Sportcafe, по FourFourTwo, Squawka

Все повече популярност набира тезата, че Челси е по-добър в трансферния бизнес, отколкото в печеленето на футболни мачове.

И наистина, разочарованията на терена през последните години не пречат на лондонския клуб да бъде не просто изключително активен при трансферите, но и да диктува тенденциите на пазара при покупките и продажбите.

Противниковите фенове се отнасят подигравателно към привидно хаотичните сделки, които Челси осъществява, откакто е собственост на Clearlake Capital.

Но клубът несъмнено изглежда един от големите победители от затворилия във вторник летен трансферен прозорец – и излиза от него привидно по-силен и по-завършен, макар че се раздели с някои основни фигури.

Огромната сума, договорена с Астън Вила за Морган Роджърс, може да е отвъд реалната цена на играча, но все пак английският национал е повече от обещаващо попълнение.

И заедно с Жоао Педро и Коул Палмър би могъл да сформира най-мощното нападателно трио в английското първенство.

Но може би още по-значимо е придобиването на опитния страж Емилиано Мартинес, който най-сетне би трябвало да реши проблемите на вратарския пост.

Мартинес е видимо подобрение спрямо досегашния титуляр Робърт Санчес и ако оправдае очакванията, Челси ще бъде далеч по-стабилен там, където редовно се пропукваше през последните сезони.

Скъпоструващите покупки не попречиха на Челси да излезе на печалба от прозореца, тъй като “сините” направиха световен рекорд по приходи от играчи в рамките на един трансферен период.

Те продадоха футболисти за общо 384 млн. паунда и успяха да договорят впечатляващи суми дори за излишни и зачеркнати състезатели като Лиъм Делап и Николас Джаксън.

Затова спокойно можеха да си позволят харчовете от 349 милиона за нови попълнения, като при подбора на играчи се забеляза влиянието на новия мениджър Чаби Алонсо.

Лондончани вече не взимат само млади таланти, които могат да бъдат препродадени на печалба, а се забеляза реален стремеж да бъде изграден печелиш тим с опитни фигури в него.

Освен световния шампион Мартинес, сред по-опитните попълнения са също Дани Уелбек и Джордан Хендерсън, чието привличане изненада мнозина, но е знак за промяна.

Алонсо е наясно колко важно е да имаш рутинирани бойци в съблекалнята с лидерски качества, а това е нещо, което очевидно липсваше на “Стамфорд Бридж”.

Изобилието от млади таланти все още е налице, но те вече ще имат по-голяма шанс да израснат при този треньор и в този колектив.

Не по-малко важно е, че Челси успя да разчисти периферията на състава и да разпредели към други отбори Тосин Адарабиойо, Марк Гиу, Беноа Бадиашил, Давид Датро Фофана и Михайло Мудрик.

Всички те щяха да останат извън бройката от 25 души на Челси за Висшата лига, а сега поне ще донесат известни постъпления в клубната каса и ще имат шанса да играят другаде.

С тези сделки Челси избегна и потенциални проблеми, които щеше да има с новите правила на ФИФА и ФИФПРО, даващи възможност на изолирани от състава футболисти да прекратяват договорите си и да си осигуряват свободни трансфери.

Все пак и на “Стамфорд Бридж” имат от какво да са недоволни, особено заради последния ден на трансферния прозорец.

Продажбата на Енцо Фернандес на Манчестър Сити се очакваше и макар раздялата с толкова основен полузащитник да е болезнена, тя не е изненадваща.

Поне “сините” успяха да договорят цена от цели 125 млн. паунда за аржентинеца, изравнен рекорд за английския пазар.

Проблемът дойде от провала с осигуряването на заместник заради пропадането в последния момент на споразумението с Монако за Ламин Камара.

Монегаските се отметнаха, блокираха трансфера и объркаха плановете на Чаби Алонсо за полузащитата.

Нищо чудно Челси да има някои пробойни в средата на терена, особено ако се натрупат контузии, но това не отменя факта, че си е постижение да генерираш 384 милиона от продажби и да излезеш със състав, който изглежда по-широк и балансиран от преди.

Оптимизмът в клуба се подсилва и заради успешния старт на сезона с победите в първите два кръга на Висшата лига.

Челси реализира седем гола за два мача и макар че допусна пет, загатна какъв облик може да придобие при разгръщането на стила на Алонсо.

При испанеца тимът ще играе доста по-различно от преди и ще залага на директен подход, който може да извлече най-доброто от наличните атакуващи играчи.

Направи впечатление, че в първите два шампионатни мача срещу Фулъм и Брайтън, Челси владееше топката съответно едва в 38 и 26 процента от времето.

От 2003/04 насам отборът не беше регистрирал толкова скромно притежание на кълбото в мач от Висшата лига, колкото срещу “чайките”.

Това беше изцяло според плана на Алонсо да остави съперниците да разиграват и да ги нарани с бързи контрадействия, при които нападателите му демонстрират индивидуалните си качества.

Разбира се, този вертикален подход върви със своите рискове и ще е нужно време да бъде усъвършенстван, а играта в дефанзивен план трябва доста да се подобри.

Но точно този сезон предоставя необикновен шанс на Челси.

При липса на евротурнири през кампанията, отборът има възможност да се съсредоточи върху първенството и да прекарва повече време в тренировки, за да заиграе според изискванията на Алонсо.

А ако играчите продължат да разгръщат своя потенциал, Челси може да се бори за нещо голямо още сега – и да се конкурира с Арсенал за шампионската титла.