“Тема Спорт”, по goal.com

Англия става световен шампион през 1966 г., когато приема мондиала. И вече шест десетилетия Трите лъва чакат втория си трофей от голям форум. Те се разминаха с него на европейските първенства през 2020 и 2024 г., когато останаха със сребърните медали. И идват нахъсани отвъд Океана, за да сложат края на черната серия. Изгледите са добри – според букмейкърите това е третият тим с най-добри шансове за триумф след Испания и Франция. Освен това Англия се класира за това световно първенство, като спечели всичките си мачове и не допусна нито един гол, което създава реален оптимизъм около отбора на Томас Тухел.

Англия разполага и с множество звезди от най-високо ниво, включително асът на Арсенал Деклан Райс, суперзвездата на Реал Мадрид Джуд Белингам и нападателя на Байерн Мюнхен Хари Кейн, който вероятно води в надпреварата за „Златната топка“ тази година.

В лицето на Тухел те имат треньор, който е печелил трофеи в четири различни държави, включително Шампионската лига с Челси след по-малко от шест месеца начело, което означава, че по-малко от две години подготовка за Световното първенство едва ли са го затруднили. Въпреки това, въпреки качествата си, Англия далеч не е безупречна.

Ето шест причини защо поредният им опит да сложат край на шест десетилетия разочарование е обречен на провал…

Будещата притеснение защита

Може да звучи странно за отбор, който запази „суха мрежа“ във всичките осем квалификационни мача за Световното първенство, но съставът на защитата на Англия далеч не изглежда убедителен.

Нико О’райли идва след блестящ пробивен сезон в Манчестър Сити, но той е сравнително неопитен ляв бек, който често играе като допълнителен полузащитник — идеално за отбор на Пеп Гуардиола, но рисковано за Англия на Тухел. Затова е странно, че германецът не е включил класически ляв защитник в състава — особено след като централните защитници на Англия не са известни с изключителна скорост.

Разчитането на постоянно контузения Джон Стоунс да остане здрав също е голям риск и може да се разбере защо Хари Магуайър беше толкова разочарован от отпадането си, макар че реакцията му показва защо Тухел не го смята за подходящ характер за отбора. Англия също така постоянно ще се тревожи за физическото състояние на Рийс Джеймс на десния бек, тъй като капитанът на Челси също е изключително податлив на контузии.

Всички тези проблеми са тревожни, защото възможните заместници в защита — Езри Конса, Дан Бърн, Джарел Куанса, Тино Ливраменто и Джед Спенс — не вдъхват особено доверие поради липсата на мачове за националния отбор.

Въпреки чистите мрежи в квалификациите, Англия има сериозни въпросителни относно качеството и дълбочината на защитата си преди най-трудния турнир в международния футбол.

Жестоки климатични условия

Ако нещо показва какво може да се очаква, това е миналогодишното Световно клубно първенство в САЩ — жегата вероятно ще има огромно влияние върху турнира.

Бившият мениджър на Челси Енцо Мареска каза, че жегата е била толкова силна, че е било „невъзможно“ да се провеждат нормални тренировки, а полузащитникът Енцо Фернандес призна, че му се е виѐло свят по време на мачове.

ФИФА въведе триминутни почивки за охлаждане в средата на всяко полувреме, което ще помогне за хидратацията. Въпреки това, високите температури ще бъдат изтощителни — особено за играчи от по-хладни страни като Англия.

Кейн отбеляза, че всички са елитни спортисти и могат да се справят, а Марк Гехи похвали ранното пристигане в Америка като добра идея за аклиматизация.

Въпреки това, задържането на топката ще бъде ключово, а енергични полузащитници като Райс не са толкова добри в това, колкото например Витиня и Жоао Невеш от Португалия, което прави напълно възможно английските играчи да се изтощят в решаващите етапи.

Проблемният Сака

Букaйо Сака беше безспорно най-силният атакуващ играч на Англия на Евро 2024. Въпреки това, формата и физическото му състояние се превръщат в сериозен повод за тревога преди Световното първенство.

Сака беше извън игра едва три пъти по време на шампионския сезон на Арсенал в Премиър лийг, което частично обяснява слабата му игра във финала на Шампионската лига срещу Пари Сен Жермен — мач, в който направи само четири паса и не успя да преодолее нито един противник с дрибъл.

Надеждата е, че Световното първенство ще му помогне да се върне към най-добрата си форма, но Тухел призна преди мача с Коста Рика, че 24-годишният футболист все още не се е възстановил напълно от проблем с ахилеса, получен през март.

„Букaйо още се възстановява“, каза селекционерът на Англия. „Играеше с дискомфорт в края на сезона, поддържаше нивото си, но още не е на 100%.“

Още по-притеснително е признанието на Тухел, че Сака все още не може да тренира в последователни дни. Дори да започне като титуляр, дали „звездното момче“ на Арсенал наистина ще може да блесне?…

Малко футболисти, които да променят хода на мача

Единственият интересен момент от прекалено представения като тренировка мач на Англия срещу Нова Зеландия миналия уикенд беше реакцията към представянето на Рио Нгумоа, който оживи второто полувреме на изключително скучната победа с 1:0 срещу най-нискоранкирания отбор на Световното първенство. Някои наблюдатели дори се питаха открито защо крилото на Ливърпул не е включено в състава за турнира — или поне в разширения списък, което би позволило повикване при отпадане на друг играч.

Дали наистина би било правилно да се включи 17-годишен футболист, започнал само пет мача във Висшата лига миналия сезон, е спорно — но това, което не подлежи на спор, е че резервната скамейка на Англия ще бъде лишена от истински „X-фактор“.

Напълно разбираемо е защо Тухел е пропуснал Фил Фодън и Коул Палмър — и двамата бяха далеч от най-добрата си форма миналия сезон, а Морган Роджърс е бил толкова добър, че дори има външна вероятност да започне титуляр вместо Белингам.

Въпреки това е странно, че няма място за Морган Гибс-Уайт, при положение че той беше средно петия най-резултатен играч във Висшата лига 2025–26 — въпреки че играеше като №10 за Нотингам Форест, които почти през целия сезон се бореха за оцеляване. Не би ли бил такъв играч по-опасна опция от пейката в сравнение с Еберечи Езе, който сякаш играе добре само срещу Тотнъм и не направи нищо след влизането си във финала на Шампионската лига за Арсенал?

Съотборникът му Езе в клуба, Нони Мадуеке, беше също толкова неефективен срещу уморената защита на Пари Сен Жермен в Будапеща, като изглежда единственото му истинско качество е да изкарва дузпи — което прави проблемите с ахилеса на Сака още по-притеснителни. Бързината на Мадуеке може да създава проблеми, но както видяхме срещу Коста Рика, той със сигурност не умее да завършва атаките.

От другата страна Маркъс Рашфорд е в подем с Барселона, докато Антъни Гордън имаше толкова слаб сезон, че Нюкасъл дори можеше да се справи без него в последните мачове преди трансфера му в “Камп Ноу” да бъде потвърден — нещо, което изуми много неутрални наблюдатели.

Гордън изглеждаше активен срещу силната Коста Рика, но в крайна сметка Англия няма истински резервни играчи, които могат да променят мача — атакуващи футболисти, способни да направят нещо радикално различно от тези, които заменят. Именно затова представянето на Нгумоа срещу Нова Зеландия даде толкова много повод за размисъл.

Зависимостта от Кейн

След унизителната загуба с 1:0 от Япония през март, Тухел беше попитан дали Англия не е прекалено зависима от Хари Кейн, който пропусна приятелския мач на „Уембли“ заради контузия.
„А защо Аржентина да не разчита на Меси или Португалия на Роналдо?“, отвърна Тухел. „Това е напълно нормално.“

„Без Хари Кейн ние нямаме същата заплаха. Но и Байерн Мюнхен без Хари Кейн няма същата заплаха. Никой отбор в света няма.“

И в известен смисъл Тухел е прав — ако махнеш най-резултатния играч от всеки отбор, той ще има проблеми с головете. Но няма как да се скрие фактът, че Англия са по-зависими от своя лидер в атака от повечето претенденти за титлата.

Освен че Кейн отбелязва повече от половината голове на отбора, основният проблем е, че неговите заместници са далеч от неговото ниво.

Оли Уоткинс завърши силно сезона с Астън Вила, вкара победен гол за Англия на полуфинала на Евро 2024 срещу Нидерландия и отбеляза срещу Коста Рика — но общо има само седем гола за националния отбор.

Другата опция, Айвън Тони, идва след най-резултатния сезон в клубната си кариера — но в Саудитска Арабия. Освен това единственият му гол за Англия е от март 2024 г. в приятелски мач срещу Белгия. Самото му включване в състава показва колко жизненоважно е Кейн да остане здрав.

Той наистина е английският еквивалент на Роналдо и Меси. Но докато може да се твърди, че Португалия и Аржентина биха могли да спечелят турнира и без своите легенди, Англия със сигурност не може. Ако Кейн се контузи — Англия отпада.

Напрежението

Тухел отхвърли идеята, че Англия са сред фаворитите за Световната титла:
„Не можем да бъдем“, каза той, „защото не сме я печелили от толкова години. Ние сме конкуренти и претенденти, но не и сред основните фаворити. Има отбори с повече успехи.“

И той е прав. Англия са специалисти по международни разочарования. Отново и отново биват обявявани за кандидати за титлата (обикновено от собствените си медии), и отново и отново не успяват.

Дори при Гарет Саутгейт — най-успешният английски селекционер след световния шампион Алф Рамзи — отборът два пъти пада на финала. На Евро 2024 загубиха от по-силна Испания, но на Евро 2020 нямаше извинение за загубата от Италия на „Уембли“, след като поведоха рано чрез Люк Шоу.

Изглежда, че когато напрежението стане максимално срещу силни съперници, Англия често се провалят в решителните моменти. Какви са шансовете пак да се пречупят при дузпи? Или Белингам да избухне, ако бъде оставен на пейката?

Тухел обеща да избира най-добрия отбор, а не най-известните играчи — позиция, която беше добре приета, но дори съставът му предизвика критики. Това подсказва, че ако Англия започнат турнира слабо, напрежението може бързо да излезе извън контрол.

Жребият им е благоприятен и вероятно ще спечелят групата си. Но бихте ли били уверени, че ще преминат дори осминафинал срещу Мексико в Ацтека или четвъртфинал срещу Бразилия — камо ли да победят Франция, Аржентина или Испания?

Англия имат играчите и треньора, но носят и 60 години история на провали, която отново може да се окаже твърде тежка за преодоляване.