Най-големият проблем на футбола в България е като този в Хърватска – инфраструктурата, посочва защитникът на Левски

Стипе Вуликич пристигна в Левски през зимата от италианския Сампдория. Сините платиха за него около 150 000 евро. 25-годишният хърватин взе участие в пет двубоя в Първа лига, а в края на април получи тежка контузия, която го извади от игра до края на сезона. Централният защитник говори пред slobodnadalmacija.hr за спечелената титла, възстановяването от травмата и живота в София. „Кариерата на Стипе Вуликич продължава да расте. Той никога не е блъскал с юмрук по главната врата, винаги е чукал учтиво по страничните. И всичките му се отварят, една след друга. Първо чуждестранни ангажименти, сега шампионската титла на България, скоро дори би могъл да се включи в някое от големите европейските състезания“, започва материала си авторът Марко Билич.

Стипе, стана шампион на България с Левски. Как се стигна до трофея, тъй като успяхте да прекъснете хегемонията на Лудогорец от 14 поредни титли?

– Когато пристигнах през зимата, видях, че разполагаме с качествен отбор и треньор. Той не допускаше и най-малкото отпускане. Трябваше да бъдем фокусирани по време на всяка тренировка и в мачовете. Затова спечелихме титлата. Бяхме постоянни. Успяхме да победим всички по-малки съперници, говоря за отборите, които са под нас в класирането. Именно в тези мачове печелиш или губиш шампионата, докато Лудогорец се подхлъзна на няколко пъти и ние се възползвахме.

Наскоро клубът смени собствеността си. Запозна ли се с новия силен човек в Левски?

– Не го познавам. Той току-що дойде. Казаха, че ще се строи нов модерен стадион, което е много хубаво.

Какъв футбол практикува Левски? Как ти се вижда българското първенство?

– Харесвам философията на треньора ни Хулио Веласкес. Той постоянно настоява да притежаваме топката, да доминираме и ни дава свобода в атака. Българското първенство не е слабо. Най-големият проблем е като този в Хърватска – инфраструктурата. От следващото първенство намаляват отборите от 16 на 14, което трябва

да донесе

по-голямо

качество

на шампионата.

Мислите ли вече за участието в евротурнирите, след като стартирате от първия квалификационен кръг на Шампионската лига?

– Да, нормално е да го очакваме с нетърпение. Не знам какво ще се случи в Шампионската лига, но съм убеден, че ако отборът запази ядрото си, можем поне да спечелим Лигата на конференциите.

В момента лекуваш контузия. Как се стигна до нея?

– Да, претърпях операция, защото счупих пета метатарзална кост. Това сложи край на сезона ми. Случи се без никакъв контакт. Просто преместих цялата си тежест върху десния си крак при приземяване и усетих, че нещо щракна. Това е неприятна травма, често срещана при спортистите. Много трудно и бавно се възстановяваш от нея.

Как протича възстановяването ти?

– В момента нося предпазен ботуш. Наскоро свалиха конците. Очакваното време за възстановяването ми е два месеца. Би трябвало да съм готов за началото на следващия сезон. Но все още

не смея

да стъпя

на крака си

Свалям ботуша вкъщи и правя упражнения за глезена, за да възстановя гъвкавостта. Опитвам се да поддържам тонус и тренирам за останалата част от тялото ми.

Какъв е животът в София?

– Много ми харесва. Съпругата ми Ива и синът ми Лео, който е на три години, са заедно с мен. Много често и баща ми и майка ми идват. София е град, подобен на Загреб. Наистина сме щастливи тук. Когато пристигнах, бях малко скептичен, но това бързо се промени.

Как се справяш с българския език?

– В съблекалнята се говори само на английски. В отбора има много чужденци, а треньорът ни е испанец, затова залагаме на този език.

А харесваш ли храната?

– Да, това е истинска балканска храна. Хубава е. Предпочитам скарата.

Какво означава Левски за града?

– Не само в града, а и в цялата страна Левски е най-популярният и обичан отбор. Той е като Хайдук. Много е хубаво чувството, когато играеш и в дербито срещу ЦСКА. Страхотна атмосфера се създава по трибуните. Има и друг отбор, който носи това име, но е ЦСКА 1948. Добър тим са, но нямат толкова фенове. Но определено Левски е най-следваният отбор, навсякъде, където играем, привържениците са плътно зад нас.