Желю СТАНКОВ

В съвременният свят наистина е странно едно голямо ново и модерно спортно съоръжение да носи името на клуба, но ситуацията с „Tottenham Hotspur Stadium“ е точно такава. Шпорите водиха преговори с няколко фирми преди пандемията от COVID, но поради една или други причина, най-вече недостатъчната доза сигурност във всеки бизнес, все още името си е оригиналното. Очакваха се оферти от порядъка на 400 милиона паунда за няколко десетки години, цената бе преди първия локдаун, като тогава се смяташе, че фаворит за името на грандиозното съоръжения е гигантът Google. Изграждането на стадиона струваше над 1 милиард паунда, като в строежа се включиха немалко български строителни работници.

„Тотнъм Стейдиъм“ разполага с първото в света разделящо се и прибиращо се футболно игрище, което разкрива синтетично тревно покритие отдолу с площи, специални за мачове от НФЛ в Лондон, и настилка за концерти и други събития. Това е първото нещо, което прави впечатление, когато влезеш на туристическа обиколка на стадиона, защото се чудиш тази метална инсталация над тревното игрище къде изчезва за официалните мачове. Само за сведение, цената на тура е 30 паунда, колкото са евтините билети за горните редове за мач на някои други английски стадиони.

Всеки посетител бива снабдяван с таблет със слушалки и при старта получава приветствени слова от екрана от Хари Кейн и другите звезди на шпорите. В стадиона всичко мириши на лукс, както казваше Христо Стоичков в една реклама. На централно място в едно от фоайетата в централния сектор има капсула с послание, която при зазиждането и носи дата за отваряне, някъде към края на 60-те години на 21-ви век.

После направо можете да си глътнете граматиката, защото тук наистина са изсипани един милиард паунда и веднага се чудиш това как и кога се избива. Продажбата на правата върху името на стадиона е част от отговора, но друга част са билети, телевизии и други събития извън футбола. „Тотнъм Стейдиъм“ е с 62 хиляди седящи места, почти всички от домакинската част са за абонати. В листата на чакащите, извън тези да речем над 55 хиляди сезнонни карти, са още над 70 хиляди човека, които години наред чакат да се придвижат напред.

Нистина „екстрите“ е слаба дума, с която може да се опише всичко, които има на стадиона на шпорите. И „стадион“ не е подходяща дума, защото това е стадионище. Обикаляйки в различните помещения, попадаме в съблекалнята на домакините. Там една дама от гид екипа обяснява с лекота и думи прости, че температурата в помещението се коригира много бързо и в зависимост от градусите навън. В 40-ата минута на първото полувреме, тост малко преди играчите да се приберат за 15-минутен отдих, вътре температурата се настройва за плавен преход. Не може организмът на спортиста да се подлага на стрес, отвън ако е нула градуса, при влизане в съблекалнята е малко по-топло, вдига се леко и малко преди връщането на терена, пак се намалява. Същата е ситуацията и със светлината. Ако мачът е в светлата част от деня, играчите при прибиране са посрещнати от изкуствена светлина, която е имитира естествената. Това е пак за плавен преход на зрението. Както се казва – ходи ги стигай. Разни стаи и помещеия за масажи, фитнес, малък басейт и други обикновени и задължителни неща не ги коментираме. В съблекалнята за гости са окачени фланелки на другите настоящи участници във Висшата лига, дори и на Арсенал, което бе лека изненада за туристите. В съблекалнята за НФЛ пък има екипи и каски на всички отбори. Треньорската стая си има прилежаща кухничка, сепаре с мека мебел, както и маса за хранене на Конте и неговия екип. Нагоре ни бе трудно да преброим ресторантите и кафенетата                , само в така наречения сектор А – бяха над 10, обзавеждането на които е в различен стил, всичко е супер лукс. Ложи, скай боксове – много викоко ниво. Седалките на трибуните са с бутон за подгряване. И още и още. Трудно ни е да си представим в деня на мач каква численост наброяват само готвачите и сервитьорите на този стадион, за останалия персонал да не говорим.

Долу на терена при треньорските скамейки ни предлагат демонстрация на уникалната акустика на „Тотнъм Стейдиъм“. Е, наистина, уникална е. Ескалатори, асансьори, всичко е надписано, улеснено и изобщо мислено, та премислено, не е да кажеш – там са изсипани едни огромни пари и да махнеш с ръка.

Тези хора наистина нямат стигане и като че ли е хубаво шефовете на българските клубове да отидат малко да видят при какви условия ходят англичаните на мач и да вземат да се стегнат с тези концесии, замразени и подновени строежи, отлагания, козирки, протести… Няма как да се прави добър футбол като продукт, на тези нашите… то вече не трябва да ги наричаме стадиони.