Теодор БОРИСОВ

По всичко изглежда, че 20 януари 1989 г. ще бъде един обикновен ден за играчите на Самсунспор. Те пътуват за гостуване на Малатияспор в мач от първенството. Около 9:30 ч. обаче автобусът на тима се удря в камион в областта Фавза, в резултат на което возилото пада в намиращото се в непосредствена близост дере. Първи на помощ се притичат щабът и футболистите на Чаршамбаспор, които също са потеглили на път за визитата си на Диарбекирспор. Въпреки самоотвержената спасителна акция равносметката е трагична – на място загиват треньорът Нури Асан, шофьорът Асъм Йозкан, както и играчите Музафер Бадалиоглу и Мете Аданър. Югославският халф Зоран Томич също намира смъртта си след половин година в кома, а други трима души се пенсионират поради инвалидност. Така след изиграването на половината мачове Самсунспор е принуден да приключи участието си в първенството, но мястото му в елита е съхранено, за да може отборът да се възстанови.

Днес из целия Самсун могат да бъдат видени графити и надписи, посветени на жертвите от 20 януари, а тяхната памет е почетена с монументи на стария и новия стадион „19 май“. И докато на модерното съоръжение в квартал „Текекьой” това се случва с класическа възпоменателна стела, то на мястото на стария дом на Червената мълния се издига голяма футболна топка, на всяка страна от чийто постамент е написана кратка биография на загиналите. Неслучайно правим това уточнение, тъй като старото съоръжениe, на което цветовете на тима са защитавали българите Йордан Петков, Георги Иванов-Гонзо, Николай Димитров-Хичо и Галин Иванов, вече е в историята. Капацитет от близо 16 500 седящи места се оказва недостатъчен, за да побере всички желаещи да гледат Самсунспор. Поради това през 2017 г. е открит новият „19 май“. Името не е никак случайно и е свързано с важно събитие от турската история, случило се през 1919 г. Тогава в града с парахода „Бандърма“ пристига самият Мустафа Кемал паша, който е инспектор на 9-а армия. Именно черноморското пристанище се оказва отправна точка за началото на Войната за независимост, която ще постави началото на мита за Ататюрк. Препратките към видния държавник могат да се срещнат на всеки ъгъл в града, но най-впечатляваща е конната му статуя, наречена „Статуя на честта”, която е репродуцирана едно към едно на клубната емблема.

С всички тези факти се запознаваме на място и те постепенно ни въвеждат към основната цел на нашето посещение – срещата на домакините срещу Райо Валекано от осминафиналите на Лигата на конференциите. Двата тима се намират в уникален поток, в който няма нито един отбор, взимал участие в еврофинал. И въпреки това имената на Майнц, Страсбург и АЕК Атина звучат достатъчно респектиращо, а фактът, че доскоро мач между турците и испанците щеше да е възможен само в комбинативния ум на някой играещ на FIFA, даваше допълнителна интрига…

На читателите на „Тема спорт“

Самсунспор е познат от представянето на тимовете дебютанти в евротурнирите, като единствената промяна след началото на сезона бе привличането на именития германец Торстен Финк за треньор на тима. Фактът, че нападателят от Чад Мариус Муадилмаджи бе лидер при реализаторите в турнира с 6 гола, говори сам за себе си. В първенството не вървят особено позитивно и след поражението от Фенербахче след обрат от 1:2 до 3:2 през уикенда отборът остана осми. При Райо ситуацията бе малко по-различна – с 3 победи и 3 равни в последните си 6 мача тимът се отдалечи на 6 точки от зоната на изпадащите и бе готов да си премери силите със сериозния съперник.

Самата среща привлече вниманието на повече от 20 000 зрители, като скромната откъм бройка мадридска агитка създаде отлична атмосфера с разноцветните флагове и транспаранти, които бе донесла със себе си от испанската столица. Първото нещо, което ни направи впечатление, обаче бяха екипите на Самсунспор (и то не третите фланелки, оцветени в синьо и специално посветени на Ататюрк). През цялото време техният гръб светеше в червеникави отблясъци, какъвто е дизайнът им, но първоначалното впечатление бе, че някой нарочно насочва лазери към тях. Гостите по никакъв начин не успяха да се трогнат от врящия котел на „19 май“ и в самото начало звездата им Иси Паласон уцели гредата. Играта се изостри и румънският главен съдия Мариан Барбу на няколко пъти

вбеси резервната скамейка

на гостите с отсъжданията си. Логиката все пак възтържествува и в 15-ата минута оставеният непокрит от чиста позиция Алемао нямаше друг избор, освен да открие резултата. 6 по-късно отбраната на Райо също показа, че може да бърка, и след сериозно разбъркване останалият на чиста позиция Мариус възстанови равенството. Това още повече завърза срещата, но в 40-ата минута безупречната игра на тима от “Вайекас” на контратака даде своето отражение и Алваро Гарсия с диагонален удар възстанови преднината им. Това изобщо не спря купона на трибуните, където музикалното разнообразие бе солидно – от акапелно изпълнение на Samanyola („Млечен път“) на Muazzez Ersoy до собствена версия на песента Sway, известна в оригиналното изпълнение на английски на Дийн Мартин.

След паузата Иниго Перес показа, че е майстор на тактическите ходове. Той промени схемата на тима си от 4-3-3 на 4-2-3-1, при което зад Алемао действаха Алваро Гарсия, капитана Иси Паласон и Илиас Ахомаш. Райо овладя средата на терена, а в 78-ата минута бразилският нападател на тима вкара един от головете на сезона, след като с един финт се освободи от двама бранители, а мощният му удар остави Окан Кочук без отговор. Така представителят на работнически Мадрид е на път да изравни историческия си рекорд в Европа (четвърфинал в Купата на УЕФА през сезон 2000-01), а запитан от „Тема спорт“ дали мечтае за трофея, Иниго Перес отговори по типичния за всички футболни хора начин – играе се мач за мач. Срещата обаче бе отличен повод за един град с население близо 738 000 зрители да изрази своята подкрепа към любимия отбор, а именно подобни наглед неугледни мачове ни разкриват защо футболът е със статута на цар на спортовете. Може да попитате за това колегата Ердал Джансу, който е на 86 години (с 26 по-възрастен от самия отбор) и въпреки това е на стадиона редом с журналисти, които могат да му бъдат внуци.

Колега от Самсун е по-възрастен дори от самия отбор

Фенове на Райо подкрепиха мощно отбора си в далечен Самсун

Феновете на Самсунспор подкрепиха отбора си в Лигата на конференциите

Паметник, почитащ жертвите от 1989 г.

Самсун има важно място в турската история

Самсун смени с ново бижу съоръжението, на което са играли Гонзо и компания

Голямата футболна топка, която се издига на мястото на стария стадион на Самсун