Брандън Накашима играе най-силния турнир в кариерата си, но наградата за това е възможно най-неприятният съперник. Бен Шелтън стои между него и титлата в Монреал, а историята на този сблъсък е почти еднопосочна – пет мача, пет победи за шампиона и само един загубен сет. В ранните часове на петък българско време двамата ще определят победителя в първия изцяло американски финал на турнир от категория Masters 1000 от 2003 г. насам.

Шелтън стигна дотук без нито веднъж да бъде принуден да играе решаващ сет. Дженсън Бруксби, Зизу Бергс, Жоао Фонсека, Якуб Меншик и Лърнър Тиен не успяха да измъкнат дори един, а на полуфинала шампионът се разправи с Тиен с 6:2, 6:3 за отрицателно време. Това беше съперник, от когото Шелтън беше загубил и двата си предишни мача, но този път американецът не му остави почти никакво пространство – спаси и четирите точки за пробив и спечели 81% от точките след първи сервис.

Накашима също има основания да вярва, че може да направи финала далеч по-неудобен. Той отстрани последователно Даниел Алтмайер, Титуан Дроге, Артур Риндеркнеш, Лучано Дардери и Рафаел Ходар, като срещу испанеца завърши с 28 печеливши удара и също спечели 81% от точките на първи сервис. Победата със 7:6(3), 6:4 го изпрати на първия Masters 1000 финал в кариерата и на първия му финал над ниво ATP 250.

Проблемът е, че срещу Шелтън добрият тенис досега просто не е бил достатъчен. Шампионът води с 5:0 помежду им, а единственият сет, който Накашима е успял да вземе, дойде точно на канадския Masters преди година. Тогава той притисна съперника си максимално, но Шелтън отново намери начин да спечели – 6:7(8), 6:2, 7:6(5). Американецът вече има три титли през 2026 г. – в Далас, Мюнхен и Щутгарт – и за разлика от Накашима знае как изглежда напрежението на финал от тази категория.

Победата на Шелтън се котира като по-логичният избор във всеки inbet ПУНКТ. При тази история между двамата обаче по-интересното предложение на ЛИДЕРА е шампионът да приключи финала в два сета.