Тео ЖУВЕНЕ

So foot

Никой не го иска, но трябва да се играе. Ужасният мач за третото място, пред който Франция е изправена за четвърти път на световно първенство срещу Англия (б.р. – от 00:00 часа в неделя), все пак крие интрига. Някои го смятат за безсмислен, разкрасен като „малък финал “, за да му се придаде интерес, какъвто всъщност не съществува. Мнозина искат той да бъде премахнат, защото винаги противопоставя два отбора напълно отвратени, че са пропуснали големия финал. Сега нито Франция, нито Англия ще избегнат това изпитание, въведено от ФИФА през 1934 г. И как може някой да го намери за интересно, особено след полуфинал, в който сините всъщност не играха и разочароваха цяла нация, след като до този момент я бяха заслепили?

Причините са налице, започвайки с разочарованите „злодеи“, нетърпеливи да се сбогуват достойно с Дидие Дешан след 14 години лоялна служба на пейката. Бронзов медал срещу Трите лъва би го изравнил с германеца Хелмут Шьон като втория селекционер с пълен комплект отличия. От френска гледна точка успехът също би бил значимо събитие, тъй като Дешан може да стане първият след Еме Жаке, тръгнал си с победа начело на сините.

Като допълнителен аргумент емоционалното въздействие на подобно събитие не е единствената причина да се интересуваме от този сблъсък, който естествено ще привлече много по-малко телевизионни зрители и количество бира, отколкото истински финал или мач от Турнира на шестте нации. Залогът е и чисто футболен: да се даде шанс на 69 милиона френски фенове да видят голове на Килиан Мбапе, които да му позволят да изпревари Лионел Меси на световни първенства (20 срещу 21) и да се докаже, че Майкъл Олисе, играещ срещу страната, в която е роден, неслучайно е сред топиграчите.

Това би било и възможност да се даде шанс на онези, които не са играли много, като Люка Ернандес и Нголо Канте (единствените полеви играчи без минута на терена!) или Уорън Заир-Емери, Ибрахима Конате, Жан-Филип Матета, Маркъс Тюрам… защо не и Брис Самба? Логично е, че би трябвало да има достатъчно време за всички, малко като онези летни барбекюта, за които този мач за третото място е добро извинение да си направят още едно. Особено след като късният начален удар обещава да удължи празненствата максимално, а френският национален отбор през цялата история се е научил да се възползва максимално от повода, когато играе в мач за третото място. Ще пропуснем поражението с 2:3 срещу Полша през 1982-ра, без да обиждаме голмайстора Рене Жирар, но нека си спомним 1958-а, когато Жюст Фонтен отбеляза четири от тринадесетте си гола на Световното първенство срещу Западна Германия (6:3), а след това и 1986-а, когато отборът на Анри Мишел проточи вълнението до самия край на продълженията, за да победи Белгия (4:2) в един от най-великите финали за третото място. Всъщност единственият, който продължи повече от 90 минути.

Ами Англия? И те играят решаващ мач: огромното разочарование от това, че не са стигнали до финал от 1966 г., е зад гърба им и Трите лъва вече могат да се борят за първото си трето място в историята! След огромните разочарования от загубените бронзови дуели през 1990-а и 2018-а (1:2 срещу Италия и 0:2 срещу Белгия) цяла Англия е затаила дъх. И за двата отбора историческото значение несъмнено е това, което добавя интерес към този мач за третото място.

И също така, защото медалът си е медал! Просто попитайте състезателя по таекуондо Сириан Раве, който спечели бронз на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. Или реакцията на джудиста Теди Ринер в Токио през 2021 г. след разочароващия му бронзов медал: „Истината е, че е страхотно! Това е медал за смелост и гордост“. Оценяването на този мач може да разкрие и нещо за нашата личност, в този случай способността ни да виждаме чашата наполовина пълна.