Пол ТЕНОРИО,
Майкъл УОКЪР
THE ATHLETIC

Като малко дете, израснало в Северна Англия, помощник-треньорът на САЩ Антъни Хъдсън носеше фланелката, която баща му Алън облича в дебюта си за Трите лъва срещу Западна Германия през 1975 година. Хъдсън пускаше VHS касета със своя татко и се хвалеше на своите приятели: „Бях много, много горд с него”, спомня си той.

Връзката с Америка идва от факта, че Хъдсън всъщност е роден в Сиатъл, когато неговият баща играе в местния Саундърс, но се влюбва в играта именно в Англия на “Виктория граунд” в Стоук. Голямата му цел е да следва пътя на семейството, но едва ли дори в най-смелите си мечти помощникът в САЩ си е представял, че пътят ще го отведе до мач на световно срещу родината на неговия баща. „Когато бе изтеглен жребият, това беше невероятен момент. Обадих се на семейството ми и всички крещяха от щастие. Изпитах гордост и вълнение. Всеки играч или треньор мечтае да отиде на мондиал, а аз ще го направя срещу един от най-добрите отбори, с който имам кръвна връзка. Това е наистина специално”, признава англо-американецът Хъдсън, но на Ал Хор в петък вечерта той няма да бъде сам в емоциите си. Асистентът на Грег Берхалтер е просто част от здравия контингент футболисти и служители в мъжкия национален отбор на САЩ, които имат тясна връзка с фаворита в групата. Халфът Юнус Муса, левият бек Антоний Робинсън, централният защитник Камерън Картър-Викърс и наставникът на вратарите Арън Хайд също са родени или поне имат корени в Англия. Несъмнено за тях

ще бъде специален момент

когато чуят и двата химна на стадион „Ал Байт”.

„Не знам как ще се чувствам в този ден”, заяви Юнус Муса, който е роден в Ню Йорк, но още като дете се мести в Европа. Той дори е бил капитан на младежките формации на Англия, но по-късно избира да се премести да играе за Щатите. „Със сигурност това е специален мач за мен, защото съм бил и от двете страни”, добавя Муса, който в момента е футболист на испанския Валенсия, но е юноша на лондонския Арсенал.

Подобна е и ситуацията с Робинсън, който е роден в Англия (Милтън Кейнс) и е юноша на Евертън. Цялата му кариера минава в Обединеното кралство, а в момента носи екипа на Фулъм. Семейството му обаче е категорично, че ще вика за Щатите. Приятелите на Муса пък само са казали, че ще му стискат палци, но все пак ще подкрепят повече селекцията на Гарет Саутгейт.

Майката на Картър-Викърс е англичанка, а баща му – американец. Той е юноша на лондонския Тотнъм, но играе за родината на своя татко, който пък е бивш баскетболист от Луизиана.

„Това е просто един от онези дни, в които трябва да се наслаждаваш на всяка минута”, признава Антони Робинсън, а освен кръвните връзки между двата отбора има и други такива. Причината е, че много голяма част от националите на САЩ играят в английската Висша лига. Звездата Кристиан Пулишич е в Челси, Тайлър Адамс и Брендън Арънсън играят за Лийдс. Титулярният вратар Мат Търнър е резерва в Арсенал, а Итън Хорват, който е втори избор в националния отбор на Щатите, пази редовно за Лутън в Чемпиъншип на Острова. Тийм Рийм отдавна е твърда величина във Фулъм, нападателят Сарджънт е в Норич Сити, а ДеАндре Йедлин има дълъг престоя в Нюкасъл (2016-2021). Джовани Рейна по стечение на обстоятелствата е роден в Англия, а селекционерът Грег Берхалтер е прекарал 18 месеца в лондонския Кристъл Палас. В същия клуб е бил и наставникът на Трите лъва Гарет Саутгейт.
Познанството и

приятелството
между играчите

на двата отбора ще добавят допълнителен слой към иначе изключително важния сблъсък. Един срещу друг ще се изправят доста клубни съотборници. Такива са Търнър (САЩ) и Рамсдейл (Англия) в Арсенал, Рейна и Белингам в Борусия Д, както и Пулишич, Маунт и Стърлинг в Челси. Муса е играл със Сака, а Картър-Викърс е бил съотборник с Трипиър, но сега всички ще се превърнат от приятели в съперници.

В деня на тегленето на групите през април Пулишич каза, че първото обаждане, което е получил, е било от Маунт. Тази седмица пък Рейна се пошегува, че той и Белингам може да не успеят да си разменят фланелките, ако се сбият по време на мача.

Въпреки че Англия респектира с представянето си в последните години, достигайки до финал на Евро 2020 и полуфинал на Мондиал 2018, американците едва ли ще се уплашат от съперника. Причината е, че го познават прекалено добре. „Това със сигурност е възможност за нас да покажем от какво се направени. Те имат добър отбор, но ние също. Млади сме, не се страхуваме и това ще бъде страхотен мач”, пожела си селекционерът на американците.