Българският език ми помогна да се адаптирам в Железничар, казва сензацията в сръбската Суперлига

Не са много българите зад граница, които могат да се похвалят, че са ключови фигури в отборите си, но Силвестър Джаспър е един от тях. Откакто премина през лятото в сръбския Железничар Панчево, той записа 3 гола и 3 асистенции в 14 мача и помогна тимът му да заема четвърто място в класирането. Биографията на крилото е повече от интересна. Той е роден в Лондон, но е син на нигериец и българка. Негов чичо по майчина линия е Ивайло Паргов, а прачичо – легендата на Марек Сашо Паргов. Кариерата му преминава през английските Фулъм, Колчестър и Бристол Роувърс, шотландския Хибърниън, португалския Портимонензе и полския Шльонск, а след 4 мача и 1 гол за различните юношески формации на Англия през 2021 г. той става част от младежкия тим на България, за който има 4 двубоя. В специално интервю за “Тема Спорт” Джаспър разказва за престоя си в Сърбия и своите амбиции.

Теодор БОРИСОВ

Силвестър, сякаш с всяка следващата стъпка идваш все по-близо до България. Как се стигна до трансфера ти в Железничар?

– (Смее се.) Така е, прав си. За съжаление, в края на престоя ми в Португалия не играх много поради контузии и преминах в Шльонск, с който изпаднахме от полската Екстракласа. Там имаше честа смяна на треньори и накрая не получавах достатъчно време. През лятото имах много оферти, включително Нотс Каунти, но хората от Железничар буквално всеки ден се обаждаха на агента ми и демонстрираха интерес към мен. Треньорът Кокович и генералният директор Боян Шаранов показаха голямо доверие към мен и се надявам, че успявам да го оправдая.

Помогна ли за адаптацията фактът, че все пак България и Сърбия са близки както езиково, така и като манталитет?

– Определено. Едно от нещата, които гледам при избора на клуб, е доколко ще успея да се адаптирам в дадената среда. Опитът в Полша също бе ценен за мен, но наистина е съвсем различно, когато можеш да разбираш какво си говорят съотборниците ти. По отношение на манталитета разбрах къде съм попаднал по време на срещата с Партизан, когато техните фенове започнаха

да хвърлят
бомбички

в непосредствена близост до мен. За пръв път се сблъсквах с нещо подобно. В сравнение с Полша, на мачовете в Сърбия идват по-малко хора, но дали играя пред 5, 50 или 500 души за мен е без значение. Стига да покажа това, на което съм способен.

Железничар е изненадата на сезона в Сърбия, въпреки че е отбор с ниска средна възраст. Доколко младостта е фактор за вашите резултати?

– Наистина сме млад отбор, но не трябва да пропускаме ролята на опитните играчи като вратаря Зоран Попович, който е наш капитан и дори е играл в Цървена звезда, както и Милош Косанович. Когато те говорят в съблекалнята, всички ги слушаме. Но да, приятно е, когато може да общуваш със свои връстници, с които имаш общи интереси и това помага за добрата атмосфера.

В Шльонск игра с Алекс Петков и Симеон Петров, а в Железничар си с Христо Иванов. Вероятно това също допринася да се чувстваш по-добре…

– Със сигурност. С Алекс и Симеон си пишем и се чуваме непрекъснато, а присъствието на Христо в отбора ми помага. По подобие на мен и

той също е
израснал
в Лондон

и това още повече ни сближава. Освен това в Партизан играе Янис Карабельов, но с него имах възможност да разговарям за кратко само веднъж след една контрола в началото на сезона.

Какво е нивото в Сърбия и толкова ли е голяма разликата между Цървена звезда и останалите?

– Ако го сравня с първенствата, в които съм играл, мога да кажа, че Цървена звезда и Партизан са на нивото на най-добрите в Полша, но отстъпват на португалските грандове. За съжаление, мачът със Звезда не завърши по най-добрия начин за нас (б.а. 1:7), въпреки че успях да отбележа гол. Личи си, че са над останалите, но това не значи, че в следващия двубой нямаме шанс да ги победим. След паузата ни предстои мач с Партизан и се надявам да стигнем до победата.

Играл си за юношеските гарнитури на Англия и младежкия национален отбор на България, а на теория може да представляваш и Нигерия. Фланелката на кой мъжки национален отбор би облякъл?

– Моята мечта е да бъда български национал и ще се боря с всички сили, за да го постигна. Александър Димитров ме извика при младежите и

имам хубави
спомени

от съвместната ни работа. Със сигурност задачата му при избора на играчи не е никак лесна, но ще опитам да му докажа, че имам място в тима. Защо не там да попадне и Христо, който също се представя добре за Железничар.

В тази връзка имало ли е интерес от български отбори към теб и как гледаш на ситуацията у нас?

– Да, всеки трансферен прозорец с агента ми се свързват клубове от България, но по една или друга причина не се е стигнало до нищо конкретно. Що се отнася до футбола ни, като цяло непрекъснато се информирам от моето семейство. Най-вече от моя дядо, който е бивш съдия, някогашни мои съотборници и т.н. Тази година първенството изглежда много конкурентно за разлика от предишни сезони, завършвали неизменно с титла за Лудогорец. Следя и ситуацията в националния отбор и виждам, че играчите дават най-доброто от себе си. Надявам се добрите резултати да дойдат рано или късно.