Дарко Тасевски бе ключът за трансфера ми в Левски, заяви фланговият нападател

Фланговият нападател на Левски Радослав Кирилов бе гост в „Подкаст в ефира“ на Дарик радио. Той говори за емоциите от спечелената титла.

Ради, как се чувстваш като шампион?

– Емоцията е изключителна. Това е нещо невероятно. Малко хора са имали привилегията да изпитат такива чувства. Ние си заслужихме тази емоция и цялата еуфория с положената работа през последната година. Може би след време ще осъзнаем какво сме направили, защото сега чувствата са още пресни. Усещането е велико.

Левски е печелил доста трофеи, но тази титла е може би най-специалната, защото бе чакана изключително дълго време – 17 години. Усещахте ли напрежение по време на сезона?

– Още от зимната пауза се усещаше истерията в цялата синя общност. Колкото и голям характер да си, с каквато и психика да разполагаш, няма как да не усещаш важността на титлата за нея. Това може би бе и ключът към нея – че успяхме да се справим с напрежението, преборихме се с емоциите и очакванията и показахме, че заслужаваме да сме шампиони.

Имаше ли момент, в който да мислеше, че ще дойде някаква точка на пречупване и може да изпуснете златните медали?

– Аз не се съмнявах, че ще успеем, защото знам пътя, по който вървяхме. Познавайки момчетата в съблекалнята и треньорския щаб, както и хората в клуба, бях сигурен, че няма да се отклоним от него при никакви обстоятелства. Да, направихме грешни стъпки, но запазихме хладнокръвие и спокойствие и продължихме да работим по същия начин. Това бе най-важното за успеха.

Имахте ли специфична роля опитните футболисти – ти, Георги Костадинов, Кристиан Димитров?

– По принцип не обичам да деля футболистите на чужденци и българи. Но според мен българите в отбора усещахме цялата тази истерия по различен начин. Все пак имаш приятели и познати, които не спират да ти повтарят за титлата. Това ти се набива в главата. Ние, българите, успяхме да го предадем на чужденците. Останахме спокойни и уравновесени, продължихме да работим.

В момента треньорът Хулио Веласкес е като рок звезда, издигнат е на пиедестал от феновете. Какво бе неговото значение за триумфа?

– Огромно. Както и на целия щаб. Такива хора са богатство за българския футбол, не само за Левски. Те придават

различна

гледна точка

Виждаш неща, които преди не си успявал, научаваш нови неща. Нивото им на професионализъм е много високо. Това, добавено към старанието на момчетата и на отговорността им, бе спойката за успеха.

Лично на теб ти дава наставленията на италиански…

– Да, той говори няколко езика. Наред с това говори още португалски и английски освен испански. Това е важно, защото улеснява много комуникацията.

Такъв колектив в Левски не се е усещал от онзи тим, който игра в Шампионската лига през 2006 година. Толкова много ли си паснахте?

– Ние не излизаме на кафе или дискотека заедно, най-важен е процесът на работа – там всички гледаме в една посока и има колегиалност и уважение. Бил съм в много съблекални, но досега не съм попадал в такава. В хода на сезона имаше момчета, които играеха по-малко, но никой не се е отклонявал от начертания път.

Как се стигна до трансфера ти в Левски?

– Дарко Тасевски бе с ключова роля, били сме съотборници в Славия, бил ми е и треньор там. Той осъществи първия контакт. Аз в такъв клуб не бях играл, затова и приех. Исках да изпитам емоцията да играя в тим с огромна фенска маса и големи цели. Желаех

да тествам себе си

да видя как ще съм в такава ситуация. Бил съм капитан на други тимове, но с цялото ми уважение към Славия и ЦСКА 1948, те имат по-малко фенове и различни цели. Едно е да си в Левски, друго е там. Изключително съм щастлив, че подписах.

Надмина ли очакванията ти това, което завари в Левски?

– Да, и като усещане дори. Знам, че половин България е синя. Започна се още в началото с мачовете в Европа, когато постоянно ме спираха по улицата. Да, мечтаех за титла. Но никога не съм вярвал, че 4 кръга преди края на първенството ще сме шампиони – това не ми е минавало през главата. Направихме нещо велико.

В евротурнирите ли си повярвахте, че можете?

– Смея да твърдя, че още преди това. След като видях нивото на тренировъчния процес, бях наясно, че ще сме силни. Като дойдоха и евромачовете, обстановката от феновете, добрите мачове – там се създаде наистина нещо различно. Това ни

даде основата

и тласъкът

за този голям сезон.

В първите месеци на сезона бе най-острият футболист на Левски. На какво отдаваш бързата адаптация?

– Бях максимално концентриран и мотивиран, исках бързо да се докажа. За адаптацията помогна и колективът. Имаше момент, когато позагубих ритъм след една контузия през месец ноември.

През зимата бе привлечен Армстронг Око-Флекс и в състава станахте трима, които обичате да играете на левия фланг, защото там обичате да действате с Евертон Бала… Затова и те пратиха вдясно, каква е разликата?

– За мен не е проблем, имаше мачове, в които играх десен бек. При стила на Веласкес това е обяснимо, той много не вярва на позициите по терена, а вярва в ролята на футболиста. Защото може да си дясно крило с едни функции, но да си на този пост и със съвсем различни задачи. За мен бе важно да дам своя принос в дадените ситуации, давах всичко за доброто на отбора. Той вярва на това, че един футболист може да бъде полезен в различни роли. ние търсим пространства, налагаме динамика. Имало е тренировки, които са били с по-висока динамика, отколкото мачовете – това не е лесно да се постигне. След такива занимания излизаш уверен на терена.

Какво промени в Левски нутриционистката Марина Ореа?

– Помогна изключително много. Тя ни улеснява, грижи се за храненето, възстановяването, добавките. Ние не мислим за това, всичко ни е подготвено. Това трябва да стане нормална практика в клубовете. Футболът много се измени в последните 15-ина години. Бяхме свикнали да имаш само един треньор, но сега щабовете в европейските клубове са огромни.

Какво изпита след последния съдийски сигнал на мача с ЦСКА 1948 (1:0), с който си гарантирахте титлата?

– Беше нереално. Гледахме пирошоуто, не можеш да осъзнаеш какво се случва. На следващия ден вече започнах да чувствам облекчение. Имаше го товара, който падна със свършване на работата.