Мони ГЕОРГИЕВ

В събота Левски официално стана шампион на България за 27-и път в историята си, като по този начин сложи край на 14-годишната хегемония на Лудогорец. Орлите грабнаха златото още с първото си участие в родния елит през сезон 2011/12 г. и до настоящия сезон не слязоха нито един път от върха.

Тимът от Разград бе изравнил рекорда в европейския клубен футбол от поредни титли – 14, който е споделен със Сконто Рига и Линкълн Ред Импс от Гибралтар. Титла сега щеше да значи, че Лудогорец заставаше като едноличен №1 на Стария континент. Големият въпрос, който понастоящем си задава вероятно всеки футболен фен у нас: ще видим ли отново зелените на върха?

Нека погледнем какво се случи с другите хегемони, които бяха детронирани.

Сконто не пускаше върха в Латвия от 1991 до 2004 г., като краят на серията постави Металургс Рига през 2005 г. Сконто завърши 2-ри на 13 т. от новия първенец. До 2009 г. тимът приключваше между 2-рата и 4-тата позиция, за да се окичи за последно със златните медали през 2010 г.

Сконто обаче не получи лиценз за сезон 2016 г. и играе във второто ниво, където приключи 8-и от 15 тима. Впоследствие клубът фалира и напусна първенството през декември 2016 г. След като не взе лиценз за участие и за втория ешелон в Латвия, остатъците от клуба се обединиха с РТУ под името Сконто Академи преди началото на сезон 2017. Отборът, вече наречен РТУ/Сконто Академи, съществуваше до 2019 г., когато се оттегли от участие, вероятно поради пак финансови причини.

Линкълн Ред Импс обаче има по-щастлива съдба. Тимът бе абсолютен господар от 2003 до 2016 г. в Гибралтар. През 2017 г. обаче на върха завърши Европа, а Линкълн остана втори със, забележете, 23 победи, 3 равенства и само 1 загуба от 27 мача, при 100 вкарани гола! Тимът обаче още на следващия сезон си връща върха, като оттогава само през 2020 г. – отново Европа – го изпревари за титлата.

Веднага след триото с по 14 титли се нареждат Розенборг и БАТЕ Борисов с по 13 поредни отличия в Норвегия и Беларус. Бяло-черните не пускат върха в скандинавската страна между 1992 и 2004 г., като след това взимат още 7 титли, при това 4 от които поредни – през 2006, 2009, 2010, 2015, 2016, 2017, 2018. В последните седем сезона обаче тимът от Трондхайм стигна най-много до бронза, а кампания 2026 г. я започна доста разочароващо и надали ще е сред претендентите за челото.

На БАТЕ Борисов най-хубавите години също минаха. След 13 поредни години господство в Беларус (2006–2018), последваха три втори места (2019–2021), трето (2022) и три класирания извън медалистите. Кампания 2026 също започна тежко.

С двуцифрен брой поредни титли в своите шампионати са още Байерн М и Динамо Загреб – по 11, МТК Будапеща, Динамо Берлин, Динамо Тбилиси, Пюник Ереван, Шериф и РБ Залцбург – по 10. От изброените отбори само Динамо Берлин и австрийският тим не са вдигали нито веднъж титла след хегемонията си. Все пак трябва да отчетем, че Динамо Берлин е с десет поредни титли (1979–1988) в Оберлигата на ГДР. След падането на Берлинската стена отборът потъва в забвение, за което допринасят прекратяването на политическата подкрепа, изземването на инфраструктурата и напускането на много от основните футболисти.

Биковете пък бяха неизменно на върха в Австрия от 2014 до 2023 г., като в последните две кампании бяха изпреварени в плейофите от Щурм Грац. Понастоящем РБ Залцбург все още има шанс да се окичи със златото. Тимът е трети, на 2 точки от лидера Щурм и на една от втория ЛАСК, който е и с мач по-малко, като до края остават два кръга.

Така че ако погледнем европейския “опит”, почти сигурно шампионските трофеи на Лудогорец няма да се спрат на числото 14. И питането не е “дали”, а по-скоро “кога” разградчани ще стъпят отново на върха.