Съботният коментар на Жаклин Михайлов: Сиромашка радост за българския спорт през 2022
През отминаващата седмица три емблематични събития дадоха точна оценка за актуалното състояние на българския спорт през 2022 година. Футболните национали извоюваха знаменита победа в Скопие срещу Северна Македония, Григор Димитров безславно пред препълнените трибуни в зала „Армеец“ загуби още на старта сина турнира „София Оупън“, националния женски отбор по волейбол записа четири последователни загуби на световното първенство и отпадна безутешно.
Футболната победа накали до краен предел страстите, но повече със своя политически оттенък. Все пак за историята остана фактът, че България зае второ място в своята група от третият по сила поток на Лигата на Нациите. И на косъм се размина с историческия резил да бъде в предпоследната урна при жребия за ЕВРО 2024. Но за някакво помръдване на ютията, която е закотвена на дълбокото дъно е преждевременно да се говори. Григор Димитров явно преживява залезът на своята кариера и трябва да сме му много благодарни за всичко, което направи досега. А волейболните ни момичета взеха гейм на олимпийските шампиони САЩ и дори два на световните Сърбия, но ще се приберат у дома с най-слабото представяне на наш отбор на Мондиал. Това са фактите, интерпретации може да има всякакви.
През 2022 година независимо от все по-нарастващите грижи на държавното и коалиционно ръководство, българския спорт е за оценка три на дебели релси. Набързо ще отбележа другите постижения. Естествено всички добре знаят, че на най-голямото състезания на годината, каквото се явява световното по футбол в Катар нас няма да ни има. На световното по волейбол за мъже, където са най-големите ни успехи в колективен спорт през този век, също достигнахме собственото си дъно. Три загуби в групата, като последната срещу Мексико бе най-големият ни резил за всички времена. На европейското по баскетбол все пак успяхме да победим домакина Грузия, но също си стегнахме багажа преди втората фаза. Оттам обаче ни остана спомена от блестящата игра на Сашо Везенков. Абсолютно нищо не може да се отбележи в който и да било друг колективен спорт – хандбал, водна топка, хокей на лед и на трева, бейзбол и така нататък. Няма ни на картата!
Връщам се 7 месеца назад и щрихирам, че на зимните олимпийски игри в Китай се представихме по кубертеновски –само взехме участие. Всеки ден чакахме да стане чудо и някой от нашите представители да надмине себе си, но не дочакахме, защото в спорта си има обективни дадености. И потеглям по олимпийските индивидуални спортове. 2022 година е поредната с отлично представяне в художествената гимнастика. Но предвид отсъствието на основните ни конкурентки от Русия, можеше и повече. И това добре го знаят във федерацията ни по худ. гимнастиката. Имахме и уникален малшанс – сигурната ни абсолютна световна шампионка Боряна Калейн се разболя в последния момент. Загуби не само титлата, но и званието спортист на България за 2022 година. А щеше да бъде повече от заслужено за това прекрасно момиче. Само отбелязвам, че в края на октомври в Ливърпул стартира световното по спортна гимнастика, но едва ли трябва да имаме особено големи очаквания към двамата наши представители там.
И с худ. гимнастиката, където имаме златен медал в ансамбъла май се изчерпва всичко хубаво. В борбата имахме забележителни успехи, ама на европейско ниво. Като дойде световното в Белград, цялата ни увереност се изпари. Все пак Едмонд и Кирил ни отсрамиха със световното си вицешампионство. Но женското направление за пръв път от много години остана без подиум. А това е единственият спорт, който ни е носил медали на последните 6 олимпиади. Още по обезпокоително е, че вече не сме никаква сила в свободната борба, където се печели най-голям престиж. Леко трябва да се притесним, защото конкуренцията започва да става непосилна.
В Токио Стойка Кръстева спечели златен медал, а на тазгодишното световно първенство по бокс в Истанбул Севда Асенова извоюва бронзов. Това може да се брои като удържане на позициите, но за прогрес въобще не може да се говори. Българската щанга се завърна триумфално с фурор на европейското първенство. Но през декември има световно в Богота и там ще се броят пилците. Преди година в Ташкент спечелихме златен и бронзов в многобоя. Обзалагам се, че ако някой от нашите юнаци се качи на почетната стълбичка, автоматично става спортист на годината! Но предвид постоянните скандали и то не свързани с допинг, може би трябва да се подготвим за не чак дотам положителни емоции.
В плуването имаше много положителни кълнове, но на световното първенство всичките ни надежди останаха излъгани. Мечтите ни за медали стават все по-несъстоятелни. Надеждите за нещо велико от супер звездите ни Антони Иванов и Йосиф Миладинов започват силно да бледнеят. И в този спорт трусовете явно бяха платени с висока цена. А по едно време си бяхме повярвали, че ще изживеем ренесанс от времето на Таня Богомилова. И вероятно ще пропусна много други маргинални спортове в които сме спечелили медали през годината, но ще завърша с най-голямата ни болка – леката атлетика. На световното в Остин нямахме нито един представител на стадиона. Отсрами ни едно момиче в маратона. А леката атлетика не е само Царицата на спортовете, а фундамента на всичко. Уменията да тичаш, скачаш и мяташ са в основата на всички спортове. В момента не притежаваме нито един елитен лекоатлет. Но пък ще е справедливо да каже, че точно леката атлетика ни донесе най-голямата радост през 2022. Фантастичното ни момиче Пламена Миткова стана световна шампионка в Колумбия при девойките в скока на дължина. И това постижение въобще не е за подценяване.
И всичко щеше да бъде в реда на нормалното, защото никъде не е казано и написано, че трябва да бъдем супер сила в спорта. Това, че в Сеул сме били с 33 медала от 12 вида спорт са работи от нафталина. Преди година в Токио обаче се показа светлина в края на тунела. Само от женското направление спечелихме 6 отличия от които 3 златни. На хоризонта е Париж -2024. Мержелеят са няколко сигурни медала и там. Но дали това ще ни измие очите? Утре има избори, а те са важни и за спорта, защото няма какво да се лъжем – държавата е основен, а в повечето случаи и единствен спонсор. Всяка година се вдига бюджета на спортното министерство и той наближава 100 милиона лева на година. Има и някакви митични пари от тотото, ако съдим от рекламата с Део. Това са сериозни инвестиции, а резултата, да си го признаем е незначителен. Някъде нещо дълбоко е сгрешено. И то е ясно, вече 33 години съветският модел в спорта го поддържаме с фасадна пазарна икономика. Но така виждат нещата нашите началници в спорта. А трябва да се огледат не надалеч, а във федерацията по художествена гимнастика. Там е примерът как трябва да се правят нещата и затова двата златни медала в Париж без рускините са им в кърпа вързани.









