Огромното текучество гарантирано сваля и качеството

Жаклин МИХАЙЛОВ

Актуалната футболна кампания в България приключи и е време за някои генерални обобщения. А основното е, че там, където случиха на играчи, се представиха добре и постигнаха целите си, а неудачниците се провалиха главно заради лошия си футболен материал. И това не е само българска тенденция, в последните 30 години за играчите настъпи

златното време

да си футболист

с неподлежащи на обструкции права. Подписваш договор и няма никакво значение как го изпълняваш на терена. Заплатата ти върви, премиите и бонусите са пожелателни. Така целта пред знайни и незнайни герои и най-вече на техните алчни мениджъри е да осигурят свещения лист хартия.

Точно по този начин мениджърите миналата година набутаха на Левски играча с богата и интересна визитка Рилдо и цялата година бъдещите шампиони си биеха главата с него. Но, от друга страна, това е единствената седмица спатия за Левски, много повече са онези, с които случиха.

И на другия полюс са вече низвергнатите хегемони от Лудогорец. При детронираните шампиони класацията с трансферни грешки ще е доста дълга. И все пак отличавам с диплом за особени заслуги в съсипването на 14-те първенци чеха Калоч. Този футболист беше привлечен миналото лято за 2,8 милиона евро от Кайзерслаутерн и задачата му бе да влезе бързо в обувките на продадения в Удинезе Пьотровски. Но, както се казва в българската шега,

разликата между

двамата бе като

между Лом

и Лондон

Много бяха и другите греди в Разград, но над чертата ще поставя централния нападател Ерик Биле. Той пък трябваше да замести вече световноизвестния Игор Тиаго. Оказа се, че колкото е бърз, толкова е безполезен. Головете на Биле се броят на пръстите на едната ръка, пропуските му са стотици. Камерунецът даде изключително ценен принос за третото място. Още двама обаче ще ги отлича под различен знаменател. Изпитаните в много битки Вердон и Текпетей могат да кандидатстват за големите вредители в Разград. Освен че бяха много далеч от познатото си ниво, те създаваха и други проблеми.

През миналото лято в Бистрица съставиха практически цял нов отбор. Над 20 бяха новите футболисти и огромната част от тях бяха чужденци. И явно селекцията е била на ниво, защото някакви отявлени провали както онези в Разград не могат да се отчетат. В кръга на шегата ще отлича защитника Траоре, който по идентичен начин бе изгонен два пъти срещу Левски още в 30-ата минута на мача. А другият, който бе разкрит, че е непригоден за високите цели, е вторият боливиец Мартинес. Но пък неговият ортак Медина стана дори капитан и бе сред най-силните на своя пост в лигата.

Ако трябва да се търси разочарование в ЦСКА, то

неговото име е

Адриан Лапеня

Испанецът пристигна в София с репутацията на играч, който има нивото да играе дори в Лудогорец. Но при Христо Янев разочарова тотално и присъствието му стана нежелателно. Нищо добро не може да се каже и за норвежеца Скаршем, а Илиан Илиев-младши просто загуби времето на клуба.

Локомотив Пловдив е другият отбор след Левски, в който трябва да си пишат висока оценка за селекцията. Дори със стрелба в тъмното постиженията им с новите играчи бяха забележителни. Не може да се отличи явно разочарование на „Лаута”.

Черно море като тим не оправда очакванията и всеки един от играчите в зелено-бели фланелки дръпна много назад. Нито чужденците, нито българите проведоха добър сезон, но ако трябва от някого да се разочароваме, то е от спада при Златев и Бейхан. Все пак те са сред надеждите на родния футбол.

Арда се обнови доста преди сезона и това повлия на качеството. Когато разваляш един отбор, трябва да си даваш сметка, че няма рецепта отново да го съградиш. При тях също нямаше стопроцентови разочарования, но имаше дузина футболисти, които останаха много далеч от очакваното.

В първата осмица се удариха доста греди, но във втората имаше и тенденция. Тук започвам отзад напред с изпадналите Добруджа и Монтана. Новаците проведоха типичната селекционна политика с привличането на много играчи. И този проверен път към задължителния провал проработи отново. Със сигурност ще го повторят със същия ефект Дунав. Обобщавам, че цялата селекция на Монтана и Добруджа бе разочарование, след като те не успяха да се спасят.

Но

Ботев Вр през

този сезон бе

на другия полюс

и в основата на положителната промяна бе точно внимателният подход при привличането на нови футболисти. Без значение дали българи или чужденци, нещата им се получиха. Почти същото може да се каже и за спасението на Спартак Варна, макар и събрани от кол и въже, играчите в сини фланелки успяха да се преборят за оставане в Първа лига. И затова сред тях не може да бъде отличено някакво голямо индивидуално разочарование.

В Септември София преди сезона заложиха бомбата за много от предстоящите си проблеми. На мястото на напусналия Шейтанов привлякоха ветерана Янко Георгиев и заради неговите прояви изпуснаха поне 6-7 точки. И нямаше да им се налага да треперят в бараж. Другото разочарование е звездата им Фурие, който блестеше от време на време, а после потъваше в сенките, накрая изпусна и решителна дузпа срещу Добруджа. Този тип футболисти са много интересни, надарени с качества,

но нещо им

липсва

и затова са стигнали до българското първенство. Отборите често се подвеждат и ги привличат. В същата категория попада и Ежике от Монтана.

Берое Стара Загора няма какво да ги коментираме, защото там самият модел е пълно разочарование. И това не може да се промени от присъствието на такива като Годой, Пинеда и Салидо. Изобщо не трябваше да се стига до този грозен експеримент с един славен клуб.

И накрая ще потърся големите разочароващи в столичните Славия и Локомотив. След като двата клуба останаха в групата на изпадащите, значи е имало и такива елементи. В Локото най-лошо впечатление направи уж опитният Ангел Лясков с нелепите си грешки. А стъкленият Анте Аралица просто не оправда надеждите. В Славия в края на сезона типичните си навици демонстрира Диего Фераресо, но ако за нещо трябва да се съжалява, то е липсата на прогрес при таланта Роберто Райчев.