Нападателят на Левски Мустафа Сангаре даде интервю за подкаста YOUSS 2.0. Той говори за шампионската титла на “сините”, а освен това разкри, че остава на “Герена” и през новия сезон.

Мустафа, какво е чувството да си шампион?
– Невероятно е. Наистина разбрах българите, когато спечелихме. Знаехме за какво мечтаят феновете и как живеят за отбора. Така ще е за мен, ако Марсилия стане шампион на Лига 1. Видяхте какво стана. Толкова съм щастлив, че спечелих титлата с Левски. Но вече съм фокусиран към следващата кампания и какво ще направим. Аз съм такъв човек, свърших си работата и гледам към другите цели.

Претърпя операция на коляното през пролетта, след което се завърна на терена в края на шампионата. Какво е бъдещето ти?
– Да, така беше. След всичко случило се и догодина ще бъда в Левски. По-късно ще видим какво може да стане.

Започваш по-късно да се занимаваш с футбол, а сега си в друга държава. Намираш ли сериозна разлика?
– Да, започнах късно. Бях на 21 години. Мисля, че има играчи, които са извървели целия път от юноши до професионалния футбол и вече са уморени. Аз не съм обременен. Имам енергия. Вижте Неймар. Откога играе футбол и е известен? Минават през школите, играят по 10-15 години. Това е психически изтощаващо. При мен не е така. Дори имам още време да израствам. Виждате играчи, които се пенсионират на по 30 или 31. И хората се питат: Как е възможно? Трудно е всеки ден в продължение на 10 или 15 години сутрин, обед и вечер да тренираш.

Но след като спреш, няма ли да е странно?
– Да, разбира се. За всеки човек ще е странно. Дори такъв с обикновена работа, която е практикувал дълго време. Но трябва да знаеш какво искаш след това. Да си си направил плановете. Трудно е, когато си свикнал да тренираш шест от седем дни в седмицата и изведнъж да спреш. Когато съм в почивка, спазвам режим, но мога да правя различни неща. Да, сега футболът е всичко за мен, но когато приключваш със спорта, трябва да се подготвиш за това, което предстои. Необходимо е да се образоваш, да получиш бакалавърска степен, например. Защото не може да си фокусиран изцяло върху футбола. Ами ако утре ти се наложи да спреш с него? Нужно е да си готов за този ден.

Ставал ли си обект на расизъм в България?
– Да, чувал съм от трибуните маймунски звуци и подвиквания. Но на мен ми се струват малки неща. Гледам да не им обръщам внимание. Дори в Лига Европа бях обект на расизъм (б.р. – в реванша с Апоел Беер Шева). Тогава УЕФА се зае и клубът застана зад мен. Не бива да се случва това. Жалко е. Ние спазваме правилата в страната, но сме малцинство. Наскоро имаше такъв пример в първенството, когато играч на един отбор излезе извън терена и не пожела да продължи (б.р. – Антоан Конте от Ботев Пд срещу Черно море). В България това е нормално по стадионите. Но извън тях не съм усещал такова нещо. Никога.

Чувстваш ли напрежение на терена?
– Напрежение не бих казал. Например за страх дали ще разочаровам феновете, или треньора. Не, излизам, за да дам най-доброто от себе си. Нямам такъв натиск. Върша си работата. Днес ще изпусна, но в другия мач ще вкарам и хората отново ще са щастливи. Но има други играчи, които пък се отдават на напрежението и това им вреди.

В Левски сте голяма група играчи, които говорите френски. Това помага ли ви?
– Да, разбира се. Рядко може да има толкова много играчи, които да говорят френски в един отбор в чужбина. Сега се чудя, когато отида в друг клуб след време, колко ще ми е трудно. Ще изгубя приятели. Но в момента изпитваме удоволствие да сме в един отбор, винаги сме заедно. Помагаме си. Ако някой изиграе слаб мач, получава подкрепа. Знаеш, че имаш приятел, с когото да споделиш и поговориш.

Имаше ли играч, срещу когото се изправи и ти направи впечатление през този сезон?
– Жоао Моутиньо от Брага. Невероятен е с топка в крака. Също мога да кажа, че Квадво Дуа от Лудогорец е много силен. Както и Стив Солве от Сабах. Той е защитник, който е висок колкото мен. Доста труден съперник.

Какво е съдийството в България?
– През миналата година един съдия ми каза, че няма да ми свири нарушение, защото съм висок и не трябва да падам по този начин. Много се ядосах. Доста ме малтретираха, но през този сезон не бе така.