„Трябваше да призная гола“: Съдията и късметът срещу ЦСКА в дербито
Мони ГЕОРГИЕВ
На днешната дата – 16 април, през 2003 г. се играе едно от предизвикалите най-много отзиви вечни дербита през новия век. ЦСКА губи от Левски с 0:1 на стадион „Българска армия“ в първи полуфинален мач от турнира за Купата на България. Червените правят 0:0 на реванша на „Герена“ и с общ резултат 0:1 отпадат от турнира. Впоследствие сините триумфират на финала след 2:1 над Литекс на „Васил Левски“.
Иначе в онзи мач на „Армията“ ЦСКА влиза със самочувствието на абсолютен фаворит. Армейците са спечелили с 3:0 през есента домакинството си на големия враг за първенство, като приключват полусезона без нито една загубена точка. Воденият от Стойчо Младенов тим мечтае за дубъл, макар че подхожда леко лежерно към Купата. На 1/16-финал Беласица е отстранен с две победи с по 3:2, на 1/8-финал Рилски спортист дори печели първия мач с 2:1, преди да бъде разгромен с 6:0 на „Армията“, а на 1/4-финал и друг тим от Югозапада – Македонска слава Симитли, не се дава лесно – 3:2 и 1:0 за ЦСКА.
ЦСКА смачква сините на терена, но малшансът и Иванков спират многократно армейците пред гола. Малко след началото на втората част се случва безпрецедентно поведение на полицията, която навлиза в препълнения Сектор Г и създава предпоставки за масови безредици. И червената, и синята агитка мятат седалки към пистата и създават напрежение. Така се стига до 59-ата минута, когато Емил Гъргоров открива резултата със задна ножица, но голът без основание е отменен. Нещо, което години по-късно главният съдия Иван Добринов си признава.
„Не съм виждал такъв мач. ЦСКА нападаше, имаше положения, две греди на Брито и на Велизар Димитров и накрая Левски вкара гол и победи. Можеше и да е обратното. Но това е футболът. Тук също има едно деликатно положение, което и до днес кара феновете да спорят. Става въпрос за 60-ата минута, когато бе отменен гол с изключително красива задна ножица на Емил Гъргоров. Според страничния съдия откъм сектор „В“ Неделчо Чакъров в момента на получаването на топката Бадема бил в засада. Тук не искам да се измъквам. Смятам, че Неделчо така е видял ситуацията, така е реагирал. Проблемът е, че моето чувство бе, че попадението е редовно. И аз като главен съдия трябваше да призная гола. Имаше и друга напечена ситуация – Иванков бе изключително изнервен. Едно дете му върна топката, а той я отпрати силно в главата му и момчето се разплака. Побеснях и тръгнах с готовия червен картон. Когато стигнах до него, го попитах: „Кажи сега, нарочно ли го направи?“. Отговори ми с наведена глава: „Не исках“. Отвърнах му, че заради това му спестявам изгонване и го декорирах само в жълто. Впоследствие, когато мачът вървеше към реми, най-ниският играч на терена – 163-сантиметровият Мендоса, се възползва от сблъсък между Стоян Колев и Артим Шакири и вкара гол с глава. Колев бе съкрушен, а Шакири – със счупена ръка.
Между другото, малко преди гола вдигнах жълт картон на вратаря на ЦСКА. След мача в съдийската стая пристигна президентът на ЦСКА Васил Божков и на шега ме попита: „Абе защо в момента, когато Стоян Колев и Мендоса се надскачаха, не свирна веднага край на срещата?“. А други хора от ръководството на армейците ми казаха: „Трябваше да изгониш Колев преди ситуацията за гола и да свириш край на мача“, разказва Добринов.
Във въпросната ситуация, при организирана контра на Левски в 93-тата минута футболист на сините се откъсва срещу Стоян Колев, прехвърля го и в наказателното поле Мендоса с глава изпреварва Шакири и бележи попадението, което впоследствие се оказва ключово не само за победителя в този мач, но и за определянето на финалиста.
Свързани









