Столичният тим ще ни представлява в юношеската лига на Европа

Жаклин МИХАЙЛОВ

Наскоро почти едновременно с голямото футболно първенство на България завърши и малкото, но далеч по-съществено и показателно за процесите държавно юношеско първенство. Да, такова за радост се провежда и то в пълен размер с 16 участника. Само може да си представите какви усилия коства на клубовете, дори заради дългите пътувания

До титлата се добра Септември, което не е никаква изненада заради усилията, които се полагат там точно в детско-юношеската секция. През този сезон столичният тим, който оцеля и в мъжката елитна Първа лига, имаше втори отбор в Югозападната В група и в същото време не се отказа от участие в юношеската елитна група. Със същата мотивация бяха и от ЦСКА, които единствени в България поддържат отбори в А, Б, В и юношеска група, но в следващия сезон ще се откажат от четвъртото направление. Констатирам тези детайли, защото в юношеския футбол – за който в БФС са уж толкова загрижени – цари пълна какафония. Водещи отбори от Първа лига с претенции за юношески секции, като Лудогорец, Черно море, дори шампионът Левски, предпочитат младите им таланти да играят във В група, а не със своите връстници.

Примерът на Септември е заразителен за Славия и Локомотив Пловдив, които присъстват и при юношите, и във В група. ЦСКА 1948, които станаха вицешампиони в родния футболен елит, пък нямат други отбори в нито едно от изброените нива, а до миналия сезон бяха напълно окомплектовани. Въобще, както казваше един бивш министър председател – всеки сам си преценя, а дали това е правилната политика, която трябва да води Георги Иванов към фаворизираните от него юноши, е отделен въпрос. Май сме много силни само на приказките! Винаги си оставям работа за домашно, а темата за регламентите в юношеския футбол тепърва ще ме занимава, защото е крайно време някой да бръкне надълбоко в проблемите. Повод за размисъл е фактът, че половината мачове в елитната юношеска група до 18 години се играят на изкуствени терени и много елементарно достигаме до отговор на въпроса, защо талантите ни срещат трудности с адаптацията в големия футбол.

Отсъствието на доста от юношеските центрове обаче има и обратен, положителен ефект. В елитната група през този сезон се подвизаваха Миньор Перник, Нефтохимик Бургас, Берое Стара Загора, Янтра Габрово, Пирин Благоевград, Локомотив София, Хебър Пазарджик. Те дори успяха да запазят елитния си статут, което означава, че децата от техните школи ще имат достойно поле за развитие. А това все пак е някаква индикация за жизненост на футбола в така важните центрове за развитие.

Но специалните комплименти отново са за Септември, които доста редовно в модерната ера на юношеските европейски турнири ни представляват там. И дори притежават в сметката си единствената ни победа.

Друго доказателство колко в Бояна ги е грижа за юношите е, че само веднъж за 10 години сме преодолявали какъвто и да е било съперник в квалификациите. Точно Септември го направи преди 5 години, когато отстрани албанския Академия Елит. И си спечели два двубоя с великия Рейнджърс Глазгоу, които естествено загуби. Но нашите млади надежди традиционно губят още в първия кръг, като най-често го прави Лудогорец. А най-тежка рана остави загубата на Славия от Панатинайкос с 0:8. Защо искаме да имаме успехи при големите, като неглижираме тотално малките, е също риторичен въпрос. Динамо Минск, който отстрани Лудогорец миналия ноември, стигна до пролетната фаза и игра мачове с ПСЖ. И няма как да пропусна, че единствената купа, която най-успешният клуб в света Реал Мадрид спечели през този сезон, бе точно в юношеската лига на Европа. Белия балет ликува във финала в Лозана след изпълнение на дузпи срещу Брюж.

Нашият Септември трудно ще извърви пътя на отбори като АЗ Алкмаар и Хайдук, които стигнаха до финала в юношеския турнир преди четири години. Австрийският Залцбург и гръцкият Олимпиакос също предизвикаха сензации с техните триумфи на юношеско ниво. Но ние така сме си постлали, че сме на принципа гроздето е кисело, защото е високо. И ще е дълго високо с това ръководство на БФС, което само имитира някаква загриженост към юношеския футбол. Чакат ги наготово в националните отбори, но преди това трябва да се свърши голямата и основната работа. Цялата изкуствена загриженост за юношите кореспондира с порочната система на управление на футбола в България. Светъл пример как се правят нещата например е Чехия.

Не мога да пропусна факта, че триумфът на Септември бе постигнат с решителния принос на младия специалист Виктор Димитров. И справедливо той получава право да бере плодове на международната сцена, заедно със своите питомци. Но няма как да пропусна и една втора, макар и минимална възможност за българско присъствие на юношеската сцена в Европа. Ако шампионът Левски стигне до основната фаза на ШЛ, младите сини таланти, които завършиха 16-и в Югозападната В група, ще получат шанса да се изправят срещу някой от най-великите клубове. Доста иронично, но ще се окаже, че са се готвили за покоряване на международната сцена с мачове срещу страшилищата Ихтиман, Радомир, Оборище, Ботевград, Костинброд и Разлог. И риторично задавам въпроса, какво ни очаква при тази макар и хипотетична възможност. Както правим типично по български – ще го мислим в края на август!