Желю СТАНКОВ

В интерес на справедливостта, но не като термин на прогресивното българско правителство, Локо Пловдив заслужаваше да играе в Европа. А Лудогорец не че не заслужаваше, но им се полагаше отпуск за цялостно “творчество”. Погледнато реално, едните нямат чак толкова лош състав, че да пропуснат, а другите не са достатъчно добри, че да се наместят. И все пак се получи потвърждение на сентенцията, че във футбола има логика. Този път някой би припомнил, че Локо Пловдив назад във времето веднъж извади късмет, като вкара вратар за дузпи и Илко Пиргов бе носен на ръце с Купата на България.

Сега няма кой да се сърди на Душан Косич и асистента му, отговарящ за вратарите, че замениха Милосавлевич. Откъдето и да го погледнем, Бонман на другата врата си е класа и за няколко минути с 3 спасени дузпи спаси тоталния резил и предотврати катаклизми в Лудогорец, но кой знае, може би само ги е отложил, защото там от близо година нещо не намират пътища за обърнатата каруца.

Целокупният български футбол стискаше палци на Локо Пловдив в Разград и заради вероятността проектът Лудогорец да бъде занулен, и заради симпатичното присъствие на тима от “Лаута” и в първенството, и в турнира за Купата. Балансът между антипатията спрямо доскорошната хегемония с всичките ѝ брутални присъдружни действия от една страна и скромното и смирено поведение на Локо от друга, бе размит и без конкретни показатели.

И все пак, днес българският футбол, без Лудогорец в Европа, щеше да е малко по-различен като ентусиазъм за всички. Именно това е, което щеше да разнесе заразата към всички отбори, че нещата могат и да се получават без изискването за чували с пари и лъскави условия. Та момчетата от Локо Пловдив, ако имаха лудогорските заплати, терени, база и възстановяване, сигурно щяха да летят. Доста напоително през сезона обсъдихме треньора и като поведение, и като влияние в спортно-техническия процес. Душан Косич явно има сериозни натрупвания и в кондиционния детайл, и в мотивационната част, и относно внедряване на различни тактически платформи. Склонността му да намира като цяло лимитирани играчи за точните места превръща работата му в пример за всички, които работят с идеята да превъртят една-две селекции и после – дим да ме няма. Но той и отборът му са стимул за всички, които си мислеха, че бедните няма как да се мерят с богатите. И никой не може да им се сърди, че не са майстори на дузпите. Може би там някъде все пак се оправдава правилото, че скъпото си е скъпо. Но и в този си вид Локо е супер!