Едуард Папазян, 24chasa.bg

На 28 октомври 2023 г. в малкото градче Баранкас в Северна Колумбия става престъпление, което разтърсва цялата страна.

Луис Мануел Диас и съпругата му Силенис Маруланда – родителите на тогавашната звезда на Ливърпул (сега в Байерн) и националния отбор на Колумбия Луис Диас – шофират колата си. Те са спрени на бензиностанция от въоръжени мъже на мотоциклети. Следва кратка престрелка с полицията и родителите на футболиста са откарани на неизвестно място.

Това е класическо отвличане с цел изнудване. В рамките на няколко часа стана ясно: хората в колата не са просто някакво семейство от провинцията, а родителите на един от най-популярните хора в страната.

Майката на Диас, Силенис Маруланда, е освободена същия ден по време на мащабна полицейска и военна операция, наречена “Замъкът”. Градът е ефективно блокиран за няколко часа. Бащата на Луис, известен като Мане, прекарва близо две седмици в плен. Националната освободителна армия, една от най-радикалните партизански групировки в Латинска Америка, поема отговорност за отвличането. По време на задържането на родителите на Диас групата води мирни преговори с правителството на президента Густаво Петро.

В изявление групата пише, че “веднага щом стана известно, че заложникът е бащата на Лучо Диас, е наредено той да бъде освободен, защото е роднина на великия спортист, обичан от цяла Колумбия”. Според тяхната версия на събитията отвличането първоначално не е било насочено към семейството на футболиста, то е било “грешка”.

В продължение на 12-13 дни цяла Колумбия живее в напрежение, докато бащата на Луис Диас не е освободен. Президентът Густаво Петро лично поема контрол над ситуацията, докато играчите на националния отбор, съотборниците на Диас от Ливърпул и феновете в цялата страна настояват за освобождаването му, изпълвайки социалните медии с апели и молитви. Накрая, на 9 ноември 2023 г., Луис Диас-старши е предаден на представители на ООН и Католическата църква.

За самия Луис Диас това е труден момент. Той рядко се появява публично, докато баща му е в плен. Когато е освободен, цяла Колумбия въздъхна с облекчение. Но също така си спомни за високото ниво на престъпност в страната – дори най-успешните и известни хора не са имунизирани срещу факта, че техните близки могат да се превърнат в разменна монета в ръцете на въоръжени групировки.

Кой друг е пострадал от престъпления?

Историята на Диас е най-шумната, но далеч не единствената в дълга хроника на насилието, която засяга семействата на колумбийските футболисти от десетилетия.

Когато съотборникът на Диас в националния отбор на Колумбия, Хуан Кинтеро, е само на две години, баща му Хайме изчезва. Той служи в армията и според семейството е имал конфликт с началниците си, твърди се, че е наредено да бъде преместен в Меделин.

Последният контакт с него е бил обаждане от област Ураба. Бащата на Кинтеро не се е свързал с него оттогава. Случаят остава неразкрит и семейство Кинтеро обвинява военните. През 2019 г., когато генералът, замесен в случая, е повишен в командир на армията, Кинтеро публикува следното: “Като син имам право да знам какво се е случило с баща ми… Страдах, видях как семейството ми страда. Празнотата от отсъствието на баща ми е винаги с мен, чувствам я всеки ден… Просто искам да знам какво се е случило”.

В семейство Кинтеро е имало и други изчезвания; чичото и дядото на Хуан са изчезнали по подобен начин.

Бащата на друг национал, Сантяго Ариас – Раул, е бил застрелян през 2009 г. по време на опит за грабеж. Раул е помагал за превозването на деца по училищния им маршрут; съпругата му е работила в детска градина. Когато Раул осъзнал, че крадците вадят оръжията си, той хвърлил децата на земята, за да ги защити – и е бил убит.

Бащата бил запален фен на Насионал, водел сина си на мачове на стадион “Атанасио Хирардо” и го е научил на дисциплина. Сантяго често казва, че баща му “го презира” и така му помага да се справя в трудни моменти.

Подобни кошмари са сполетявали и други национали на Колумбия от близкото минало.

Хуан Куадрадо е израснал без баща – той е убит при престрелка през 1996 г. Момчето се скрило под леглото си, чуло е изстрелите и след това видяло тялото на баща си на улицата.

Андрес Ескобар, легенда на националния отбор от 90-те години на миналия век, е убит на 2 юли 1994 г. в Меделин – няколко дни след като си отбелязва автогол в мач от световното първенство срещу Съединените щати. Братята Галон (свързани с букмейкъри и трафик на наркотици) са обвинени в убийството.

Много други играчи, включително тези, които в момента са в отбора – като Давинсон Санчес, Йери Мина и Даниел Муньос, идват от региони, където въоръжени банди водят война за територии. За да разберем защо семействата на колумбийски футболисти толкова често са били жертва на отвличания, изчезвания и убийства, човек трябва да има поне обща представа за това какво се е случвало в Колумбия през последните 60 години.

Колумбия живее в състояние на вътрешен въоръжен конфликт от десетилетия. От едната страна са леви бунтовнически групировки, обикновено наричани партизани. Те се появяват през 60-те години на миналия век, борят се срещу правителството, смятат се за защитници на бедните и финансират борбата си наред с други неща и чрез отвличания и изнудване.

От другата страна са паравоенните групировки – десни въоръжени формирования. Формално създадени за борба с партизаните, на практика те често извършват репресии срещу цивилни, контролират територии, а също така печелят от изнудване и трафик на наркотици. Много от тях имат тесни връзки с големи земевладелци, местни елити и понякога дори с военните.

В резултат на това обикновените хора се оказват между два огъня. Ако едно семейство живее в “грешния” квартал или роднина има пари, те могат да бъдат отвлечени или от партизаните (за откуп или за упражняване на натиск), или от паравоенните формирования (за “наказание” или просто за печалба). Изчезванията без следа са нещо обичайно – човек може да бъде отвлечен и никога да не бъде върнат.

В същото време Колумбия се промени значително през последните години. Нивото на насилие е намаляло от пика си. Много футболисти, преживели детски трагедии, са постигнали успех и публично говорят за мир. Хората, загубили близки, продължават да искат справедливост.