Бившият защитник на ЦСКА Иван Иванов разказа за началото на кариерата си на „Армията“, интереса на клуба към него, първите му дни в съблекалнята, отношенията с треньорите, включително със Стойчо Младенов и някои от най-запомнящите се моменти с червения екип. Играчът с прякор Русия, родом от Златица, има 71 мача с армейския екип в периода януари 2005 – февруари 2010, с период на преотстъпване в Локо Пд. Иванов става Футболист №1 на България през 2013 г., когато играе в Партизан.

Иван разкри, че интересът на ЦСКА към него започва още през есента на 2004 г., а след време се стига и до конкретна оферта.

„Още оттогава започна нашето партньорство. Някъде от средата на октомври-ноември разбрах за интереса на ЦСКА към мен. В един момент стигна до оферта, в която ми казаха, че имам една седмица срок да взема решение дали да се присъединя към тях или да откажа“, разказа той.

В крайна сметка защитникът избира „червените“, въпреки че е очаквал евентуален интерес и от Левски.

„Избрах да отида в ЦСКА. Тогава с мен се свърза популярният фен Чезари, който ми обясни детайлно какво ми предоставя клубът. Бях гледан от абсолютно всички и бях одобрен от всички. Мисля, че още на полуфинала, когато вкарах за Пирин срещу ЦСКА и направих много силен мач, са ме набелязали“, спомни си Иванов.

Той призна, че влиянието на тогавашния национален селекционер Мъри Стоилов върху него е било голямо и е очаквал обаждане от Левски, но такова не идва.

„Най-нормалното нещо беше да очаквам някакво обаждане от Левски. Те обаче вече бяха взели решения за други футболисти. Аз не мога да им звънна и да кажа: „Готов съм да направя следващата стъпка, искате ли ме?“ Просто чаках.“

Иванов допълни, че изборът му е бил продиктуван най-вече от спортно-технически причини.

„Когато анализирах нещата, си казах, че е по-добре да бъда четвърти избор в ЦСКА, отколкото пети или шести в друг отбор. Ясно е, че ЦСКА е марка, име, възможност за чужбина, но основният ми избор беше чисто спортен. Прецених, че там ще имам по-голям шанс да се наложа.“

Условието му било да тренира с първия отбор, а не да бъде привлечен само за юношеската формация.

„Не исках да си помислят, че ме взимат за юноши. Малко преди това имаше сериозен интерес от Нефтохимик, който искаше да ме поткрадне от Благоевград за турнир във Виареджо. Тогава разбрах, че около мен има интерес и трябва да направя правилния избор.“

Първите дни на „Армията“ и сблъсъкът с големите

Иванов разказа и за първата си тренировка с ЦСКА, когато е едва на 16 години.

„Първата ми тренировка беше на 5 януари 2005. Беше в голям сняг на Панчарево. Накрая правихме игра и в един момент вратарят хвърля една топка към Велизар Димитров. Аз отидох да го бия за първа топка, но той си вдигна крака на нивото на гърдите ми. Избих топката, а той само ме погледна и каза: „Какво правиш, бе, келеш?“ И ми би един шут в г*за“, спомни си с усмивка защитникът.

Той призна, че тогава не се е притеснил, а напротив – бил е много уверен.

„Не се смутих. Знаех, че идвам в София, за да се доказвам. Не можех да показвам слабости. Даже бих казал, че съм бил прекалено надъхан и с голямо самочувствие.“

Именно това негово поведение понякога създавало напрежение.

„Дразнех големите с поведението си. След една тренировка Валентин Илиев дойде в съблекалнята и едва се сдържаше да не ме набие. Бил съм дразнещ, но и до ден днешен, когато се виждам с футболистите, 7-8 години по-големи от мен, имаме хубави отношения и се шегуваме.“

Дебютът, Бешикташ и прякорът Русия

Дебютът му за ЦСКА идва срещу Славия.

„Мисля, че беше вторият пролетен кръг. Водехме с 2:0 и Милен Радуканов ме пусна за последните шест-седем минути. Бях на 16 години.“

Сред най-незабравимите му моменти е мачът срещу Бешикташ в евротурнирите.

„Това е един от спомените, които никога няма да забравя. Те играеха на стария си стадион, без писта, а трибуните бяха буквално на два-три метра от терена. Бяха около 40 000 души. Пратиха ме да загрявам в 27-ата минута, но пет минути просто стоях и гледах атмосферата.“

Иванов разкри и как се е появил прякорът му Русия.

„В Благоевград ми казваха просто Иван. В София вече започнаха с „Рус, рус, рус“, заради дългата ми руса коса. Мисля, че може би Иван Караджов го измисли.“

Стойчо Младенов и раздялата с ЦСКА

Защитникът призна, че отношенията му със Стойчо Младенов не са били винаги добри.

„Със Стойчо Младенов имахме доста проблеми. Аз си го обяснявам с годините – той разчиташе повече на опитни футболисти. Не му се сърдя, защото той преследваше своите цели и резултатите бяха най-важни.“

Иванов обаче не крие, че е бил разочарован от начина, по който е бил отстранен.

„Не ми харесаха думите и постъпката му. След първия мач, който изиграх при него, ми каза едни неща, а след това ме изгони пред Димитър Бербатов заради някаква история, която някой му бил разказал.“

По-късно той бил извикан на разговор в бунгалото на Панчарево, било страшен дъжд.

„Стойчо Младенов ме попита: „Ти какво си говорил срещу мен и срещу ЦСКА на лагера с националния отбор?“ Казах му, че нямам какво да говоря срещу ЦСКА или срещу него. Ако съм казал нещо, вероятно съм се оплакал от някаква ситуация. След това ми каза: „Слизай да тренираш само с юношите. Аз не те искам.“

След този момент Иванов се връща при юношите до 19, с които става шампион.

„Станахме шампиони, а аз трябваше да се върна в първия отбор. Бях капитан и един от лидерите. При Пламен Марков бях изиграл около 10-15 мача. Но явно вече не се искахме със Стойчо Младенов. Казах, че искам да отида под наем, а той ми отговори, че и той смята така.“

Така се стига до трансфера му в Локомотив Пловдив, където преминава заедно със Стойко Сакалиев и Александър Бранеков.