Ник ЕЙМС

Guardian

Когато Тарас Степаненко провери телефона си веднага след победата над Шотландия на „Хемпдън Парк“, едно от първите съобщения в него беше на близък приятел, който служи в армията на Украйна. Войниците бяха успели да намерят екран, на който да гледат своите любимци, и паметта на футболните фенове се задейства отново, когато Калъм Макгрегър намали за 1:2 и за кратко даде надежда на Шотландия. „Той е в труден момент, не ние. Каза ми, че армията на границата не смята, че топката при техния гол е преминала голлинията“, предаде думите на своя приятел Степаненко.

Много бързо обаче украинците изхвърлиха този дебат в кошчето, след като вкараха за крайното 3:1. Те бяха по-добри от шотландците в почти всички 90 минути на този полуфинален плейоф.

Водовъртежът

от емоции

и дълбокото чувство за отговорност, които отборът изпитваше, бяха превърнати в предимство, а не в тежест. „Това идва от сърцето и душата ни. Понякога не можеш да кажеш какво чувстваш. Когато чух химна на Украйна, исках да заплача“, призна Степаненко.

На „Хемпдън Парк“ видяхме едни професионалисти с изключително родословие, както и яростни патриоти. Украйна беше водена от сърцата си, но спечели с главите си, имайки ясно съзнание какво точно трябва да направи. Това със сигурност беше очевидно от представянето на Александър Зинченко. Футболистът на Манчестър Сити ръководеше по брилянтен начин играта, а заедно с него халфът на Аталанта Руслан Малиновски беше интелигентен и сръчен, винаги на крачка или две пред машинното отделение на Шотландия. В същото време 32-годишният Степаненко не бе участвал в официален мач от 11 декември, когато Шахтьор Донецк победи Александрия.

Сега Украйна трябва да направи всичко отново в неделя. Настроенията на всички в съблекалнята след мача в сряда бяха идентични – важността да се даде радост на тези, които се бият за родината си. Но във футболен план победата над Шотландия няма да означава нищо, освен ако не бъде подкрепена с такава в Кардиф.

Това е

по-сложна задача

но не само защото Уелс е по-качествен съперник от Шотландия. След като Артьом Довбик вкара за 3:1 в края на срещата с гайдарите, половината от отбора падна на колене. Трудно беше да се каже дали изтощението е психическо или физическо. Степаненко не е единственият, на когото му липсва игрова практика в тима – историята на петима други от състава е идентична. Малиновски е сигурен, че той и съотборниците му ще се справят: „Мисля, че ще се възстановим. Най-важното е да сме готови психически. Уелс играе у дома и това е финал и за двата отбора. Те ще настояват, но ние трябва да сме готови да играем спокойно и умно, без да насилваме нещата“.

С други думи подходът, който използваха толкова възхитително в Глазгоу, ще свърши работа. Малиновски се опита да обясни самообладанието на отбора, казвайки, че в продължение на три месеца футболът е начин да се блокира всичко друго: „Откакто започна войната, тренировките и мачовете ми дават

тези 2-3 часа,

в които умът

ми е свободен

Единствено тогава не мисля за ситуацията. Родителите ми са в Украйна, там е и брат ми. Във времето, когато съм на терена, не мисля за войната. Просто се отпускам и се концентрирам върху работата си и това, което трябва да направя“.

А залозите за сблъсъка в Кардиф са много високи. Място на Мондиал 2022 в Катар би предложило проблясък светлина за страната в тази война, която не показва признаци на бързо приключване. За момчетата на Александър Петраков наградата е агонизиращо близо, но те вече знаят как да овладеят тази ситуация.

Зинченко, който винаги е могъщ оратор, наложи идеята, че страстта ще остане движеща сила: „Всички разбираме, че сблъсъкът с Уелс вече няма да е свързана с физическото състояние или тактика. Ще бъде мач за оцеляване. Всеки ще се бори докрай и ще даде всичко от себе си, защото ще играем за страната си“.

Всъщност успехът над Шотландия бе смесица и от двете. Умелото планиране на Петраков по време на едномесечния тренировъчен лагер не бива да се подценява. Сега методът и мотивацията трябва да се съчетаят още веднъж. Степаненко е сигурен: „Това са страхотни емоции. Дано в неделя дадем повод на смелите ни приятели на фронтовата линия отново да се усмихнат“.

Срещу Шотландия тимът не спечели, защото страната е във война, но вероятно това е помогнало. Украинският народ се нуждае от помощ, има нужда от храна и лекарства, от системи за противоракетна защита и бронежилетки. Но

те се нуждаят и

от малко радост

И футболистите поднесоха точно това на хората в бомбоубежищата в Киев и Лвов, докато сирените виеха, а бомбите падаха. Други пък гледаха от безопасните седалки на „Хемпдън Парк“ и развяваха знамената си, пеейки песни. След срещата играчите се приближиха към тях, за да ги поздравят. Те благодариха и благославяха, а всеки даваше сили на другия. И след това футболистите се прибраха по тунела в съблекалнята, за да проверят телефоните си…