В българския футбол всичко ще върви по старому, докато не се смени чипът и не дойде новата вълна

Жаклин МИХАЙЛОВ

В началото на февруари все още няма официални мачове от футболния календар в България и е подходящ момент за анализи и коментари. В повечето случаи голи разсъждения, защото материята футбол отдавна е лишена от смисъл. Отсъства съдържанието на продукта и това е огромен проблем, а не кой за какво се бори. Ще прозвучи кощунствено, но Борислав Михайлов и неговата клика изобщо не са

най-големият проблем

на българския футбол

И по всичко изглежда, че смяната на върха на властта няма да промени процесите в бързата деградация на играта у нас. Време е да бъдат назовани големите виновници за създалата се ситуация. Точно, ясно и категорично това са собствениците на клубовете. Точно те година след година и сезон след сезон доубиват онова, което е останало от българския футбол. Правят го с най-добри намерения, като постоянно настояват, че те са хората, заради които изобщо футболът съществува, дори в сегашния си нерадостен за населението стандарт. И тук възниква нещо като парадокс. Или по-точно параграф 22. От една страна, собствениците на мажоритарните дялове в нашите клубове, които по един недомислен закон всичките са акционерни дружества, доброволно губят личните си финансови средства. От друга, цялото наливане на пари не носи никакъв положителен резултат. Никакъв е пресилено, защото малка група деца от цялата страна се занимават с футбол, а доста голяма част от тях после си изкарват и прехраната като професионални футболисти. Също така не е за подценяване, че клубовете, респективно собствениците осигуряват прехраната на антуража си и персонала. В повечето случаи това са напълно безполезни хора, които, ако се прекрати хранителната верига във футбола, ще останат в сектора на социалните помощи. Безспорно от футбола дори в сегашния му пършив вид има някаква полза, но за възход и възвръщане на позиции изобщо не може да се говори.

Ако преди 20 години можехме да говорим за грешки на растежа, то сега дереджето на българския футбол вече е

поколенчески проблем

Хора, които наближават или са прехвърлили 60-те си години, искат да останат в играта и да се чувстват млади и значими. В модерния свят тяхното поколение се нарича бумъри, което означава хора извън съвременното модерно и технологично мислене. За огромно съжаление ниската им степен на любознателност и повърхностна природна интелигентност е главната свързваща верига с футболното им тесногръдие. Между другото, това е световен проблем, защото доста лидери на свръхдържави са от поколението на бумърите и налагат своите неразбираеми принципи и правила на целия останал свят. Всичките военни конфликти в момента се дължат на хора, които мисловно са останали в епохата на пишещите машини и факсовете. И това е много по-голям, световен проблем за разлика от това дали ще имаме, или няма да имаме футбол в България.

Нашият клубен футбол за съжаление е застинал някъде в 70-те и 80-те години на миналия век. Тогава наистина сме били близко до най-напредналите. Естествено и сега нещо модерно и съвременно се промъква тук-там, но като цяло мисленето е закостеняло. И не случайно малцината успели да постигнат нещо от другата страна на табелата Калотина, задържат връщането си в България само като краен вариант. Няма да цитирам имена, но съм провел много разговори с реализирали се навън, които обрисуват работата в българския футбол като попадане в ада.

Но обратно към нашите родни бумъри, които са си заровили главите като щраусите в пясъка и повтарят все едни и същи втръснали на всички мантри и заклинания. Напълно ясно е, че ако собствениците масово абдикират от футбола, той ще приключи скоростно курса си. Няма да има професионален футбол и със сигурност ще се премине към романтичния аматьорски вариант. Нещо като Фарьорските острови или Исландия, чиито първенства нямат професионален статут и футболистите им се занимават с други професии. Но в последно време не е рядкост да видим техни клубове в групова фаза на европейски турнири. Националните им отбори с нищо не са по-лоши от българския и това доказва, че с похарчените пари нашите собственици не са постигнали нещо съществено. Нещо повече, раздали са милиони левове по сметките на чужди футболни гастарбайтери. Ефектът от което е бил

пагубен за националната

футболна индустрия

И това заключение важи от хегемона Лудогорец до последния професионален клуб в Б група. Нюансите и детайлите са различни, но крайният резултат е един и същ. А и дори да приемем, че Лудогорец е някаква красива витрина, то тя е напълно изкуствена на фона на общата картина. Просто пръв на село и последен цървул в града. Лудогорец още сто пъти ще стане шампион и също още сто пъти няма да влезе в групи на ШЛ!

БФС се нуждае от нов, модерно мислещ президент и такъв се очертава да стане Димитър Бербатов, който е от поколението милениум. И дори като символен акт това ще е положителна промяна. Но уви, голямата промяна ще настъпи, когато и в клубовете бумърите отстъпят място на милениум поколението. Този процес не може да се точи безкрайно дълго под формата на естествена смяна на поколенията. Той трябва да настъпи незабавно, иначе отново ще минат години и пак всичко ще остане същото.

Общо взето, проблемът е ясен, покрай страстите около БФС и националния отбор трябва

да се освежат и

другите актьори

на сцената

Давам пример с българския театър, който разцъфтява в последните години, макар мнозина като мен да носталгират по старите артисти от соца и да ги превъзнасят до небесата. Да, но младото поколение е завладяло сцените и твори. И основната причина е, че мениджърите не са като онези във футбола. Развиват бизнеса, модернизират, където могат, залите, пълнят салоните, създават нова публика. Потребителят плаща едни немислими за футбола цени на билетите. Но театралните директори знаят, че всеки стол в залата им носи от 30 до 40 лева на вечер, или да ги закръглим на около 12 хиляди лева годишно. А футболните собственици дори не се замислят, колко лева годишно им носи една седалка на стадиона. Но постоянно изчисляват колко пари са дали и как, ако не били те, футбол отдавна нямало да има. Но не знаят как да си продават продукта и затова постоянно отправят вопли към държавата. Естествено затова си има ясна и видима причина – случайни хора без никаква идея за бизнес попаднаха в българския футбол, често без те самите да го желаят, а защото са били изпратени от актуалната тогава власт. Най-щастливият ден в живота им е, когато се сменят обстоятелствата и си бият камшика от футбола. И все са им виновни феновете, журналистите и най-вече държавата, която не им дава по десетина милиона годишно, за да се правят на собственици и президенти. Те не разбират, че не в парите е проблемът, а в тяхната несъотносимост към модерния свят и в частност футбола. И уж спасявайки нещото футбол, със своята доказана неграмотност го правят едно голямо нищо.

Тази тъжна картина може и трябва да се промени. Най-лесният начин е със смяна на човешкия чип. То рано или късно ще се случи, въпросът е да не закъсняваме повече. Защото футболът също като театъра е специфична култура и нацията ни има нужда от него. Милениум поколението и следващите след него също имат право на своята 1994 година. И никой не трябва да им пречи съзнателно да го постигнат.