27 години след четвъртото ни място на Световното първенство в САЩ и 17 години след последното ни участие на голям футболен форум българският национален отбор загуби от Литва.

Любомир Найденов, webcafe.bg

В момент, в който националният селекционер Ясен Петров каза, че би напуснал поста си, ако бъде сложен край на 16-годишното управление на БФС от Борислав Михайлов, водената от него България бе унизена след 1:3 във визитата си на Литва.

Срам.

Няма по какъв друг начин да се определи резултатът, който т.нар. наши “лъвове” постигнаха на отвратителния изкуствен терен във Вилнюс, по трибуните около който се бяха събрали и доста българи с национални фланелки и знамена, които очакваха да видят нещо смислено от националите ни.

Но подобно нещо не се случи. Вместо това видяха как литовците на три пъти поразяват вратата на Мартин Луков, а единственото добро нещо, което произведе разпасаната команда на Ясен Петров, бе прекрасното изпълнение на Кирил Десподов от пряк свободен удар за почетното ни попадение.

Няма как да пропуснем и аматьорски изпълнената дузпа от капитана Димитър Илиев още в 14-ата минута. С нея националите ни можеха да поведат рано-рано, но вместо това звездата на Локомотив Пловдив изплю топката в стил Жоржиньо, но много далеч от класата му, с мек удар по земя, уловен с две ръце от литовския вратар.

Само три минути по-късно домакините излязоха напред в резултата с гол, дело на Юстас Ласицкас, който в края на мача асистира и за втория гол. Литва не само ни победи, но извън ситуацията за дузпата и гола на Десподов, и владееше инициативата в почти целия мач, с което сложи край на мечтите дори на футболните романтици, че ще можем да стигнем до заветното второ място в групата и че все още имаме някакъв шанс за класиране в Катар догодина.

Домакините имаха още две добри ситуации за гол в началото на втората част, но ги пропуснаха, които, ако ги бяха вкарали, резултатът отиваше не само на срам, но и на разгром. След това дойде изравнителният гол на Десподов, след който изглеждаше, че България може и да обърне мача, но така и не успяхме да организираме нищо креативно пред противниковата врата.

И така дойдоха двата домакински гола в последните десет минути. Като преди това Литва удари и греда. В 82-рата едно бързо изпълнение на свободен удар хвана защитата ни неподготвена. Ласицкас свали топката с гърди за Пьотр Черних, който с хубав удар от дъгата стреля неспасяемо за Луков.

Още две минути по-късно Черних вкара и втория си гол, надскачайки Валентин Антов за една центрирана топка и с глава оформи крайното 3:1 в полза на Литва.

Кошмарно. Срамно. Унизително. Всички тези квалификации могат да се използват в една такава ситуация. За съжаление, и след този резултат виновници няма да има. През лятото беше лесно да се поема отговорност за медалите от Олимпиадата. След загуба от Литва обаче “отговорници” не търсете. 

Това е футболът; играта не ни се получи; теренът ни затрудни; Литва ни изненада. В подобни ситуации разговорът за българския футбол винаги се наводнява от клишета и така вече 16 години. Нови герои идват и си отиват, но ръководните фактори остават същите, а родната действителност става все по-плачевна.

Друго клише гласи, че надеждата умира последна, но само с надежда нищо не се постига. Ще се надяваме на нещо повече срещу Северна Ирландия в София след три дни. Ама тя пък и една надежда…