GOAL

Има усещане, че просто очакваме неизбежното, след като Аржентина беше повалена от Испания във финала на Световното първенство през 2026 година. Сълзите, които се стичаха по лицето на Лионел Меси след последния съдийски сигнал в Ню Джърси, подсказаха, че той може би е на път да сложи край на блестящата си международна кариера, след като на 39 години поведе страната си в турнира в Северна Америка.

За един от редките случаи Меси остана встрани от събитията, а съотборниците му избраха изключително физически подход в неуспешен опит да разклатят Испания, вместо да се опитат да играят според силните страни на своя лидер. Като се има предвид поражението и начинът, по който то дойде, това несъмнено би било тъжен край на една невероятно специална симбиоза между футболист и национален отбор, но в по-широкия контекст на всичко, което Меси постигна през двете десетилетия с фланелката на Албиселесте, тази тъга скоро ще бъде забравена.

Международната кариера на ветерана е доказателство за постоянство и упоритост – нещо, което отборът на Лионел Скалони олицетворява през осемте години, в които той е начело. Меси почти сложи край на кариерата си като играч на Аржентина преди десетилетие, но вместо това успя да премине от този огромен спад до спечелването на трите големи трофея, които вдигна с националния отбор след навършването на 34 години.

Загубата във финала в неделя го нарани много, като Меси определи болката от резултата като „огромна и ще е нужно време, за да зарасне тази рана“, но независимо какво ще реши да направи оттук нататък, той може да намери утеха във факта, че неговото наследство отдавна е гарантирано. Самият той го каза най-добре преди турнира: „Аз вече завърших играта на последното Световно първенство в Катар.“

Винаги си струва да се помни, че нещата можеха да се развият по съвсем различен начин за Меси, а и за целия футболен свят. В една алтернативна реалност международната му кариера щеше да приключи преди десет години.

Аржентина беше решена да превърне бившия нападател на Барселона в централна фигура на отбора, след като в края на първото десетилетие на XXI век той се утвърди като истинска суперзвезда, но в началото не успя да оправдае очакванията на най-голямата сцена.

Меси не успя да отбележи нито на Световното първенство през 2010 година в Южна Африка, нито на Копа Америка през 2011 година, а Албиселесте отпадна разочароващо на четвъртфиналите и в двата турнира.

Това беше предвестник на най-тъмния период в международната кариера на Ла Пулга, когато той щеше да се доближи болезнено близо до успеха в три поредни финала, след като пое капитанската лента на 24-годишна възраст – серия от загуби, която в крайна сметка го накара да обяви оттеглянето си от националния отбор.

Първо дойде поражението след продължения срещу Германия във финала на Световното първенство през 2014 година, последвано от шокиращата загуба от Чили във финала на Копа Америка през 2015 година. Още една сърдечна болка срещу същия съперник и на същия етап година по-късно изглеждаше като последната капка за Меси. Въпреки това оттеглянето му от националния отбор през 2016 година продължи по-малко от два месеца, тъй като той драматично промени решението си, заявявайки тогава: „Трябва да поправим много неща в аржентинския футбол, но предпочитам да го направя отвътре, а не да критикувам отвън.“

Той помогна на страната си да стигне до Световното първенство през 2018 година, а макар че там го очакваше още едно разочарование, назначението на Скалони – първоначално като временен треньор – след отпадането на осминафиналите се оказа съдбоносно.

Всъщност промяната в решението на Меси и пристигането на Скалони на треньорския пост несъмнено са два от най-значимите моменти в съвременната футболна история на Аржентина.

Началото беше бавно, като назначението на треньора беше силно непопулярно, а той беше подложен на сериозни критики след провала на Копа Америка през 2019 година. В следващите няколко години обаче Скалони успя да промени общественото мнение и да превърне отбор, който не оправдаваше очакванията, в неудържима сила, по-голяма от сбора на отделните си части – до голяма степен благодарение на огромния бонус да има Меси в атака.

Думите на самия Скалони почти напълно обобщават неговия успешен подход: „Футболът е въпрос на сърце, инстинкт и никога да не се отказваш.“

Серията от 36 мача без загуба включваше края на 28-годишното чакане на Аржентина за голям трофей на Копа Америка през 2021 година, когато отборът на Скалони победи големия си съперник Бразилия във финала. Меси, разбира се, беше в най-добрата си форма, като поведе страната си към титлата с участие в 75% от головете на отбора в турнира, на 34-годишна възраст.

Меси и Аржентина пренесоха тази инерция на Световното първенство през 2022 година в Катар, където знаменито победиха Франция след изпълнение на дузпи и вдигнаха трофея за първи път от 36 години въпреки лошото начало на кампанията, в което бяха победени от Саудитска Арабия.

Ла Пулга неизбежно беше ключова фигура за успеха, като записа 10 директни участия в голове и отбеляза два пъти във финала, затвърждавайки статута си на най-великия футболист в историята. Това беше невероятна история на изкупление – Меси премина от отказване от националния отбор до световен шампион и човек, който „завърши футбола“, в рамките на само шест години. Този забележителен обрат затвърди това, което вече се беше превърнало в неразрушима връзка между него, националния отбор и феновете по целия свят.

Наследството на Меси на Световното първенство и във футбола като цяло беше гарантирано много преди неделния мач в Ню Джърси, и може би точно това е добре, защото неговите съотборници превърнаха този двубой в запомнящ се по всички грешни причини.

Брутално физическият подход на Албиселесте означаваше, че те безспорно се превърнаха в „лошите герои“ на тази среща, а в крайна сметка именно това доведе до тяхното падение.

Сред множеството спорни моменти Енцо Фернандес напълно заслужено получи втори жълт картон в добавеното време на редовните 90 минути, след като връхлетя опасно срещу Пау Кубарси. Това остави защитаващия титлата си отбор с 10 души за цялото продължение и Аржентина не успя да издържи.

Голът на Феран Торес в 106-ата минута в крайна сметка се оказа разликата между двата отбора, а този път нямаше финален свръхчовешки момент от страна на Меси, който да спаси ситуацията.

Талисманът на Аржентина този път беше просто страничен наблюдател – остана в периферията през целия мач, докато съотборниците му се концентрираха върху извършването на нарушение след нарушение, вместо да се опитват да му осигурят топката и контрол върху владението, както толкова успешно правеха през целия турнир, създавайки пространство за неговата игра.

Много показателен беше фактът, че именно Меси – един от най-великите играчи в историята – беше част от атака, която не успя да отправи нито един удар в рамките на редовното време. Така Аржентина се превърна в първия отбор, който не записва нито един изстрел в рамките на финал на Световно първенство, откакто започват да се водят подробни статистики през 1966 година. Първият удар към вратата на Испания от страна на Меси и Аржентина дойде едва в 117-ата минута.

Ако това може да бъде някаква утеха за самия велик футболист, когато погледнем назад към този мач, няма да го помним като последния двубой на Меси или заради неефективното му представяне, а по-скоро като деня, в който футболната философия на Испания надделя над прекалено агресивния стил на Аржентина на най-голямата сцена.

В недрата на стадиона в Ню Йорк след мача чакащите журналисти вероятно са очаквали потенциално историческо изявление от Меси след болезненото поражение във финала на Световното първенство – двубой, който мнозина смятаха, че ще бъде неговият последен с националната фланелка. Но това интервю така и не се състоя, нито пък дойде някаква информация от друг човек.

Вместо това 39-годишният Меси според информациите е повел съотборниците си мълчаливо през микс зоната и покрай журналистите, които го очакваха два часа след края на срещата. Аржентинците пропуснаха задълженията си към медиите, а бъдещето на техния капитан в националния отбор остана обвито в неизвестност.

Скалони обаче спря и обясни пред репортерите: „Момчетата не бяха в настроение да говорят в този момент и това е напълно разбираемо.“

Съставът на Аржентина напусна Ню Йорк в ранните часове на понеделник и трябваше да се завърне в Буенос Айрес по-късно същия ден. Повече яснота относно бъдещето на Меси в националния отбор със сигурност ще последва, но първото му изявление в социалните мрежи не даде никакви конкретни отговори.

Говорейки на пресконференцията след мача, типично емоционалният Скалони очаквано не даде категоричен отговор за това какво предстои за звездата и капитана на Аржентина.

„Той е на 39 години, това е невероятно. От моя страна няма нищо ново, което да открия. Беше напълно ясно, че той ще играе, докато сам не реши да спре. Всички наши хора го подкрепят и се надявам всички да се гордеят с това, което е постигнал, защото той е най-добрият футболист, който някога е стъпвал на терена“, заяви треньорът.

Въпреки това изглежда, че загубата във финала ще сложи край на една ера, като Скалони със сълзи на очи призна, че ще бъде „сложно“ той и неговият щаб да продължат начело на отбора.

„Беше удоволствие да бъда тук. Никога дори не съм си мечтал за това. Ако президентът иска да остана до декември, ще бъда тук, но след това виждам нещата като сложни“, каза той.

„За да продължим, са нужни много неща. Трябва да започнем отначало. Трябва да изградим група като тази, а това е много трудно да се повтори. Боли ме душата. Съжалявам.“

Докато очакваме някакво развитие около следващия ход на Меси, футболистът, Аржентина и всички любители на красивата игра по света просто могат да бъдат благодарни, че именно този мач няма да бъде двубоят, който определя неговата блестяща и славна кариера.

Вместо това той ще бъде запомнен като деня, в който неговите верни сънародници най-накрая го разочароваха, след като загубиха контрол и останаха с човек по-малко.

Каквото и да бъде бъдещето му на международната сцена и извън нея, наследството на Меси вече е напълно гарантирано благодарение на постиженията му на клубно ниво и, разбира се, на историческия триумф на Световното първенство през 2022 година – и нищо не може да промени това.

Само Меси знае дали сълзите, които се стичаха по лицето му, след като получи сребърния медал, бяха резултат от осъзнаването, че красивата му история с Албиселесте вече е приключила, или просто болката от поражението.

Но той трябва да намира утеха във факта, че вече е „завършил футбола“, а още един успех на най-голямата сцена в този спорт щеше да бъде просто значителен бонус.