Sportcafe, по Eurosport

Ако има един мач, който да очертава най-ясно смущаващия парадокс във водения от Маурисио Почетино ПСЖ, този мач се изигра в сряда вечер в Шампионската лига.

Загубата на Пари Сен Жермен от Манчестър Сити с 1:2 не е някакъв непоносим или катастрофален резултат и не попречи на парижани да се класират за следващата фаза на най-важния за тях турнир.

Но показаното на терена беше демонстрация на непреодолимото разминаване между треньор и футболисти.

Френският гранд произведе отделни моменти на абсолютна брилянтност и дори поведе в резултата, но отборните недъзи на състава в случая натежаха.

Впрочем несъвършенствата на Сити също бяха налице, особено през първата част, когато домакините не успяха да се възползват от тоталното си преимущество и да превърнат поне едно от положенията си в гол.

Нямаше съмнение, че “гражданите” са по-добрият тим (както и в миналия сблъсък, макар че тогава загубиха), нямаше изненада и в неспособността им да завършват атаките си.

Съществената разлика е, че Сити е отбор, който изцяло се води от треньорските принципи на мениджъра си. Футболистите на Пеп Гуардиола играха така, както го правят в почти всеки мач и задушаваха опонентите с бързо движение, безмилостна преса и изящни комбинации.

В стила на ПСЖ обаче идеите на Почетино ги нямаше.

Аржентинецът разполага с един от най-силните състави в европейския футбол и със сигурност с най-силната атака, поне на хартия.

Но явно му е трудно да наложи концепцията си и да накара събраните играчи да добият определен отборен облик.

Пари Сен Жермен има индивидуалната класа, за да печели повечето си срещи, особено в Лига 1, но в големите сблъсъци с най-силните съперници е нужно и нещо повече. Именно това са сблъсъците, които определят съдбата на всеки треньор на ПСЖ и в тях е нужно тимът да демонстрира игрова философия, в която твърдо вярва.

В Тотнъм Почетино изгради отбор, който се прочу с проактивната си и самоотвержена игра. Работливостта на Спърс беше сред най-високите във Висшата лига и лондончани бяха впечатляващо задружни в начина, по който пресираха още от най-предната си линия.

Не търсете такива отличителни белези в този ПСЖ – няма да ги намерите.

Вместо това, парижкият гранд представлява един подчертано реактивен отбор. Загуби ли топката, той се стреми да остане компактен и с готовност преотстъпва инициативата и пространствата в центъра на терена.

Килиан Мбапе, Лионел Меси и Неймар комбинираха по превъзходен начин при гола, с който гостите поведоха, но именно звездното трио беше първоизточник на най-големите проблеми срещу английския шампион.

Няма как каквато и да е система на Почетино да компенсира напълно присъствието на цели трима луксозни нападатели, участващи твърде малко в дефанзивен план.

С триото ПСЖ става много опасен на контраатака, но поставя под голямо напрежение останалите осем играчи и ги принуждава някак да се оправят при числен превес на противника в ключови зони.

Треньор като Гуардиола няма как да не се възползва и Сити постоянно успяваше да изтегли противника вляво, оставяйки на Рияд Марез огромно пространство на другия фланг.

Със сигурност това не е начинът, по който Почетино иска да играе.

Разбира се, трябва да се отбележи, че на мениджъра му отне около една година, за да оформи Тотнъм според своите желания.

Но доколко е възможно и в Париж да се случи нещо такова? Годишнината от назначението му е през януари, така че той вече изкара почти година и на “Парк де Пренс”.

Само че начело на “шпорите”, наставникът имаше свободата да се отърве от футболистите, които не бяха подходящи за идеите му.

В ПСЖ неподходящите са Мбапе, Меси и Неймар, трите суперзвезди.

Те винаги трябва да са на терена и Почетино няма политическата власт да се лиши от някой от тях.

Докато те тримата са в клуба и Почетино е треньор, проектът ПСЖ няма как да проработи откъм футболна идеология.

Дори очертаващото се напускане на Мбапе през лятото може да не реши проблема, защото в момента той е най-ценният от суперзведите, а на скамейката чака резерва като Маури Икарди, който също не е сред най-работливите.

Така че в уменията на Маурисио Почетино като треньор едва ли има съмнение, но той не е наставникът за този състав в този момент от развитието му.

Поч не се вписва на “Парк де Пренс” и футболната му философия бива подкопавана заради ситуацията, в която е поставен.

Иронията е, че това лъсна по най-безспорен начин именно в Манчестър, където аржентинецът е толкова желан.

За Манчестър Юнайтед той е мечтаната опция, но за ПСЖ просто е неправилният човек на неправилното място.