Филип ДРУМЧЕВ/Sportal.bg

В началото на 70-те години на ХХ век в канцеларията на стадион “Народна армия” в София пристига покана от Барселона. Тя е подписана от президента на каталунците Агусти Монтал Коста и наставника Ринус Микелс. Барса кани официално ЦСКА на преговори за привличането на Петър Жеков. Трансфер на най-големия голмайстор в историята на “А” група на “Камп Ноу” обаче не се осъществява. “Тогава имах малко дете, бях офицер, кой ще те пусне в Барса. Такива бяха времената”, спомня си бившият национал.

Малко по-рано легендарният снайперист е желан от Сантос на Пеле. При едно турне в Бразилия на Жеката е казано, че само трябва да даде съгласие и ще стане съотборник на Краля на футбола. Само кимни и отиваме в посолството, ще докараме и търговски представител, казват на българина. И този трансфер пропада. На изпроводяк бразилците подаряват модерен касетофон на деветката. Футболистът обаче не му се радва дълго. На летище “София” митничарите прибират скъпата вещ.

През сезон 1972/73 г. Жеков отново е във вихъра си. Бележи гол след гол в “А” група. Накрая таранът на ЦСКА изпреварва капитана на Локомотив (Пловдив) Христо Бонев с 1 попадение – Жеката има 29 на сметката си срещу 28 на Зума. В цяла Европа само Еузебио и Герд Мюлер са се справили по-добре от нападателя. Това значи “Бронзова обувка” и покана от “Франс Футбол” за гостуване в Париж.

Списанието събира най-добрите играчи през сезона на лъскава галавечер във френската столица, а е предвидено и футболно шоу на “Парк де Пренс”. На “Армията” колегите на голмайстора го молят да им донесе западняшки армагани. Бат’ Петьо вече два пъти се е връщал с подаръци от Париж. Когато през 1969 г. става първият българин със “Златната обувка” на Европа, той носи цяла чанта с грамофонни плочи – от “Бийтълс” и “Лед Цепелин” до Сантана. Година след това, когато получава първата си “Бронзова обувка”, Жеката се прибира с цял куп статуетки на Айфеловата кула.

Кулминацията в спектакъла на “Парк де Пренс” през 1973 г. идва, когато европейските звезди трябва да си изпълняват дузпи. Пред централния сектор на стадиона започва импровизирана игра, като на трибуните има 7-8 хиляди зрители, дошли да гледат шоуто. Жеков не цепи басма на никого! Машината за голове от Книжовник реди победа след победа. Ари Хаан, Пит Кайзер и Герд Мюлер не могат да видят топката. Бат’ Петьо цели ъглите като по учебник. Прецизен е като старши научен сътрудник от БАН. Съперниците му падат един след друг. Жеков се справя отлично и като вратар. В двубоя срещу Мюлер например реализаторът на ЦСКА хваща три дузпи на аса на Байерн.

На финала идва ред на холандското страшилище Бари Хулсхоф. Брадатият здравеняк от Аякс бърка срещу Жеката, а същевременно е закован пет пъти от нашенеца. Прошка няма. “Накрая останахме само двама – аз и Хулсхоф. Помня, че му хванах още втората дузпа. Няколко дни по-късно холандецът плака в София, когато бихме Аякс с 2:0”, разказва Петър Жеков.

След като печели турнира на звездите българинът е отрупан с подаръци от спонсора “Адидас”. Бат’ Петьо прибира чисто нови бутонки, кори, гащета, анцуг, сак, плажна кърпа, че дори и вратарски ръкавици. “Като се върнах раздадох повечето от нещата. Не мога да се сетя на кого подарих ръкавиците. Бяха много хубави. Май ги дадох на Стоян Йорданов. По това време Даната Филипов беше контузил пръст на един мач в Кюстендил и го нямаше в София”, припомня си Жеков. В средата на 90-те години легендата продава трите си приза от “Франс Футбол” – “Златната обувка” от 1969 г. и двете “Бронзови обувки” от 1970 и 1973 г. Първоначално има вариант наградите да бъдат изтъргувани зад граница срещу близо 100 000 германски марки. В края на краищата купувачите са българи – Любомир Стоичков и Красимир Филипов, които излагат бляскавите отличия в елитния столичен ресторант “Браво” срещу “Майчин дом”.