Винаги за мен е добре, когато в събота се публикуват големи новини. Двата “умрели” мача в петък в така наречения елит са неспособни да раздвижат пространството, поразено от пропаганда. Затова е добре да пристигат съобщения от Лудогорец, ЦСКА или Левски. Само тогава е истински интересно.
Най-важната новина за деня е, че “Юнайтед груп” нe преговаря с Левски. Излиза че, прави финансов и правен одит за собствено удоволствие, понеже си няма друга работа. И освен това не искат да си имат работа с лица, поставени в глобалния списък “Магнитски”. Позицията внася някои уточнения, но съвсем не бламира сделката за придобиване на Левски. Преговори не са се водили, но придобиването въобще не е изключено. Нещо като игра на думи – преговори няма, но са се водили стотици разговори. И са се уточнявали десетки детайли. Като тези с отношенията на клуба с Васил Божков. Евентуалните нови собственици са се притеснили от скорошни заглавия в медиите, в които присъства името на Васил Божков. И дори позоваването на списъка “Магнитски” не е толкова съществено, колкото онези около 13 милиона лева, към които Божков нееднократно заяви, че няма никакви претенции. Но никой от Левски не отиде до Дубай, за да снабди клуба с официален документ за благотворителните му намерения.
И какво се разбира в крайна сметка за сделката на века в Левски? Че евентуалният нов собственик ще съобщи някога дали има сделка или не. Но то така или иначе щеше да се разбере все някога…
Всъщност всичко е пропаганда на бързи обороти. Нещо като фаст фууд. Днес враговете на Левски са се обнадеждили, че сделката няма да стане и будната кома ще продължи. И какво му е толкова лошото, след като лесно може да се направи сравнението между Левски в края на август 2021 и Левски от средата на октомври 2022. Благодарение на своите верни фенове, които не обясняват намеренията си в медиите, Левски лети. И се спъва от време на време, но това е съвсем нормално. И въобще е много съмнително какви активи ще извлече Левски от сделката с “Юнайтед груп”. Тези периоди със златен дъжд и големи приказки винаги са стрували много скъпо на привържениците на отбора, които върнаха на Левски романтиката от 1914 година. Толкова по този въпрос.
И към другото попадение на пропагандата. Лудогорец бил спечелил за 2022 година 14 милиона евро. Страхотно, но ги няма разходите в уравнението. А без разходите, които са поне два пъти повече, нямаше да има приход. Не присъстват и отсъстващите приходи, за които е „виновен“ съдията Тюрпен, свирил мача Динамо Загреб – Лудогорец. Точно заради французина започна много силна атака на делиорманската пропаганда в средата на август. И тази атака достигна своя връх преди седмица, когато излезе римейка на решението на ЦК на БКП от 1970 година – “Да отстраним недъзите на българския футбол”. В сегашния случай 52 години по-късно “недъзите” ги отстраниха 2 часа по-късно, като свалиха статията. И на нейно място ден по-късно се появи интервю с Борислав Михайлов. Първото интервю в историята на медиите без автор. Боби си направи сам интервю със себе си!? Така работи пропагандата на пълни обороти. Но пък стана интересно, защото вече имаме заявка за сериозен противник, който няма да остави цялото медийно пространство само в зелен цвят.
И обратно към страхотната новина, смисълът на която е, че докато Левски и ЦСКА мизерстват заради подразбираща се некадърност, Лудогорец печели цели 14 милиона евро. Десетина дни по-рано се появи обратното – на “Армията” били похарчили 28 милиона лева. А в текста с голямо смятане може да се разбере колко са спечелели. Важно е внушението, че Лудогорец са машина за печелене на пари, а ЦСКА за харчене. А сериозният анализ е за това колко важно е да си хегемон в България. Защото ако Лудогорец един път не стане шампион, „печалбата“ пада многократно. И основната задача на пропагандата е това да не се случи. Защото по хранителната верига ще настъпят големи промени и тогава може да се появи и независима спортна журналистика. Но това е друга тема, с която мога да се ангажирам все някога. Както и със задкулисието във футбола, което е много по-дълбоко вкопано дори от онова в политиката.
Драгият зрител и читател обаче може да сметне колко прави две плюс две и да не се подвежда толкова наивно. И да направи съпоставката между броя на зрителите на мача Лудогорец – ХИК и колко биха били те, ако ЦСКА или Левски играеха решителен мач през октомври в европейски турнир на стадион “Васил Левски”. Хиляда срещу 30 хиляди, това е съотношението, което никаква пропаганда с някакви мними печалби и подвизи не може да промени. Защото смисълът на тази игра винаги е в броя на хората, които й се наслаждават.