надгражда и постига. Това става не когато поискаш, а когато му дойде времето.
– Кога ще спрете да плувате?
– Състезателно, може би много скоро. Но вярвам, че докато съм жив ще бъда като всички тези хора, които са открили, че плуването е здраве и път към това да се чувстваш добре в кожата си.
– Вие бяхте служебен министър на спорта. Колко „мръсни” са водите там?
– Това е един добър житейски урок. Показва ти много от лицата на хората, с които си заобиколен ежедневно. Показва ти как функционира системата.
– Видяхте ли много фалшиви хора около Вас?
– Със сигурност ми показа много хора, които помагат на спорта да се развива напред. Но ми показа и много, които само пречат. Показа ми много котви в нашето общество. За съжаление, навсякъде има позитивни хора, които теглят каруцата напред и такива, които само се возят и дърпат нещата в тяхна полза. Но това е реалността. Тук е моментът да споделя, че благодарение на дългогодишната и добра работа на Федерацията по плуване показахме, че младото поколение плувци, в лицето на световният и европейски шампион Петър Мицин, олимпийският финалист Йосиф Миладинов, Габриела Георгиева – имат квоти за Олимпийските игри в Париж. България има нов подем в плуването и съм сигурен, че нашите плувци ще бъдат най-много на Игрите това лято.
– Има ли България реални шансове за медал в плуването в Париж това лято?
– Аз се надявам, че да! Но със сигурност вярвам, че ще имаме няколко полуфинала и няколко финала от нашите плувци.
