Баските обвиняват съдията и топката за загубата с 0:3 от Берое

Теодор БОРИСОВ

Малко са клубовете в световния футбол с толкова ясно изразена идентичност, колкото Атлетик Билбао. Макар никъде да не е написана черно на бяло, политиката на клуба да залага единствено на играчи от баски произход го превръща във феномен в европейския футбол, а магическата атмосфера на стария и новия „Сан Мамес“ допълнително допринася за доброто име на червено-белите. През 1973 г. обаче испанският представител е принуден да сложи оръжието пред Берое, като и до днес под Аязмото се носят легенди за знаменитата победа с 3:0.

За да стигне до участие в КНК, старозагорският клуб първо играе финал за Купата на Съветската армия, където е победен с 1:2 от ЦСКА. Тъй като армейците са и шампиони, това дава възможност на играчите на Иван Танев за европейски излаз, което предвид елиминирането на Левски на полуфинала е напълно заслужено. В отбора, който в предходния сезон елиминира Аустрия Виена и Хонвед, има някои съществени промени – вратарят Петко Олимпиев прекратява състезателната си кариера, а Господин Дачев, Виктор Генев, Никола Спасов и Желязко Богданов напускат. След престои в Спартак Варна и Левски обаче в Стара Загора се завръща нападателят Методи Бончев, а част от първия отбор стават две фигури със сериозно значение в хода на десетилетието – Христо Белчев–Операта и Георги Стоянов–Бръснаря. Началото на сезона се характеризира с големи амплитуди в играта на Берое – Миньор е победен с 8:0, Академик София – с 8:1, но в същото време е претърпяна загуба с 1:6 от Локомотив София. Добрата новина е отличната форма на водещия голмайстор Петко Петков, който в първите 4 кръга записва 10 гола. Европейският рейд започва с лека загрявка срещу люксембургския Фола Еш – общ резултат 11:1. Интересно е, че и двете срещи се играят в Стара Загора, като в задочния спор между нападателите Петков и Бончев надделява първият – 4 на 3 отбелязани голове.

Съперникът в следващата фаза обаче е повече от сериозен – носителят на Купата на Генералисимо Франко Атлетик Билбао. На финала баските побеждават Кастейон с 2:0, което може да се приеме за изненада, тъй като те завършват на 4 позиции зад съперника си в първенството (9-о срещу 5-о място). Треньор на отбора е югославският специалист Милорад Павич, който има в актива си 6 трофея с Цървена звезда и две национални купи на Белгия със Стандард Лиеж. Голямата звезда на отбора е испанският национален вратар Хосе Анхел Ирибар, а водещи реализатори са Хосе Мария Ласа и Чечу Рохо. За да стигне до Стара Загора, Атлетик Билбао елиминира Торпедо Москва след 0:0 като гост и 2:0 на „Сан Мамес“. Резултатите в първенството са променливи, като най-впечатляваща е победата с 2:1 над Реал Мадрид. За всичко това играчите на Берое са информирани от българското посолство в испанската столица, което съдейства за осигуряването на видеозаписи и подробни игрови характеристики. В навечерието на срещата гостите имат колебания, тъй като по време на тренировка на клубната база в Лесама контузия получава един от основните им халфове Анхел Мария Вияр (впоследствие дългогодишен председател на Испанската кралска футболна федерация). До последно дилемата е кой измежду него и Хосе Мария Игартуа да стартира в срещата, като в крайна сметка Вияр е хвърлен в боя. Преди мача играчите на Атлетик си правят снимка на центъра на Стара Загора, на фона на пропаганден надпис „КПСС-БКП“ и така ликовете на Димитър Благоев и Георги Димитров грейват на първа страница на клубното списание.

Над 20 000 зрители (в хрониките на Берое се надписват още 10 000) подкрепят неистово своите любимци, които от първия съдийски сигнал се впускат в атаки към Ирибар. Още във 2-ата минута удар на Георги Белчев среща гредата, а движенията на Петко Петков се следят от поне двама баски играчи. Въпреки студеното време пред вратата на Атлетик е горещо и е въпрос на време попадението да падне. Това в крайна сметка се случва в 26-ата минута, когато Матео Феликс Субиага и Фидел Уриарте не се ориентират добре в ситуацията и това позволява на Петков (според „Ас“ това е Борис Киров) да центрира и Димитър Димитров с глава хвърля в екстаз трибуните. Гостите така и не успяват да реагират и анемичният удар на Антон Ариета ще се окаже единствената опасност за Тодор Кръстев, който поради „бездействие“ няма да получи оценка от испанската преса.

След паузата картината не се променя и в 56-ата минута удар на Жеко Желев извън наказателното поле се удря в гредата и влетява в мрежата на Ирибар. Положението за Атлетик става още по-тежко след изгонването на Субиага за втори жълт картон заради грубо нарушение срещу Киров. В тези минути само класата на баския страж спасява гостите от попадение след нов шут на Желев, но в 80-ата минута всичко приключва. Появилият се като резерва на мястото на контузения Георги Белчев – Методи Бончев, се възползва от неразчетено излизане на Ирибар и с прехвърлящ удар оформя крайното 3:0. След края на срещата треньорът на домакините Иван Танев подчертава, че е бил наясно със защитния стил на игра на съперника и затова е заложил на активна игра по крилата. От своя страна „Ас“ отбелязва на първата си страница контраста в представянето на Атлетик Билбао и Атлетико Мадрид, тъй като по същото време дюшекчиите печелят с 2:0 гостуването на Динамо Букурещ. Пратеникът на изданието отбелязва по-добрата игра на българите, но не пропуска да обвини съдията Кацорас в това, че е толерирал домакините и тяхната груба игра (тази констатация е при положение, че по-сериозните нарушения са на баските). Освен това се посочват претенции на гостите за топката, с която се е играло през първото полувреме, но зад тези констатации прозира опитът да се оправдае тежката загуба.

Реваншът на „Сан Мамес“ протича с обратен знак – вратарят Кръстев е герой за Берое, а старозагорци имат претенции към съдийството. Те допускат само едно попадение, дело на Ласа, и изхвърлят именития си съперник. Класирането им обаче е пирово, тъй като Георги Белчев е тежко контузен от бъдещия селекционер на Испания Иняки Саес и така и не играе повече на най-високо ниво. В следващия кръг тимът е елиминиран от бъдещия носител на трофея Магдебург, но европейското му реноме вече е изградено.

Заб.: Материалът е част от поредицата “100-те мача, които написаха историята на българския футбол”. Можете да я намерите всеки понеделник на страниците на “Тема Спорт”