Мартин КОСТАДИНОВ

Привличането на Стефано Сенси от ЦСКА беше една от най-шумните сделки в българския футбол в последните години, а неслучайно попадна в профила дори на най-известния трансферен гуру в света Фабрицио Романо. И докато някои фенове изпадаха в екстаз от богатата визитка на двукратния шампион с Интер, други изразяваха опасения, че може да се повтори ситуацията с Лиъм Купър, който пристигна със сериозен опит във Висшата лига и огромна заплата, но се оказа тотално разочарование.

Е, след едва няколко мача на Стефано с червената фланелка, можем да сме категорични – ЦСКА осъществи истински трансферен удар с привличането му! И то срещу само 200 000 евро, възползвайки се от ниската откупна клауза, вписана в договора му с Анортозис. За броени седмици червените фенове разбраха защо от кипърския клуб направиха всичко възможно да задържат италианеца и бяха готови да счупят тавана на заплатите си, за да преподпишат с него.

Да гледаш Сенси по българските терени е магнетично. От всяко отиграване на бившия италиански национал

лъха на

най-висока

класа. Понякога е само едно докосване, друг път движение на тялото или подаване, което разсича линия, но почти винаги личи, че халфът вижда футбола една идея по-рано от останалите. Стефано взе диригентската палка в ЦСКА още с пристигането си и към момента вече е най-ключовата фигура в отбора. Неслучайно в европейските мачове е барометърът за червеното представяне, а на родната сцена неминуемо се появява на почивката след разочароващо първо полувреме в негово отсъствие.

В много ситуации контрастът между Сенси и част от съотборниците му е стряскащ. Не толкова като техника, колкото като мислене, ориентация и скорост на решението. Италианецът знае какво ще направи още преди топката да е стигнала до него. Затова и немалко негови „скрити“ пасове остават без адресат. Не защото са неточни, а защото идеята му не е разбрана навреме. Сенси вижда коридор, който съотборникът му още не е усетил, и подава към пространство, в което очаква движение, но такова не следва. В състава на Христо Янев има още един футболист, който попада в тази категория и също бе привлечен през лятото – Жан-Филип Гбамен. Двамата имат различен профил, но когато са на терена, веднага се усеща опитът от най-високо европейско ниво. При Сенси той изпъква най-вече с топката. Не са му нужни спринтове и физическо надмощие. Той играе бързо с главата.

Интересно е, че италианецът вече два пъти

асистира

по сходен

начин за 2:1 на една и съща врата пред сектор Б на „Васил Левски“. Срещу Дери Сити задържа пред наказателното поле, замахна сякаш ще стреля и събра около себе си няколко съперници. Вместо удар последва подаване към освободения Бруно Жордао, който с първото докосване едва не скъса мрежата. Същото изпълнение разплака и Дунав. Сенси отново не избърза с отиграването на дъгата на пеналта, прикова вниманието на отбраната и пусна към Факундо Родригес. Аржентинецът пое в отворилия се коридор и видял с какво пространство разполага отправи мощен шут, донесъл трудната победа онзи ден.

А между тези две асистенции дойде и подаване, което няма да влезе в личната статистика на италианеца, но казва дори повече за качествата му. След като дълго време червените се блъскаха в дефанзивния вал на Ботев при резултат 1:1 Сенси се изнесе на левия фланг и „набута“ топката на Питас от външната страна на бека с пас, на който са способни малцина футболисти в Първа лига. Кипърецът продължи към Цварц, а нападателят реализира ключовия втри гол за ЦСКА. Стефано не получи асистенция, но именно неговото решение отвори цялата атака.

Това всъщност е голямата промяна, която италианецът носи на ЦСКА – смисъл в безидейното притежание. Сенси рядко прави излишно докосване, умее да забави, когато останалите бързат, и

да ускори

точно когато

съперникът се чувства подреден. А при натиск не се освобождава панически от топката. Напротив – сякаш тогава се чувства най-комфортно. И неслучайно съотборниците му винаги го търсят по терена, за да му предоставят кълбото.

Вчера Сенси навърши 31 години. На тази възраст той не се нуждае тепърва да доказва, че може да играе футбол – правил го е в Серия А, Шампионската лига и националния отбор на Италия. Предизвикателството му в София е друго – да помогне на ЦСКА да играе по-добър футбол и да печели трофеи. Първите тактове вече прозвучаха. Сега от Сенси се очаква не просто да държи палката, а да накара целия червен оркестър да засвири по неговата партитура.