Янаки ДИМИТРОВ

От миналата събота насам настроението на синята половина на България е приповдигнато и на седмото небе. От плещите на ръководството на Левски, треньорския щаб, играчите, служителите на клуба падна огромно бреме, а феновете дишат някак по-леко и усмивката не слиза от лицата им. Няма как да е иначе, след като след 17-годишна пауза бе спечелена 27-а шампионска титла.

Ако поддържате тима от „Герена“, веднага ще се сетите какво е било на 31 май 2009 година, защото за стотни от секундите мозъкът ще извади от някое чекмедже Левски – Миньор Перник 1:1 и кръг преди края златните медали са осигурени. Какво ли обаче е правил сегашният архитект на триумфа Хулио Веласкес (роден на 5 октомври 1981 година)? Отговорът е – тренирал е деца в Поли Ехидо. Той е наставник на тима до 19 години, като запазва поста до 30 юни 2009-а. Работата му е оценена подобаващо, защото на следващия ден е обявен за нов треньор на юношите до 19 години на далеч по-голям испански тим – Валядолид. Интересното е друго, в онзи момент Веласкес има

12-годишен опит

в работата с деца

защото е треньор от 1 юли 1997-а!

На „Герена“ за физическата подготовка отговаря сънародник на Веласкес – Хосе Антонио Морга Сото (3 март 1979 година). И се справя отлично, защото по този показател сините определено изпъкваха. Може би защото Хосе Антонио практикува от цели 26 години този занаят. Започва през лятото на 2000-ата в юношеските формации на Реал Мурсия. От 2022-а той е с Хулио Веласкес, като са били заедно още във Фортуна Ситард и Реал Сарагоса.

Дясна ръка на Хулио Веласкес е Фернандо Гаспар Лаборие (9 април 1969 година), който дълги години е в щаба на испанската легенда Хосе Антонио Камачо. Той се засича с Хулио през 20010-а, когато е помощник в първия тим, а Веласкес първо води отбора до 19 години, а след това е начело на дубъла.

Между триумфа през 2009-а и сегашния все пак има някаква приемственост. Защото част от треньорския екип сега са двама играчи на сините, вдигнали шампионската купа тогава. „Може ли повярваш?! Е, ние вярвахме! Не спряхме да вярваме! Тук съм, а сега и титлата пак е тук! Тук сме!“ – крещеше радостно след края на двубоя с ЦСКА 1948 (1:0) към приятел Дарко Тасевски. Той бе титуляр в онзи мач преди 17 години с Миньор. В онази кампания вкара 6 гола в 23 шампионатни срещи. Срещу перничани

фирмен пропуск направи

сегашният член на сините Христо Йовов при резултат 0:1 – преодоля вратаря, а след това не уцели мрежата. По-късно обаче Владимир Гаджев, който бе с номер 45, отбеляза дебютното си попадение за Левски (б.а. – сега Марко Дуганджич, който пак е номер 45, направи същото) и осигури нужната точка за титла. Сега Гаджев е скаут на „Герена“, както и партньорът му от халфовата линия през онази кампания Георги Сърмов (б.а. – пред двамата играеше Тасевски). След последния съдийски сигнал пък сегашният треньор на вратарите Божидар Митрев, който бе резерва срещу Миньор на тогавашния капитан Георги Петков,

хукна като щур

към сектор Б

взе голямо знаме и го заби в центъра на терена на „Георги Аспарухов“. Е, онзи ден Божката направи абсолютно същото, само че се сдоби с байрака от централната трибуна.

Един човек и тогава, както и сега заема шефско място. Това е сегашният изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Левски Даниел Боримиров. Той прекрати състезателната си кариера след сезон 2007/08 и веднага бе назначен за спортен началник (б.а. – малко преди края на кампанията тогавашният собственик Батков уволни треньора Станимир Стоилов и спортния директор Наско Сираков). А още в първия си сезон като такъв отборът вдигна титлата.

Сега сините с умиление поглеждат назад на всички трудности, преминати от 2009-а насам. Но си пожелават да не чакат още 17 години за следващите шампионски почести.