Журналистът Тодор Шабански изрази мнението си след разочароващия мач на ЦСКА срещу Славия, завършил 0:0. Армейците продължават да не убеждават, а след края на срещата се чуха и викове “Оставка”.

Ето какво сподели Шабански след края на мача:

“Всички се надявахме гостуването на Дери Сити вече да е зад гърба и бързо да сме забравили този мач, а в ЦСКА да са си извадили поуки и това да не се повтаря като игра и поведение в мача със Славия. ЦСКА не стигна до победата. Да, не загуби, но нито стигна до победата, нито вкара гол. А най-притеснителни за мен са виковете „Оставка“, които прозвучаха веднага след края на мача. Не мога със сигурност да кажа, но по всяка вероятност те бяха насочени към треньора и ръководството на ЦСКА. И защо казвам, че това е най-притеснително още в началото? Защото само това му трябва сега на ЦСКА – да започнат отново едни разговори дали трябва да се сменя треньорът, или не.

Всички мислехме, че Христо Янев, след като спечели Купата, след като получи пълно доверие от ръководството, ще надгради. Получи време, за да направи подготовка, получи и няколко нови, и то много качествени футболисти. Обаче надграждане не се вижда и това е много притеснително. Аз лично ще ви кажа, че голямото ми притеснение е ЦСКА сега да изпадне в треньорска криза. Изобщо не смятам, че това трябва да се случи. Но ЦСКА не може да продължава по този начин.

Надеждата ми е, казвам го още в началото, че Христо Янев ще вземе спешни мерки. Предстоят много тежки мачове в Европа. Виждаме и какви са съперниците, ако евентуално се продължи напред в единия или другия турнир. Но ЦСКА спешно трябва да промени облика си. Няма как.

Относно мача срещу Славия

Янев започна с крила, този път в схема 4-3-3, която в защита обикновено прелива в 4-5-1. Но този път ЦСКА почти нямаше нужда да прелива в тази защитна формация, тъй като отборът на Славия играеше на контраатаки. Така бяха решили да подходят и в крайна сметка стигнаха до това, което търсеха – една точка още в началото на първенството.

Жордао остана резерва, както и голмайсторът на отбора Питас, който е човекът във форма. Аз единствено си обяснявам тези решения с предстоящия мач с Карабах. Може би Христо Янев е решил да запази някои от най-ценните си футболисти, за да бъдат по-свежи.

И започвам отново с нещо, което сякаш всеки път повтарям непрекъснато. Не мога да си обясня каква е причината за този лежерен старт, с който ЦСКА влиза във всеки двубой. Сякаш мачът ще се играе девет дена и четири часа. Започва бавничко, лежерно, без да се натиска съперникът. Така си минават минутите.

Имаше доста атаки срещу Славия – 10 отляво, 11 отдясно и осем през центъра. Имаше и страшно много удари, макар че повечето от тях бяха в центъра на вратата или извън очертанията. Общо за мача ЦСКА отправи 16 удара, седем от които точни. На пръв поглед ще кажете: „Да, това е добра статистика“, но тя е недостатъчна. И повечето удари бяха през второто полувреме.

Липсва агресията, особено в халфовата линия, от която зависи да блокира изнасянето на топката на съперника, а също така и да подпомага изнасянето на топката за своя отбор. Дори с влизането на Жордао и на Сенси някак си в центъра на терена ЦСКА нито успява да изнася както трябва топката, нито успява да възпира скоростните атаки, на които разчиташе Славия.

Продължава някак си в отбора да се търси този играч с номер 10. Опитва се Соле – вече втори мач като титуляр, след като беше такъв и в Дери. Опитва се със Сенси, който днес влезе през второто полувреме, с Панайотов, с Етоо, но някак си не може да се намери точният човек, който да бъде конструкторът.

Сенси в първия мач срещу Дери в София ми хареса в това отношение. Тогава всичко минаваше през него. Явяваше се като разпределител, плеймейкър. Все още като че ли няма такъв футболист, който да захранва нападателите, особено след като ЦСКА вече има трима централни нападатели, един от които е много мощен в лицето на Цварц. И днес отново не достигаха много топки до нападателя. Дори центриранията не доведоха до нищо. Повечето от тях бяха обирани с глава от защитниците на Славия.

Оттук идва и нещо друго – доколко ЦСКА се възползва от статичните положения в мача, които, както знаете, според последните изследвания носят една трета от головете в модерния футбол и при водещите отбори. При ЦСКА изобщо не е така. Още един елемент от играта, който според мен ЦСКА не използва, а се учудвам, защото през пролетта имаше наченки. Видяхме доста случаи, в които ЦСКА започна да се възползва ефективно от корнерите и статичните положения.

Така премина първото полувреме – в шеги и закачки, както се казва, без нещо сериозно да се случи. Най-притеснителното е, че нямаше мощен, сериозен натиск, какъвто видяхме едва в края на мача. На полувремето заваля и дъжд, след което започна едно бързане и изнервяне.

Футболистите на Славия си следваха плана и не бързаха. Именно тогава започнаха и смените – ходовете, които Христо Янев опита като последен вариант, с който да промени нещо.

Едната беше да извади Пастор. Ако искате, изгледайте първото полувреме и вижте какво направи той. Казвам ви – грешка в деветата минута, грешка в 16-ата минута, непредизвикани грешки, истински подаръци за съперника. След това грешка в 32-рата минута, грешка в 36-ата минута. Най-накрая Христо Янев или щабът видяха това и го оставиха на пейката.

Отделно беше привлечен новият футболист от Ботев Враца – националът на Бенин Уору. Защо не се пуска? Какво се чака? Вече го казах и миналия път – като отпаднеш от Европа, като загубиш три мача и изостанеш с шест точки, тогава за какво ще пускаш новите? Да ги обиграваш?

Аз приветствам това, което Христо Янев направи – да извади Пастор и да върне Брахими. В много случаи съм споделял с вас, че има такива решения, при които офанзивно настроени футболисти стават прекрасни бекове. Тогава зоната вдясно като че ли се позатвори. Крайно време е да се вземе устойчиво решение за тази зона, която от години е проблем в ЦСКА.

По-късно Христо Янев смени почти всички свои офанзивни футболисти. Жордао влезе на мястото на Соле, Питас смени Етоо, Годой влезе в 75-ата минута на мястото на Цварц, а Перейра беше заменен от Пиедраита. И нищо. Всичко вървеше някак еднообразно и се спираше при последния пас.

Не виждах комбинации. Опитваха някакви двойни подавания, които изобщо не се получаваха. Всичко се блъскаше в защитния вал на Славия и съвсем закономерно се стигна до 0:0, което просто къса сърцата на червените фенове.

Всички се питат – пак ли? Уж всичко беше за добро, всичко е ново. Предстои влизане на новия стадион, а отново първенството започва с тази мъка. А е декларирано, че ще се търси титлата.

Титла не може да се спечели, ако се играе така бездушно. За мен първото полувреме беше абсолютно пропиляно. Да, накрая имаше натиск, но отново казвам – тези финални щурмове винаги са на принципа „каквото стане“. Ако стане – стане, ако не стане, както днес, си тръгваш с една точка. А това за ЦСКА не е нито решение, нито успех.”