Стойчо Младенов държи рекорда за най-много поредни победи сред треньорите в дербито Левски – ЦСКА за първенство. Те са осем на брой. Цялостният му баланс начело на „армейците“ в шампионатните битки срещу „сините“ е 15 мача, 10 победи, 3 равенства и 2 загуби. Освен това Младенов е оставил огромна следа в българския футбол и като състезател, където върхът са двата му гола срещу Ливърпул. Той говори пред БЛИЦ преди големия мач между сини и червени в неделя?

-Г-н Младенов, къде ви откриваме, след като от известно време сте далеч от футболните прожектори?
-Обикалям Европа. Най-после настъпи времето да бъда повече при семейството си. С моята съпруга се чувстваме повече от прекрасно.

-Следите ли мачовете от родния елит?
-Да, разбира се. Следя ги. Понякога и гледам директните предавания.

-На 7 април предстои поредното издание на Левски – ЦСКА. Като гледате отстрани, който от двата тима има предимство?
– Левски и ЦСКА са равностойни в момента. ЦСКА има предимство в атака, разполага с по-добри офанзивни футболисти. Левски е с едни гърди напред в дефанзивен план. Там „сините“ са по-компактни и по-балансирани.

-И в двата отбора обаче има проблеми с контузени и с футболисти, които висят с картони.
– В ЦСКА и в Левски има достатъчно количество играчи. Не би трябвало отсъствието на един и двама да се отрази. Ако тимът зависи от един играч, това говори лошо за селекционната политика на клуба.

-На кой от двамата треньори повече му пари под краката?
-На нито един не му е спокойно. Та това е мач Левски – ЦСКА.

-Тривиален въпрос. Прогнозата ви за мача?
– Победа за ЦСКА. Напрежението трябва да е в Левски, защото в последните години горките, където ги хванем, там ги бием. Особено моята статистика е красноречива.

-Точно по тази тема искам да поговорим. Имате 10 победи в първенството, 8 от които са поредни, което е рекорд. Рекорд е процентното ви съотношение от мачове и успехи срещу Левски като треньор.
-Да. И смело мога да кажа, че аз съм Екзекутор и на Левски, а не само на Ливърпул.  В единия случай като треньор, в другия – като футболист.

-Кои дербита като играч никога няма да забравите?
-Много са. Но най-много ще помня двубоя, след който разформироваха ЦСКА и Левски. Аз не взех участие в мача на 19 юни 1985 година, защото бях контузен, но това не се забравя. Тогава Стоичков игра на моето място. Другият е победата ни „Герена“ с 3:1 (б.р. 22 декември 1985) с два мои гола и един на Любослав Пенев.

– А като треньор?
-Всички до една. Но най-вече равенството 1:1 с гола на Брито, когато станахме шампиони да не казвам на кой точно стадион… (10 май 2003 г.).  Това беше върхът на една стратегия, която следвахме през целия шампионат.  Тогава ЦСКА беше мощ, но бяха направени опити да бъдем спрени, да бъдем съсипани. Помните си онова мое избухване в Самоков…

-Е, кой не го помни?
-Е, да. Избухнах, изригнах. Тропнах по масата. Тогава съдиите всячески се мъчеха да отрежат нашия полет. Един от тях, когото и до днес уважавам, помните ли какво каза, когато го привикаха в БФС да коментира една очевадна ситуация. Аз преди това бях извикал вас, журналистите, за да видите за какво иде реч. Та същият този рефер се оправда със следното: „Видях, ама не знам какво ми стана и не я дадох“.

-Имаше и една ваша атака срещу двама известни журналисти?
– Да, да. Ще ви разкрия днес нещо. Бях принуден да скоча, бях принуден да ги нападна и да ги обидя така, за да прехвърля съм себе си цялото негативно настроение, което преди това беше изсипано върху футболистите от ЦСКА. Нарочно реших да привлека вниманието, за да бъда аз атакуван от медиите, а не футболистите. Момчетата бяха съсипани, имаше огромен срив. И аз умишлено го направих онова скандално изказване, че ги слагам двамата журналисти еди къде си. Знаете, че после им се извиних. Сега пак им се извинявам. Те са топ класа. Единият има невероятно дар слово да говори, а другият – да пише. Големи пера. Те са едни от най-добрите във вашия занаят и до днес. Само уважения към тях, въпреки че те изповядват друга футболна религия. И, знаете ли, напрежението тогава падна от играчите. Да, прехвърли се върху мен, но важното беше бремето да се махне от момчетата.  По този начин аз ги спасих от негативизма.

– За начина, по който сте мотивирали футболистите, и до днес вървят митове…
-Митове?! Защо митове. Беше самата истина. За онзи случай, когато накараха видеооператора ни Митко Димитров да заснеме изказвания на близки на играчите, съм ви разказвал. Кръвта на всеки футболист кипва, когато види и чуе как детенцето му казва: „Тате, искам да победиш днес!“, когато майка и баща му го съветват да бъде мъж, да бъде победител, да бъде герой. Когато жена му заяви нещо силно, искрено. Винаги, абсолютно винаги съм се стараел да вкарам увереност и самочувствие в отбора преди битките с Левски, защото този мач е повече психология.

-Вярно ли е, че сте държали реч в съблекалнята преди всяко дерби?
-Разбира се. „Допингирах“ с думи футболистите и те после летяха на терена. Не мога да изпадам в подробности как точно, защото всичко е зависело от обстановката и ситуацията преди всяко дерби.

-Кои играчи попиваха най-много казаното от вас?
-Лидерите в съблекалнята. А ние винаги имахме лидери – Велизар Димитров, Вальо Илиев, Бадема, Тунчев, Тошко Янчев.

-А чужденците? Те разбираха ли какво значи вечното дерби и какво значи да играеш в ЦСКА?
– О, има си хас да не са разбирали. Разбираха, къде ще ходят, за да не разбират! Още при преговорите им втълпявах какво значи ЦСКА. Директно им казвах – ако си мислят, че идват само за пари, да отиват на друго място. Че победата и трофеите са над всичко. Че за да има пари, трябва да има победи. А за да има победи, трябва освен футболни качества да имаш и сърце – голямо, червено, армейско сърце! Така се печелят битки, така се влиза в историята.

-Имало ли е случаи да съществуват финансови проблеми преди мач с Левски?
– По времето на „титаните“ имаше забавяне на заплати, но това не е било решаващо и водещо сред отбора. Просто успявах и в такива ситуации да мотивирам момчетата.

-Спяхте ли нормално преди дербито?
-Да, като къпан. Преди всеки мач спях добре. Проблемът беше след мачовете. Никога след тях успявах да се наспя, независимо дали сме победили или загубили. Гледах на запис срещата, връщах определени моменти.

-Кой от босовете на ЦСКА по ваше време преживяваше най-емоционално победите?
-Александър Томов. Той преживяваше много силно всичко. Не скриваше радостта си от успеха.

-Това звучи малко невероятно.
-Но е така. Томов приемаше много навътре всичко.

–Имате от Левски две загуби за първенство…
-Да, едната е по времето на „титаните“. Обстановката около отбора и вътре в отбора понякога не зависеше само от мен.

-Намеквате ли нещо?
-Не. Нищо не намеквам. Когато има ръководители, които се бъркат в работата на треньора, не всичко върви гладко.

-Тях ли имате предвид – „титаните“?
– Не. Говоря по принцип.

-А смятате ли, че съдиите те са се опитвали да имат влияние върху крайния резултат от мачовете на ЦСКА?
-Разбира се. Това съм го изпитвал и като футболист, и като треньор. Но ще ви кажа следното. Никой не успя да изтрие постигнатото от мен. И само мога да се гордея!