Мартин КОСТАДИНОВ

Датата 3 юни 2023 година завинаги ще остане в съзнанието на Иван Турицов, а и цяла червена България. Тогава, в 12-ата минута на добавеното време на домакинството срещу ЦСКА 1948 десният защитник се засили, за да изпълни дузпа, която можеше да остави ЦСКА лидер в класирането кръг преди края на първенството. Прекъсването на зелената хегемония, започнала през 2012-а, и безпрецедентната армейска суша без титла, датираща от 2008 г. никога не бе изглеждало толкова близо. За няколко секунди 15 000 на „Армията“ и милиони по трибуните притаиха дъх, всички погледи бяха в Турицов. Герой или грешник – всичко зависеше от следващото му движение. Добре помним как се разви случката, удара в аут, пълните му със сълзи очи и узаконяването на поредната титла на Лудогорец дни по-късно.

И за да се увеличи нивото на драматизъм ще припомним две емоционални изказвания на несравнимо по-големи имена и характери в световния футбол. „Ако имах нож, щях да се намушкам. Ако имах пистолет, щях да се застрелям. В този момент исках да умра. Така се случиха нещата“, заяви Кавалерът на „Златната топка“ Роберто Баджо за пропуска си от дузпа в загубения финал срещу Бразилия на световното първенство в САЩ през 1994 г. Също с толкова емоция се връща и легендарният защитник Джон Тери към подхлъзването си в Москва, осигурило на Манчестър Юнайтед триумфа над Челси във финала за ШЛ през 2008-а: „След мача всички се върнахме в хотела, а аз бях на 25-ия етаж. Гледах през прозореца и си мислех: „Защо? Просто защо?“. Не казвам, че ако имах възможност, щях да скоча, но в такива моменти

през главата
ти минават
всякакви неща

Тогава момчетата дойдоха и ме свалиха долу. Това са онези моменти на „Ами ако?“, в които просто не знаеш какво може да се случи“.

С ръка на сърце всеки може да признае, че не би искал да е на мястото на Турицов в летните месеци на 2023 година. Макар да получи подкрепа от цялата общественост, защитникът със сигурност е преживял тежко случилото се, а напрежението изби малко повече от месец по-късно в последното до момента европейско домакинство на ЦСКА. Плевенчанинът влезе в разправия с фенове на „Армията“ след срамната загуба с 0:2 от Сепси, което доведе до декларация на клуба на следващия ден: „Емоциите бяха много, адреналинът – висок, но това не оправдава поведението ни на терена. Ето защо ръководството на ЦСКА взе решение да отнеме капитанската лента на Иван Турицов. След невероятната подкрепа, която Иван получи от всички в клуба и по трибуните в края на миналия сезон, вчерашните му реакции срещу публиката на ЦСКА са недопустими.

Не приляга
на капитана

на най-великия клуб в България да реагира по този начин и да не е в състояние да контролира емоциите си.“…

Още тогава, на 28 юли 2023 г. изглеждаше, че дните на лимитирания като футболист и тотално сринат като професионалист и човек Турицов в ЦСКА са преброени. Кой би предположил, че три години по-късно, след още по-турбулентни моменти, смяна на собствеността, серия от провали и фенско недоволство, именно десният краен защитник ще е единственият играч, който е останал в червената съблекалня от болезненото фиаско срещу ЦСКА 1948. Тогава на пейката бе и Димитър Евтимов, но той имаше периоди в Кипър и Ботев Враца, преди да се завърне в Борисовата градина.

Една от най-красивите житейски мъдрости гласи, че и след най-голямата буря, изгрява слънце. Турицов устоя доста тежки и продължителни урагани, но така и не се прекърши, за да може сега да си тръгне от ЦСКА с високо вдигната глава. Затова и по-скоро символично, отколкото заради заслуги, Иван се нареди до другите двама капитани Бруно Жордао и Адриан Лапеня,

за да получат
заедно купата

на България за 2026 година.

Привикан по спешност от Любослав Пенев от наема си в Литекс през зимата на 2019 година Турицов завършва цяла паметна и доста противоречива ера. Приет радушно от феновете като млад български футболист и направил силен сезон под ръководството на Саша Илич преди съдбовната дузпа, защитникът си тръгва от ЦСКА с два трофея и две участия в групите на евротурнирите във визитката. В същото време ключовият момент от лятото на 2023-а доведе до огромен срив в представянето му месеци и дори години наред. Започна да си стъпва на краката едва през тази пролет, но след това отново бързо бе изместен от Давид Пастор. Затова и с огромно недоумение беше приет новият му договор през лятото на 2024-а, който не само го остави в ЦСКА, но и му осигури чувствително увеличение на заплатата. Което допълнително настрои феновете срещу него. Стигна се дотам, че при представянето за настоящия сезон бекът да бъде освиркан от публиката.

Но Турицов премина през всичко това, дори си върна лентата и дочака слънцето да изгрее на червената улица. А това му позволи след всичко преживяно да си тръгне от ЦСКА през парадния изход, а не задния вход. Защитникът със сигурност не написа най-красива и триумфална история на „Армията“, но името му със сигурност ще се помни.