Желю СТАНКОВ

Преди началото на всеки сезон в Б група, по новому Втора лига, футболните хора у нас си задават два въпроса – кои искат да влизат и кои могат да влязат. Като последния сезон бе дозаказателство, че има разлика в двете категории. Етър бе един от тези, които искаха, но не спецелиха промоция за Първа лига. Където попаднаха такива, които не че са искали, но не им е било самоцел – примерно Септември.

Миналото първенство Етър наистина стартира с голямата кошница и до самия край бе на добра позиция, но както обясни странно изказващия се треньор Веско Великов, накрая нещо се обърка. Често стана така, че тези, които афишират голяма цел, отстъпват на тези, при които вместо нещо да се обърка, то се е нагласило по правилния начин.

Сега си запишете някъде, че догодина по това време коментарите за Етър във вестника ще са на страниците за Първи лига. Първи повод за такава прогноза, която в никакъв случай не е смела, но пък е категорична е скорошната контрола между Левски и Етър и ако си върнете лентата, първото полувреме бе голям зор за сините преди треньора им да се ядоса на полувремето, да пусне бразилците и да се види разликата. Тимът на виолетовите показа доста интересен футбол, бе подреден много добре и футболистите на Станимир Стоилов не успяваше да се разгърне.

Никак неслучайно Етър стартира сезона във Втора лига с мач от тези, за които се казва, че носят шест точки, дори нещо повече, защото победата бе постигната срещу пряк конкурент и то на неговия стадион. Съвсем друга тема е стратегията на Монтана през последните години, за този тим футболните хора правят някакви странни изречения  от рода на „правят се, че искат да влизат, по после правят така, че да се разбере, че никога не са искали да влизат“. Едно време така Светкавица от Търговище биеше където малко се очаква и падаше също когато малко се очаква. То си е изкуство да имаш традиции, отбор и публика, но да създаваш впечатление на фаворит, а всъщност не си. Та и сега предстои да следим резултатите на Монтана, които често са оперативно интересни, но обикновено без никакви последствия.

И треньорите на Монтана винаги са изпадали в специфична риторика. Онази вечер след мача с Етър Тони Здравков не бе изключение: не си вкарахме положенията. Колко трогателно само. Матрицата за гостувания пък е съвсем друга – момчетата не си повярваха.

От друга страна треньорът на Етър, с кеф да го слушаш. Емануил Луканов разказва мачовете от своя гледна точка с изрази от тактическа специфика, както винаги го прави Илиан Илиев. Обяснява каква е била идеята му, какви са били очакванията му от съперника, което го изненадало, какво е променил. Монтана излезли с коварна схема 3-4-3 и той чак на полувремето се сетил как да затвори тримата централни защитници, как той самия имал бързи играчи напред за контри и изобщо рядко са треньорите, които с кеф да ги слушаш как говорят за футбол в дъблочина и с познаване на материята. Емануил Луканов без доза излишно самучувствие ни дада да разберем, че знае къде точно да наблегне, какво точно да пипне и ние след 2-3 месеца да видим един наистина изявен фаворит за промоция в Първа лига. Тимът от Велико Търново този път не е в центъра на шумотевицата, поне в началото, но сега без да се бие барабана, с този треньор и надъхани играчи, има наистина по-големи шансове от миналия сезон, като разбира се отчитаме, че сега, поне на този етап, конкуренцията изглежда поносима. Като съвсем естествено е по някое време да се появи и скрит фаворит, както е било често във Втора лига.