Надявам се да постигна част от успехите на Стойчо Младенов в треньорството, пожела си юбилярят

383 мача във всички турнири, 32 гола и 3 титли с червената фланелка. Това са само част от числата, които стоят зад името на дългогодишния капитан на ЦСКА Тодор Янчев. Днес непримиримият боец в халфовата линия става на 50! По повод юбилея „Тема Спорт“ го потърси за интервю равносметка с бегъл поглед към бъдещето. Ето какво сподели селекционерът на младежкия ни национален отбор.

Росен АНГЕЛОВ

Г-н Янчев, на прага на 50-годишния ви юбилей наистина ли минава бързо времето?

– Така излиза (смее се). Важно е да сме здрави и да се чувстваме душевно млади. Всичко са само цифри и спомени.

Изглеждате сякаш вчера сте спрели с футбола, а не преди 12 години…

– Имах щастието да играя до 38 години. Да направя солидна кариера. Може би всичко е и до ген, до начин на живот, до режим, който спазвам, до поддържане на формата. Хранене и движение. Съвкупност от всичко.

В такъв момент обикновено е време за равносметки, съжалявате ли за нещо в кариерата ви?

– Ами може би, че

не успях да
участвам на
голям форум

с националния отбор. Бях част от състава във всички квалификации за последното първенство, на което се класирахме – Евро 2004 в Португалия, но така е трябвало да стане. По отношение на ЦСКА мисля, че няма какво повече да искам. Излязох да играя и в чужбина. Сбъднах всички мечти на едно дете. Бях дълги години капитан на любимия си отбор.

При титлата през 2008 година ЦСКА имаше много силен тим, яд ли ви е през призмата на времето, че не успяхте, или по-скоро не ви позволиха да направите мечтания пробив в ШЛ?

– Да, тогава наистина имахме стабилен и доминантен отбор. Даже Стойчо Младенов беше подготвил два-три много силни трансфера, с които да вдигнем класата, и вярвам, че имахме шанс за пробив, но се случи това с лиценза и се наложи да разпродадем отбора.

Като казахте Стойчо Младенов. Той ли е вашият гуру в треньорската професия?

– С него работих като футболист, а после и като треньор имах щастието и късмета да бъда в щабовете му у нас и в чужбина. Да се уча, да попивам, да се развивам. Надявам се като треньор да постигна поне част от неговите успехи.

В момента сте начело на младежкия национален отбор. Договорът ви обаче е до юни, какво ще е бъдещето ви?

– Да, така е. Договорът ми е до юни и съм благодарен за доверието и условията от страна на БФС. Имаме

разговори
с президента
Георги Иванов

и спортния директор Кирил Котев да продължим сътрудничеството си и се надявам, че скоро това ще се случи. Наистина им благодаря за възможността. За мен е удоволствие да работя с младите и вярвам, че имаме талантливи младежи с голям потенциал, които впоследствие да се развият и в първия тим, както някои вече го правят.

Да ви върнем към ЦСКА, в сряда предстои финал за Купата на България срещу Локомотив Пловдив, какво очаквате?

– Ще е здрава битка, защото ЦСКА е притиснат и няма друг ход освен да спечели купата. Надявам се и вярвам, че ще успее. Защото после става сложно класирането за Европа през първенството. Но в клуба си знаят най-добре. Не съм там и не мога да коментирам какво, как и защо.

Титлата с ЦСКА през 2008 година ли бе върхът в кариерата ви и най-паметен миг с оглед 16-те точки разлика пред втория Левски?
– Всяка една от титлите бе ценна и важна – и през 2003-а, и през 2005-а, и тази през 2008 година. Да вдигнеш три титли като капитан на ЦСКА е велико. Всеки миг е магичен сам по себе си. Така че, както казах, съм горд с постигнатото в кариерата си. Спечелих още купата, две суперкупи…

Бихте ли направили едно такова сравнение между 2008 година и сега – тогава отборът бе изпреварил много клуба, а сега е обратното?

– Да, съгласен съм. Тогава имахме наистина много силен отбор, който доминираше, но организационно и финансово нещата не бяха на това ниво. Докато сега виждате какъв нов, модерен стадион е напът да се завърши. Базата в Панчарево и тя се развива постоянно. Наскоро бях там за една контрола на ЦСКА и не можах да я позная от времето, когато ние играехме.

ЦСКА се развива
като клуб ежечасно

но наистина резултатите на отбора не са това, което феновете искат. Но както казах, не съм в кухнята, не съм в отбора, за да кажа защо. Надявам се сега да бъде спечелена купата, за да играе отборът в Европа на новия стадион.

Като човек, който е извел ЦСКА като капитан в стотици мачове, може ли да кажем, че лентата се обезцени?

– Съгласен съм. Преди бяхме един, двама, най-много трима капитани. Знаеше се кои са лидерите. Докато сега са шест, седем човека и това не е нормално. А като се сетя през годините какви имена само са носили лентата на ЦСКА…

В семеен план май уцелихте десетката…

– Благодаря ви. Пожелавам си здраве на мен и семейството ми. Обичаме се и се подкрепяме.

Дъщеря ви Виктория пое по футболния път, но през медиите (б.а. – участва в онлайн предаване). Как гледате на нейното професионално развитие?

– Радвам се за нея. Тя сама си избира пътя, който следва, и даже сега заедно ще гледаме финала за купата в сряда.