Sportcafe

Арне Слот загуби работата си в Ливърпул не само заради срива в резултатите през втория си сезон начело, но и заради стила на игра.

Треньорът поставяше контрола и прагматичността над агресията и смелостта, а това доскуча на феновете и повлия на цялостната атмосфера на “Анфийлд”.

Когато Мохамед Салах публично разкритикува игровия стил на сбогуване с клуба, присъдата на Слот беше окончателно подписана.

В официалното си изявление за раздялата с треньора, от Ливърпул ясно написаха, че целят “промяна в посоката” и “различен подход”.

Съществува консенсус, че е необходимо завръщане към хеви метъл принципите на Юрген Клоп и затова за нов треньор беше избран Андони Ираола.

Само за няколко години испанецът трансформира Борнемут в един от най-дръзките и нападателни отбори в топ първенствата на Европа, а в основата на стила му са агресията в играта без топка и задушаването на опонента в чуждата половина.

Макар че редица основни футболисти бяха продадени, Ираола запази облика на състава и през миналия сезон Борнемут се защитаваше рисково и неуморно, а атаките бяха директни и скоростни.

Точно по обратния начин действаше Ливърпул в много от мачовете си – лежерно и закъсняло в дефанзивен план, постепенно и безидейно в предни позиции.

Затова големият въпрос преди началото на новия сезон е доколко настоящите играчи на мърсисайдци са подходящи за футболната философия на новия треньор. И доколко ще е необходимо някои от основните фигури да бъдат заменени с други, чиито качества отговарят повече на изискванията на Ираола.

За самия треньор предизвикателството ще бъде да адаптира подхода си в клуб, където напрежението е несравнимо по-голямо, а очакванията са да се побеждава във всеки мач.

С Борнемут 43-годишният испанец беше в ролята на аутсайдер, който изненадва фаворитите с контраатаките си, но Ливърпул изисква друг манталитет и различни тактически решения, особено срещу съперници, готови предимно да се защитават.

Все пак основните идеи на Андони Ираола едва ли ще се променят. Най-вероятно той отново ще изисква отдадена преса от всички полеви футболисти, печелене на топката в опасни за противника зони и директни атаки с достигане до стрелкови позиции само за няколко секунди.

За да е възможно това, на първо място състезателите трябва да са в пикова физическа кондиция и да покриват много повече дистанция с висока интензивност, отколкото го правеха при Слот.

Съставът на нидерландеца не беше оформен с такива идеи и е съмнително колко от похарчените 450 млн. паунда през миналото лято бяха дадени за футболисти, които оттук нататък ще свършат работа на Ираола.

Ливърпул отново ще трябва да се насочи към трансферния пазар и предстоят много важни селекционни решения за подпомагане на новия мениджър.

Испанецът работеше страхотно със спортния директор Ричард Хюз през общия им период в Борнемут и тогава бяха взети попълнения като Антоан Семеньо, Милош Керкез и Дийн Хаусен. По-късно те бяха продадени на топ клубове на голяма печалба.

Сега Ираола и Хюз отново ще обединят сили, за да намерят точните хора за стила на игра.

А треньорът пак ще работи с Керкез и ще се надява да помогне на левия бек да преоткрие формата, която му спечели трансфера на “Анфийлд”.

Андони Ираола е доказал, че умее да прави футболистите по-добри и да преквалифицира успешно някои от тях.

Типичният пример е Райън Кристи, превърнат в дефанзивен халф след дълги години по крилото.

Откакто шотландецът започна да играе пред защитата, дефанзивните му показатели са отлични, а малцина можеха да си го представят в такава роля преди пристигането на Ираола.

Разбира се, в Ливърпул наставникът ще разполага с по-качествени играчи и би могъл да използва най-универсалните сред тях като Доминик Собослай или Къртис Джоунс в различни роли в новата система.

Но кои футболисти ще трябва да поемат най-голямата тежест откъм спринтове с висок интензитет?

В Борнемут при схемата 4-2-3-1 на Ираола, дефанзивните халфове и човекът зад нападателя покриваха доста големи зони и се придвижваха значително повече на висока скорост от средните стойности на Висшата лига за техните позиции.

Централните защитници не са спринтирали много повече от своите колеги от другите отбори, но имаха отговорността да преследват някои опоненти чак до халфовата линия и да подкрепят съотборниците си в по-предни позиции при дълбока преса.

В Ливърпул Ибрахима Конате се чувстваше комфортно в такива ситуации, но той напусна тима. Партньорът му в центъра на отбраната Върджил ван Дайк е съвсем друг тип играч и предпочита да отстъпва назад и да защитава определено пространство, отколкото да се хвърля напред, за да изпреварва нападателите.

Възможно е Ираола да намери решението в младите защитници Джовани Леони и Жереми Жаке (който ще се присъедини на 1 юли от Лил), но нищо чудно Ливърпул да потърси още някой централен бранител на трансферния пазар.

За предпочитане е евентуалното ново попълнение да е агресивен защитник, който обича да влиза в дуели и който умее да разпределя топката с разнообразни пасове, както прави Маркос Сенеси в Борнемут.

На десния бек също изглежда е необходимо подсилване, тъй като Джереми Фримпонг не убеждава в качествата си в дефанзивен план, докато Конър Брадли се възстановява от тежка контузия.

В халфовата линия Собослай привидно е идеален за изискванията на Ираола, но треньорът ще трябва да работи с Райън Гравенберх и Алексис Мак Алистър, които позагубиха формата си при Слот.

Голям казус за наставника ще бъде да намери точната роля на скъпоструващия Флориан Вирц, който в предната кампания изпитваше големи трудности с физическите предизвикателства на Премиър лийг.

Германската звезда демонстрира желание да се труди на терена, притежава и нужната енергия, така че работата с мениджър като Ираола може да е точно това, от което има нужда.

Почти сигурно е, че ще бъде привлечен заместник на Мохамед Салах, а ако се вярва на последните слухове, фаворит продължава да бъде Ян Диоманде от РБ Лайпциг.

Ираола обича да използва бързи крила, които не се крият при работата в защита и Диоманде притежава нужния профил. Но треньорът ще има задачата да развива и младия Рио Нгумоа, който едва на 17 години си спечели много фенове при пробива си в първия отбор.

По левия фланг Коди Гакпо беше сред разочарованията през 2025/26 и ще трябва да покаже много повече, за да се наложи при Ираола.

А в центъра на атаката Ливърпул загуби Юго Екитике за дълго време заради скъсан ахилес, докато Александър Исак изобщо не оправда очакванията и сезонът му също беше повлиян от сериозна травма.

Видимо е, че при “червените” съществуват съмнения и несигурности около почти всеки пост.

Затова пред Андони Ираола стои огромна мисия, а футболистите тепърва ще трябва да доказват, че могат да се впишат в неговата футболна философия.

Но сигурното е, че ако Ливърпул отново заиграе в хеви метъл стил, напомнящ ерата на Клоп, Ираола бързо ще спечели феновете на своя страна.

И дори да отнеме време машината да заработи на пълни обороти, новият треньор ще бъде възнаграден с необходимата подкрепа и търпение.