Явор ПИРГОВ

Не бе веднъж, не бе два пъти… Реферите събраха смелост да го сторят чак при седмия опит. В началото решенията на съдиите да не покажат бялата точка в ущърб на сините изглеждаха случайност, след това бе видно, премина в очевидно, за да стане очевадно. Срещу Ботев Пд в Коматево Ивайло Стоянов си затвори очите за неоспоримо нарушение на Шелис срещу Димитър Тонев. След това Никола Попов подмина с лекота игра игра с ръка на Краев в собственото наказателно поле и класически туш срещу Димитър Илиев в двубоя с Локо Пд. Срещу ФК ЦСКА 1948 София Димитър Костадинов показа завидни данни за либеро на волейболните национали, но Станислав Тодоров се обърна на другата страна. Стигна се до там, че дори срещу Лудогорец Георги Кабаков показа, че няма против Николай Михайлов да събаря противникови състезатели в пеналтерията пред себе си. И така случайността се превърна в тенденция, а тенденцията в обичайно повтарящо се действие. С ВАР или без, дузпа срещу Левски не се свиреше.

Срещу Локо София реферът Гидженов също услужливо замълча при нарушението на Шелис срещу Илия Димитров. Вараджиите и те се направиха на разсеяни. Да нe би да разсърдят Боби. За да стигнем до седмия път, в който стомната най-сетне се счупи. Гледката как пребледнелият главен рефер и асистентите му от стаята за видеонаблюдение гузно се чудят цели 5 минути как да НЕ отсъдят очеизбождаща дузпа бе повече от мила. Тя даде израз на едно 40 годишно приятелство. Сега разбрахте ли какво имаше предвид Наско Сираков преди Конгреса? Да, от БФС няма да се бръкнат и да платят дълговете към Хубчев, но винаги ще опитват да покрият футболната несъстоятелност на “старите си другари” и ще направят и невъзможносто, за да им дадат леко предимство в мачовете. На “Герена” поне могат да са спокойни и да действат по-освободено в собственото си наказателно поле. Но май нито в БФС, нито в Съдийската комисия не разбират, че стават смешни. Ало, съдиите, кога ще свалите сините наколенки? Хора, давайте ги тези дузпи, бе! Нали видяхте, че не е толкова страшно. Понякога могат и да бъдат изпускани. А Гидженов бе толкова доволен, когато вратарят отрази удара на Крачунов. Имахме чувството, че реферът има огромното желание да вдигне ръце и да извика с цяло гърло “Този фантастичен, този невероятен Николай Михайлов”. Как иначе щеше да погледне работодателите си, когато именно той си е позволил да отсъди дузпа в ущърб на Левски? Няма значение дали е била стопроцентова. Вече е ясно, че в името на едно приятелство и на една оказана подкрепа в родния футбол важат други правила. А дали наистина те помагат, оставаме на замесените да преценят… Жалката картинка как Гидженов и помощниците му с ВАР-а се чудят как да си прехвърлят отговорността и да не отсъдят очевидното обаче бе потресаваща. Момчета, не се излагайте така, ставате смешни.